Mac OS X: Корените

Денят, в който Apple обяви най-добрите си финансови резултати за тримесечие в своята история, може би е възможно най-подходящ да започна своята поредица от публикации за Mac OS X. Причините да го направя са няколко. От една страна са симпатиите ми към всеки Unix, от друга фактът, че моят първи сблъсък с компютрите беше с една машина на Apple в началото на 80-те години на миналия век (леле колко отдавна звучи – бях в първи клас – даже лятото преди това) и понеже този сблъсък предначерта целият ми живот дотук, няма как темата за мен да не е напомпана с емоционална романтика.

Има и чисто прагматични причини. Струва ми се, че тази операционна система (ОС) не е позната добре дори на масовите и потребители. Това е интересен парадокс – дали заради факта, че основната идея зад нея е тя да бъде наистина лесна за употреба, дали защото тя просто работи добре и на човек не се налага често да гледа „под капака“, но болшинството потребители на Mac OS X често не слизат по-надълбоко от ежедневната рутинна употреба. В това няма лошо, разбира се. Работата на една операционна система е просто да работи така, че да предизвиква възможно най-малко внимание към себе си. Макар, че пословичния „сексапил“ на Mac OS X със сигурност би могъл да бъде наречен всякак, но не и незабележим. Повечето книги посветени на ябълковата ОС също не стигат по далече от обяснения с картинки, а под привлекателната външност на Mac OS X тупти един наистина мощен двигател, с интересни характеристики, които заслужават внимание. И не на последно място – има твърде малко информация на български език за тази система. Със сигурност в пъти по-малко, отколкото за Linux дори.

Няма да стигаме до програмен код, но макар обикновено да се старая да пиша популярно, на моменти може да задълбавам в терминология по-трудносмилаема за класическия потребител. Не знам колко на брой ще бъдат тези публикации, нито кога точно ще се появяват – това ще разберем заедно 😉

Често за Apple, Джобс и Mac се говори с клишета, а клишетата са възможно най-неподходящи за толкова противоречиви субекти и личности от технологичната история на човечеството. Apple е обичана и мразена, заклеймявана и подигравана. И за всяко нещо има защо. Култът около Стив Джобс също има своите причини, макар и за него мненията да варират от гъз до идол. И пак всичките да са верни.

Всъщност не е нужно да харесвате Apple за да забележите креативността и особения дух зад тази компания. Вниманието, с което са сътворени продуктите и, включително в най-дребните детайли, впечатлява с мисълта, мерака и емоцията вложени в тях. Със сигурност идолизирането на Джобс на моменти е смешно, но също така е факт и че именно този човек е дълбоко в сърцевината на компанията си, което е рядко срещано днес от CEO от неговия ранг. Другата истина е, че това което сега наричаме Mac OS X в голяма степен съществува и заради него, инатът му, комбинативността и неговият нюх, даже и когато не беше част от Apple, или дори май най-вече тогава.

Mac OS X всъщност е един уникален микс. Mежду другото правилното произнасяне е мак ос тен или мак оес тен – макар заигравката с буквата Хикс и Unix да не е непреднамерена – хиксът тук означава десет, т.е. на английски ten. Макар и да може да се каже, че това е отрочето на брака между Apple и NeXT, истината всъщност е много по-дълбока заради директното и косвените влияния на твърде много компоненти вътре и наоколо, софтуерът с отворен код, корените на Unix и какво ли не.

За да оцени човек многоцветността на този микс, трябва поне малко да познава корените и историята около забъркването на закваската за Mac OS X и затова започваме накратко с тях.

Забавен факт е, че Apple е основана точно на 1 април 1976 година, но ще прескочим ранната история на компанията, подробности за нея има навсякъде, за да се фокусираме някъде в края на 80-те и началото на 90-те. Macintosh е вече факт отдавна, Джобс е отстранен от борда на директорите на Apple и напуска компанията за да направи NeXT, а Microsoft точно е сътворила Windows 3.x.

Малко преди това историята разказва как на един епълски брейнсторминг за обмяна на идеи за бъдещето, хората започнали да записват хрумванията си на три цветни карти. Едната била синя и там отбелязвали какво трябва да представлява следващата операционна система. Това, което са написали там светът видя реализирано като System 7. На втората карта, която била розова записвали по-смелите концепции – в резултат по-късно IBM и Apple създават обща компания, наречена Taligent с идея да генерира обектно-ориентирана среда (всъщност първия замисъл е бил за операционна система). Реализацията е била наречена CommonPoint и по-късно бива втъкана в повечето съвременни OS, които познаваме и до днес – AIX, HP-UX, OS/2, дори Windows 95 и NT. Едно сечение от функционалност на по-ниско ниво на CommonPoint било наречено TalOS (Taligent Object Services) и по-късно ще се завихри около версия 3.0 на ядрото Mach, което е друг крайъгълен камък в историята. През 1995 IBM изкупува цялата Taligent и розовите мечти на инженерите на Apple се материализират само в отблясъците, които по-късно ще намесят Mach-ядрото в играта.

На третата карта, която била червена и която, както някой се изказал там, била „по-розова и от най-розовото“ записвали най-авангардните мечти. За жалост след две авантюри на Apple – едната с Novell за портване на Mac OS (това още не е Mac OS X !!) върху Intel x86, наречен Star Trek и проектът Raptor, който го наследява – компанията решава, че харчи пари за глупости и… спира да го прави.

Междувременно Apple създава през 1988 своята първа POSIX-съвместима UNIX операционна система за Motorola 68k процесори. A/UX е базирана на микс от 4.2BSD и System V R2. Та Mac OS X не е първото упражнение на компанията в тази посока. По-късно даже ще се появи и AIX за Apple Network Server, но това няма отношение към темата за Mac OS X.

Така или иначе към този момент на хоризонта няма яснота какво се случва и каква ще е бъдещата Mac операционна система. Apple лъкатуши между договорки с Microsoft за създаване на Apple-ска OS, базирана на Windows NT и почти купува Be, заради BeOS – пъргава малка многозадачна ОС, която дори работи върху многопроцесорни системи и особено интересно за Apple тогава – върху PowerPC. На практика BeOS е създадена първоначално върху PowerPC, а после бе портната върху Intel x86, а не както тук-там из мрежата се твърди обратното. Основателят на Be всъщност е бивш ключов служител на Apple и това обяснява релациите с PowerPC платформата и наличието на продукт, който би интересувал Apple достатъчно за да купи компанията му. Проблемът обаче се оказва човешката алчност. В отговор на сумата предлагана от Apple за Be ответният отговор е за десетократно по-голяма очаквана цена. След кошмарен пазарлък с по три итерации от всяка от двете страни, на последния ход Apple се отказва и насочва вниманието си другаде, към една друга компания, която ще донесе златната кокошка, а Be залиня и накрая Palm я погълна за жълти стотинки.

Другата компания, която привлича вниманието на Apple също е създадена от бивш неин служител. И неговото име е много добре познато на публиката – самият Стив Джобс. Сделката за NeXT е за два пъти по-голяма сума от най-високата оферта на Apple за Be, което дава повод за шегата, че Apple избира План А, пред План Be 😉

И има защо, което ще видим в следващата публикация по темата.