Да побутнем бъдещето

Представете си, че сме няколко години напред в бъдещето. Но не повече от пръстите на едната ви ръка. Искате да произведете някакъв продукт. Влизате във фабриката с проектната си документация, записана на някакъв цифров носител… Или не – дори нямате съвсем прецизна такава, но с помощта на инженерния екип тя скоро става готова, като междувременно сте изяснили всички въпроси, свързани с това какви точно материали да бъдат вложени, какви техни специфики да бъдат използвани или евентуални проблеми и слаби места да бъдат избегнати. Как всичко да се направи при най-оптимална цена и бързина на производство. Повечето от тези решения ви подсказва самата информационна система на фабриката, защото разполага с натрупани данни и статистика, а machine learning алгоритмите стават все по-добри. Съобразени са регулационните изисквания, ако продуктът има отношения към тях. Уточнени са доставчиците на материали, цените им, дори разполагате с прогноза как би се отразила върху вашата цена някоя промяна на пазарите на суровини и материали. Знаете кои и какви са възможните най-подходящи заместители. Знаете подробно как ще се рециклира продуктът ви, след като приключи експлотационният му период. Имате най-детайлни количествени сметки и при всяка промяна в изделието те се опресняват автоматично. Накрая слагате очила за виртуална реалност и разглеждате продукта си „на живо“ още преди изобщо той да е влязъл в производство.

Ако всичко е както трябва – пускате поръчката за продукция, фабриката се преконфигурира съобразно новото изделие, а това с всяка следваща година ще се случва все по-автоматично и бързо. Транспортни роботи ще зареждат от склад нужните материали, колаборативните им „колеги“ (коботи) по поточните линии ще обслужват машините и производството на новото изделие (сменяйки например изхабените инструменти, зареждайки заготовки, опаковайки и т.н.), а накрая, вече в склада за готова продукция, ще финишират подредени, с етикети или маркирани с RFID, NFC или QR бройките завършени изделия, готови за експедиция. Таговете на съответната маркировка вероятно ще са в blockchain база, за проследяемост и доказване на оригинално производство и произход. Хора все още ще са нужни, но повечето ще са в инженерния отдел или в, да го наречем, контролния център на фабриката. Сред машините ще бъдат все по-малко и по-малко. А подобно производството за все повече неща ще е все по-възможно да бъде дори денонощно.

По време на целия процес ще можете да следите бройките, темпото, разхода на суровини и енергия – и не в някакви ужасни таблици с мърдащи числа, а чрез удобни, човешки интерфейси и визуализации, включително отдалечено чрез смартфон или таблет, защото всъщност няма какво толкова да правите във фабриката… Системите за анализиране на данните от датчиците и следене на параметрите на машините ще „предвиждат“ и подсказват за евентуални претоварвания на машини и инструменти, за потенциални проблеми и брак…

„Мечтая да е възможно фабриката ми да е продължение на нервната ми система, да мога да я почувствам и да взимам решения на тази база“, ми каза наскоро един индустриалец.

И нека тук спрем да си представяме, защото… това изобщо не е фантастика. Технологиите, които са нужни това да бъде възможно, са вече около нас. В индустрията обаче има много препъни камъни, заложени основно от различни вендори, в стремеж да запазят пазарни сегменти за себе си. Много машини не споделят никакви данни. Често липсват стандарти (или пък те не се ползват), които да спомагат интеграцията между компоненти от различни производители. Доставчиците на информационни системи се опитват да продават това, което вече са разработили, и твърде малко се интересуват от реалните нужди и проблеми в производствения сектор. След десетилетия, в които се извършва автоматизация и цифровизация (да, формално третата индустриална революция започва през 70-те години на миналия век), информационните технологии продължават да са фокусирани предимно в enablement и поддръжка, и твърде малко в реални, практични и ползотворни, специфични за сегмента иновации. В света на ИТ продължава да вирее горделивото, но безпочвено очакване индустрията да се напасне към тях, вместо технологиите да са пригодни за индустрията.

Но в крайна сметка иновациите се случват – при това лавинообразно. Някои са по-значими от други или пък изчакват своя момент да заблестят. И това съвсем не е самоцелно или извън контекст.

