На 13 декември, преди 14 години, с една чанта багаж, напуснах родния си Пловдив. За неопределено време. Но истината е, че макар в началото да се връщах почти всеки уикенд, впоследствие това се случваше все по-рядко. И докато тогава почти всичките ми приятели и познати бяха някак свръзани с този град, след няколко години осъзнах, че това се промени и започнах да наричам дом една или друга квартира, а приятелите ми навсякъде другаде по света ставаха все повече, докато тези в Пловдив намаляваха. Днес имам повече пръсти на едната си ръка… Понякога ми е тъжно за това, но в същото време съзнавам, че съвремието е такова.

Напоследък в главата ми се въртят много идеи. Признавам си, че част от тях са провокирани от престоя ми в Барселона и паралелите, които неминуемо човек прави. Част от тези идеи могат да се случат навсякъде, но пък друга част са много подходящи и сякаш пасват идеално на град като Пловдив. Заради древната история, заради локацията, заради смесването на толкова хора и култури, заради аристократичността на този уютен град и… искрено се надявам… заради хората. Проблясъкът съмнение тук не е негативен, просто всеки път, разхождайки се из града, виждам как се променя, което е хубаво. Но забелязвам и колко още много нужда от промяна има той. И най-вече в мисленето на хората, в самооценката им за града и себе си, дори промяна в самочувствието.

Идеите, за които говоря, ще споделям с повече подробности по-нататък. По част от тях работих усилено през лятото, и те са почти готови, но да стартирам проекти за Пловдив от Барселона ми се видя малко странно, затова реших да забавя премиерата им. В голяма част от тези идеи е замесена и жена ми, затова ни трябва малко време за да ги напаснем в ежедневието ни, и в контекста на другите ангажименти, защото всяко нещо изисква своето си време и енергия. А единият проект е донякъде медиен и донякъде образователен, другият пък е нещо като общност за бизнес, предприемачество и привличане на инвестиции. Третият е съвсем различен… и ще имат нужда от доста усилия покрай тях. И очевидно, усилия на място – в сърцето на града.

И понеже мисията ни в Барселона приключва в края на ноември (със специални благодарности и овации за електронната Естония, коeто много улесни нещата), четиринадесет години след като напуснах родния си град, с жена ми решихме да се преместим там. За мен е отново, а за нея е нова дестинация. Това ще ми даде възможност както евентуално да разширя текущия бизнес на Openintegra към Пловдив, така и да стартирам новите си идеи именно в родния си град, който все пак познавам много добре и от различни страни.

Разбира се, че ще пътувам и прекарвам и някакво време в София. Поне е лесно и достатъчно близо.

Започнах този текст с изгубените във времето приятелства и контакти, защото ще трябва да си създадем нова среда с нови приятели и познати в Пловдив – хора активни, широкоскроени, с позиция и визия, хора с идеи, които биха искали да споделят и случват. Идеи за промяна – на хората, града и бъдещето. И след като в Барселона за няколко месеца успяхме да се почувстваме у дома си и да създадем приятели, надяваме се, че в Пловдив трябва да е още по-лесно.

Та така – търсим си нови приятели в Пловдив! След по-малко от месец и половина ще можем да се запознаем и на живо. А дотогава

Adéu, Barcelona! Fins aviat! Здравей, Пловдив!

15 коментара по “Adéu, Barcelona! Здравей, Пловдив!

  1. Ъъъъ.. Старите приятели?

    Или си нулирал изцяло списъка с приятели нарочно?
    Или (признай си!) просто не си го архивирал и носителят му се е скапал?

    Аз лично много се радвам за решението ви и чакам с нетърпение новите проекти ☺

  2. Старите приятели от Пловдив, както написах, ги броя на пръстите на едната ръка. А старите приятели от други места са ми важни и скъпи, но трябва да увеличим пловдивската тайфа :) А тебе много не те броя към нея, защото си станал тежък софиАнец ;)

  3. Благодаря за добрите думи, но… като обичам да казвам – никога няма завръщане, просто продължаваме напред :)

    А за испанците – не обичам генерализациите, понеже все едно ние българите да не би да сме еднакви – сред всички народи има всякакви. Точно испанците не знам дали съм ги опознал добре, понеже тук в Барселона повечето са каталунци ;) А един много сериозен процент от хората са от къде ли не по света, но точно каталунците са мега-симпатични :)

    Иначе Барселона много си я обичам и с удоволствие ще се завръщам пак насам предполагам, когато се случи възможност. Просто си свършихме работата тук – не точно според първоначалния план, но така или иначе няма повече причини да стоим.

  4. Btw, това с „ц“-то в името на града си е въпрос на произношение и не е „запазена марка“ се оказва, както и друго погрешно разбиране у нас, че краткото име на града е Барса. Когато местните казват Барса (Barça) те разбират единствено и само футболния клуб и нищо друго. А градът съкратено (или галено) се казва Барна.

    Но виж – Барцилона си е отвсякъде в комплект с пловдивската рИдукция :)

  5. Много от себе си намирам в написаното. И двамата със съпруга сме пловдивчани, и двамата живеем и работим в София, просто защото само в столицата можем да правим на ниво нещата, които правим и които са ни професия. Обаче при първи сигнали, че средата в Пловдив става по-благоприятна, бихме се върнали в този прекрасен за живеене град, с атмосфера, която харесваме и обичаме и която, както се казва, сме засукали още с майчиното мляко.

    Ако можем да бъдем полезни в създаването на добри контакти и реализирането на идеи в родния град, сме готови да съдействаме! По какъвто начин можем и с всичко, което умеем!

    На този град му трябват точно хора, които имат идеи и виждат потенциала му. А че той има потенциал – има, и то в изобилие! Трябват му само добрите и правилните хора. Дерзайте!

  6. Ще се радвам да се запознаем, Деси! Като пристигнем ще пиша на email-а от коментара ти. А иначе сигнали, че Пловдив се събужда, според мен вече има от известно време :)

  7. Добро завръщане в Пловдив, Йовко! (За „добро завръщане“ в България не знам, дали да кажа…) :-)

    Но както каза ти, няма завръщане, има продължаване напред… така че продължавай! И успех с всичките ти идеи ти пожелавам, от все сърце!

  8. Помня те от времето, когато беше в Тритон и купувахте (както и ние) компютърни части от ТурбоМиП – от Миро.
    Добре дошъл отново в Пловдив!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *