Lag

Ненавиждам да нямам време да си подредя мислите от деня. А в последните десетина дни темпото отново се вдигна. На всичко отгоре един тон дреболии вървят наопаки – като например една поръчка на цветни контролни карти, която изнервящо закъснява вече трета седмица.

Някаква настинка не успя да ме подмине и гласът ми е сериозно променен, а утре съм лектор на конференцията на ISOC и Linux за българи. Разбира се, че не съм подготвил и слайдове все още. Но принципно смятам да говоря, понеже темата не предполага нещо за показване.

От известно време се занимавам и с темата как могат да се заобиколят етапите в цифровата пост-обработка на снимки без да е нужна намесата на скъпи продукти и най-вече на всемогъщият лидер Photoshop. Колкото и да ми се иска не мога да си изкривя душата и да не призная, че в момента навярно това е продуктът без конкуренция, когато си Pro и пред теб не трябва да има граници. Освен навярно една – финансовата – продуктът струва колкото два прилично читави обектива или един много хубав такъв. Отделно лиценз за Mac OS X или Windows. Но когато си Pro ако това са пари, които са проблем да изкараш, значи не си Pro, дори и в БГ.

Дори и да не си Pro pазличните по-евтини аналози на PS нямат особен смисъл, доколкото също струват доста пари и съответно предлагат по-малко функционалност. Единствената смислена алтернатива е GIMP, който освен, че отдавна е доста пълнокръвно приложение с богата функционалност, има и безконкурентния плюс да е свободен софтуер.

Всъщност моят типичен workflow е следният:
– Снимам в RAW формат, който за жалост винаги е собственическия формат на производителя на камерата (в моя случай NEF на Nikon)
– Цветното пространство, което използвам е AdobeRGB и в редки случаи sRGB, когато нямам време за конверсии и трябва направо от апарата да копирам снимка в цифрово фото. (Студията очакват файла в sRGB – ако някой си мисли, че може да занесе файл в AdobeRGB или друго цветно пространство и да му извадят верните цветове, е абсолютен мечтател. Пробвах на два пъти да заговоря за цветни пространства с девойките в дигитални студия – тц, не работи… С девойките е по-добре да се обсъждат други теми.)
– Копирам снимките от CF-картата си върху компютъра.
– Печа ги на CD или DVD както са си непроменени в NEF-формат.
– Едва след това конвертирам RAW-файловете (и то само тези, които смятам да ползвам) за последваща обработка през dcraw за GIMP или Pixmantec RawShooter за Windows.
– Оттам нататък обработката е според уменията и границите на въображението.

Къде са проблемите ми:

1. GIMP не работи в AdobeRGB пространството, изобщо работата с цветните пространства там още е в развитие, дори много неща все още тепърва се дискутират. Тя темата стои и за Linux като среда изобщо. И стои отчайващо зле към днешна дата.
2. Работата с RAW файлове става, чрез плъгини, в различна степен на развитие. dcraw се справя относително добре, но има и tricky елементи. DNG-форматът също се поддържа не особено стабилно все още.
3. Няма ги 16-те бита на канал, а множество обработки в 8-бита водят до разни дупки. Ако не гледам хистограмите в общия случай не се хваща с просто око, но макар и рядко, ми се налага и да не снимам за web. А техничаря в мен се тормози защо да не използва до максимум благата, които технологиите му дават.

Възможните решения: Мога да започна да ползвам sRGB, това е цветното пространство по подразбиране за Windows (наложено от Microsoft и HP) и въпреки, че вече си мислите едни лоши работи, то е отворен стандарт и се препоръчва от W3 консорциума за използване в web, поддържа се от всички браузъри, от всички цифрови фотоапарати, Linux и GIMP. AdobeRGB е по-подходящото цветно пространство за фотография, особено за някои конкретни жанрове, ако човек може да си осигури поддръжката му до край (вкл. печата). Поддържа се предимно от по-профи принтери, камери, софтуер. Доколкото предимно снимам за web и така или иначе прилагам sRGB накрая (в противен случай цветовете на AdobeRGB снимка гледана с браузър, който не разбира друго освен sRGB, а без Opera и Safari всички други засега са такива, стоят измити и бледи), ако премина към sRGB ще си спестя една стъпка. И няма да е нужно да внимавам допълнително дали не съм дал в студио AdobeRGB файлове, въпреки че откакто открих принтерите Canon Pixma 4200 и Epson R265/285 никой не може да ме накара да отида в студио, освен за по-голям формат.

Заобикалянето на RAW-import-а мога да направя с конверсия към DNG, чрез Adobe DNG конвертора, който е читав и безплатен инструмент, но това не ми спестява конверсия, а просто добавя още една. DNG ми дава независимост от Nikon, но всъщност в моето си обкръжение, тя не ми е нужна.

Засега с цената на работа с 8-бита на канал и в sRGB цветно пространство GIMP е почти напълно пълнокръвен инструмент за моите нужди, но твърде многото ограничения никак не ми харесват. Остава ми да почакам и това да бъде поправено.