Такава модерна, дигитална фабрика е напълно възможна. От днешна гледна точка е по-лесно да си я представим като плавна еволюция на съществуваща традиционна такава, отколкото да се планира и построи от нулата. И при това не са нужни твърде много време, твърде много хора или някакви огромни усилия. Трябва да се огледат и оценят налични платформи и технологии заедно с възможните интеграции помежду им. Да се отсеят тези с най-добър потенциал и да се тестват в реална среда. Да се подберат или доработят приложения. И нещата ще започнат да се получават – не изведнъж, но всичко това е напълно реалистично – и ако се стартира сега, да започнат да се виждат реални резултати между 2020 и 2025 година. При това в България, в Пловдив, в Търново или Габрово. Или навсякъде другаде, но преди няколко дни с един от визионерите в индустрията около Пловдив обсъждахме, че ако успеем да го направим тук, значи може да се направи навсякъде. И да се мултиплексира колкото е нужно.

Нужни са няколко души с капацитет и готовност да се фокусират в темата – в идеалния случай ще са хора, малко по-широкопрофилни като натрупан опит, които не се страхуват да мислят извън рамките на текущата си тясна специалност. Такива, които да са с нагласа бързо да скачат и навлизат в нова територия, софтуер или платформа. Да имат способността да вникват под повърхността на техническата документация, за да преценят потенциала на една система. Важен е интеграторският подход – погледът към общата картинка и крайната цел всичко да работи заедно. Потенциалът на една машина или система извън контекста на общата интеграция, ако тя е твърде трудна, скъпа или невъзможна, е с пренебрежимо значение. Всякакъв ИТ опит ще е от полза, но в идеалния случай комбинацията от ИТ и инженерство (електроника и/или автоматизация) ще е брилянтната сплав. Иначе всяко окей по някоя (или повече) от следните посоки ще е плюс:

  • аналитично и критично мислене (креативно и out-of-the-box)
  • някой от стандартните езици за програмиране като C или Java
  • някоя и друга база-данни (поне SQL), както и HTML, и REST
  • опит с програмиране на контролери
  • IoT или IIoT (Industrial IoT), MQTT (или други M2M протоколи)
  • комфортно ползване на различни операционни системи (минимум Linux и Windows)
  • PLM (product lifecycle management), но не PLCM (product life-cycle management в маркетинг смисъл)
  • machine learning
  • всякакъв друг опит в/от индустрията
  • умения за кратко и фокусирано изразяване и писане
  • готовност за споделяне на знания и работа в екип
  • прагматичен и практически-ориентиран подход към проблемите
  • използване на инструменти за управление на задачи, проекти и лични ангажименти (календар, trello, todoist и др.)

Английският език е нужен като минимум на работно ниво, защото макар и не непрекъснато, ще се работи в многоезична среда и този език се явява най-малкото общо кратно за общуване и документиране.

И ако това по-горе зазвучи претенциозно в нечии уши, бързам да уточня, че няма да правим никакви революции и иновации – просто ще свършим малко полезна работа. В идеалния случай просто ще побутнем леко еволюцията напред. :)

Такива неща вече се правят в една или друга степен. Започват да се появяват и вендори, които ще твърдят, че могат да продадат най-подходящото цялостно решение. Истината е, че много от тях просто се опитват да вкарат колкото могат повече клиенти в собствената си екосистема. Няма универсални решения – във всяко индустриално производство има много специфики, които трябва да се имат наум. Решенията е добре да са „ушити“ по мярка и интегрирани, с подбор на най-оптималните компоненти от различни вендори.

Затова размахвам знаменце, че търся колеги и партньори. Имам подадени ръце и готовност за съвместна работа с представители на индустрията около Пловдив (в момента ми е най-лесно и на мен, и на тях, да разсъждаваме в рамките на Пловдив). Основната тяхна тревога е, че няма да се намерят нужните хора. Затова искам да проведа като начало един тур от разговори с тези, които биха се заинтересували да работим заедно по темата, а след това ще обсъждаме следващи стъпки. Имам няколко души наум, с които ще говоря лично, но по-голямата част от тях са ангажирани с други неща. Затова, пишейки този текст, се надявам, че ще се намерим и с нови колеги.

Аз лично вярвам, че успехът е свързан с партньорство и колаборация, а не е заключен в ревнивото пазене на двадесетте реда код, които си написал така или иначе пак като импровизация върху нечий друг труд, положен преди теб. Знанието, затворено между двете ти уши, просто остарява бързо и не върши никаква работа, ако не си го споделил с останалите. Времето на парцелираното познание и ексклузивни умения приключи неотдавна. Сега можем да постигнем нещо смислено само чрез взаимни усилия и екипна работа.

В случай че проявявате интерес, моля свържете се с мен и споделете каквото прецените за важно за ваш предишен опит или нагласа към темата. С най-интересните хора ще се постарая да се видим на живо възможно най-скоро.

Да разберем GDPR. Готова ли е компанията ви?

Вероятно сте чували, а може би още не сте, но Регламентът за защита на личните данни (GDPR) е вече факт. След 4 години на обсъждане, лобиране и събиране на примери и добри практики Европейският съюз създаде нормативен акт, който променя мисленето ни за личните данни. Разбирането на нуждата от GDPR минава през осъзнаването, че четвъртата индустриална революция се случва сега. Все по–често конкурентното предимство на новите бизнес модели спрямо утвърдените такива се състои в достъпа, анализа и управлението на данни.

Политически кампании се печелят и компании излизат на върха на класациите чрез дейности по профилиране, анализ на големи масиви от данни и персонализиран маркетинг.

Какво променя GDPR и готова ли е компанията ви за новите правила или по-точно – кога е трябвало да бъде готова? Какво реално ще трябва да промените – организация, техническа инфраструктура или нагласа на служителите и ръководството? Ще може ли френския държавен орган по защитата на данните да вземе отношение спрямо нарушение, извършено от компания в Пазарджик? Какво е доклад относно въздействието от защитата на данни? Можете ли да продадете бизнеса си или да сключите стратегически договор без такъв доклад?

Продължение

Приложения на Blockchain в индустрията

В последните няколко месеца, с различни хора, подготвяме няколко интересни проекта. Пред един от тях съвсем скоро ще дръпнем завесата и ще го представим публично. Свързан е с технологиите и приложението им за промяна и развитие на две сфери на бизнеса – финансите и индустрията. Имаме страхотни партньори в това начинание и затова буквално нямаме търпение да започнем с няколко подгряващи събития.

Първото е директно в десятката на нашия фокус и ще бъде на тема Приложения на Blockchain в промишлеността. Организираме го съвместно с Капитал, а лектори ще бъдат Емилиян Енев и Емил Стоянов от Recheck, които ще споделят опит и практически примери за приложението на Blockchain в промишлените производства. Това нямаше да бъде възможно, без подкрепата и домакинството на speedflow.bg, в чието пространство за събития ще се случи всичко, а също и с подкрепата и брилянтния интернет, осигурен от Cooolbox.

Продължение

WannaBark (at the Moon)

Не. Няма да пиша за ИскаПлаче. Вече много се изписа – и както обикновено малка част си струваше четенето.

Проблемът е много по-голям от раздуханата случка. А резюмето е, че сме прецакани. Генерално сме прецакани! Нещо, което си повтаряме от време на време из технологичните среди, но е крайно време да го обясним с човешки думи на всички и да започнем някак да поправяме нещата.

Интернет е лабораторно чедо. Няма някакъв съвършен имунитет. Роди се и проходи в среда на академична романтика, обгрижвано с наивната добронамереност на първосъздателите и първопотребителите си. До скоро (в Интернет) все още беше донякъде вярно, че мнозинството по принцип е рационално, що-годе грамотно, а полезното и смисленото естествено ще надделяват над глупостта и враждебността. Вече не е така. Приказката свърши!

Време е да се събудим и да признаем, че доброто няма да победи злото по подразбиране, без да му помогнем.

Свързани сме. Всички. Повече от всякога. И затова трябва да осъзнаваме отговорността си един към друг. Както когато сме пипнали грип, не си стоим вкъщи само за да се излекуваме по-бързо, а и за да ограничим заразата сред останалите – така и не можем в наши дни да си позволим да ползваме компютър, смартфон и софтуер, който е стар и изоставен от поддръжка – защото сме уязвими не само ние, но застрашаваме и останалите.

Продължение

UX дизайн на мобилни приложения

Хей, това може да е интересно за всички, които се занимават (или са изкушени да се занимават) с мобилни приложения и особено с UX дизайн.

Мой добър приятел, аржентинец, с когото се запознах в Барселона, и по-важното – експерт с реален международен опит в областта – е планирал пътуване до София, където ще води двудневно практическо обучение на тема „UX дизайн на мобилни приложения“. Казва се Хавиер Коелю и освен, че е приятен събеседник, е работил по проекти на компании като Yahoo и Telefónica, преподава в Universitat Autònoma de Barcelona и много обича да споделя опита и знанията си.

Повече за семинара можете да прочетете като проследите линка, а иначе аз бих похвалил и неговата книга Designing Mobile Apps и скорошната му прекрасна статия Thinking Like An App Designer в Smashing Magazine.

И още нещо, специално за читателите ми и следващите ме в социалните мрежи, ако при регистрация за семинара въведете код mobile ще получите 30% отстъпка от цената. А пък аз ще завиждам, че можете да участвате, докато аз скучая в Барселона ;)

За българската кирилица

Миналата година, около месец след 24 май, попаднах на тази статия в Капитал, а оттам научих и за инициативата „За българска кирилица“. Преди два дни статия в Култура ми напомни отново за нея. Силно препоръчвам и двете статии на всеки, който се интересува от темата, както и „Кратка история на кирилската азбука“ на Иван Илиев, защото това е тема, която далеч по-истински е свързана с националната ни идентичност, отколкото шумното развяване на патриотарски тези за много морета и Ботев и Левски (с безкрайното ми уважение и към двамата!).

Скоро обяснявах на група познати аржентинци и колумбийци, че ние българите не ползваме руска азбука, а исторически погледнато руската азбука е проекция на българската. И всъщност азбуката се нарича кирилица. Гледаха ме изключително изненадано, и вътрешно в мен остана усещането, че не ми повярваха особено. Дано съм ги накарал да погледнат поне в Wikipedia.

Водил съм този разговор с много чужденци. И винаги предизвиквам изнедани погледи. Защото темата с произхода на азбуката ни е една от тези теми, които ние българите не сме си отвоювали в световната културна история и се отнасяме към това твърде срамежливо.

Всъщност обаче, като човек който прекарва 2/3 от денонощието си в Интернет или пред някакъв компютър – исторически съм прав, но на практика трябва да призная, че леко заблуждавам хората. Защото de facto, ние българите, не само, че с времето сме възприели реформираната кирилица, но поради факта, че мнозинството от компютърните кирилски шрифтове (начертания) са руски, сме позагърбили много сериозно българските начертания или изписвания на буквите и пишем най-често наистина с руска кирилица по компютрите си, а оттам и в Интернет, книгите, печатните медии и навсякъде. Ако не разбирате за какво говоря, това само потвърждава тезата. Тогава се върнете към линковете в началото на този текст и прочетете манифеста на инициативата „За българска кирилица“.

Ако искате да направите нещо повече на практика – а точно днес е хубав повод за това – можете да инсталирате на компютъра си шрифтове, с които да пишете (а така и да популяризирате) българската кирилица. Ето моите две предложения – едното е за serif, а другото за sans-serif шрифт.

Първото е изключително красивият Barkentina на българският художник Кирил Златков, който на всичко отгоре е и безплатен за лична употреба и можете да си свалите свободно негово копие, например от тук. Въпреки това под бутона Download ще видите и бутон donate (чрез PayPal) – би било чудесно да подкрепите автора му със сума по ваша преценка.

Второто предложение не е безплатно, още по-малко е свободно, но пък е един от най-достъпните български шрифтове на пазара. Нарича се Helen и стандартния лиценз за до 5 компютъра за българската (cyrillic) версия струва 40 EUR, което е хубав подарък за семейните компютри по повод днешния празник.

Честит 24 май!

P.S. Нещо, което научих допълнително – хората зад инициативата, която цитирам, работят върху комплект шрифтове с български начертания, които да предоставят за свободна употреба! А ето и още малко полезна информация от списание Осем, които са посветили майския си брой на тази тема.

P.P.S. На 2 декември 2016 Стефан Пеев ми изпрати като коментари към тази публикация препратки към четири интересни колекции от шрифтове (първата е само с българска кирилица), които предпочетох да подредя, както следва тук:

Благодаря!