Малко печатарски

Трябваше този уикенд да съм в Пловдив, но плановете се поразместиха. Сега стоя пред лаптопа си и се чудя да си пусна ли кафе-машината или да продължа този пост от някое кафене. Нещо не обичам да пия кафе вкъщи напоследък. Пародаксалното е, че миналият уикенд в Онда бях по-концентриран в това, което пиша, отколкото в момента вкъщи.

Иначе посветих свободното време от изминалата седмица на печатане. От доста време се бях сдобил с различни видове фотохартии, поръчах си от epson.bg резервни мастила, като за моя огромна изненада те дойдоха чак от Германия с UPS при това безплатно. И започнах да тествам една по една всички printing концепции, които можах.

Целият проблем идва от това как се виждат цветовете на монитора и съответно после на принтера. Дисплея, на който работя фотография вкъщи, е хардуерно калибриран и е вързан с калибратора непрекъснато за преценка на околното осветление. Матрицата е матирана S-IPS и въпреки всичко има какво още да се желае от този setup, но съм решил да не се вманиачавам повече в тази посока. Иначе имам усещането, че откакто лаптопа ми е с glossy дисплей, матираните матрици вече не ме кефят, особено като свикнеш да не виждаш растер при лъскавите. Както и да е – при допускането, че виждам правилните цветове на дисплея си, остава надлъгването с втората половина от задачата – същите да изгреят и на принтера, при това без да разполагам с калибратор и за него (все пак е домашен принтер, да му се не види).

Иначе откакто бяхме с Начо при Factor в Асеновград много ми легна на сърцето 4880 или поне 3800, но при положение, че на хартия печатам толкова рядко, никак не мога да го оправдая -дори пред себе си. Иначе с тези машини цената на отпечатъка пада рязко – а и кадрите са страшни на А2-формат… както и да е… размечтах се…

Всички досегашни проби с управление на цветовете от софтуера на компютъра за мен са свързани с малко налучкване. Първо зависи кой е софтуера – много от претенциозния при това софтуер не може да се оправя с това къде свършва кадъра, какво остава за цветовете. До онзи ден не бях печатал с Adobe Lightroom – реших да пробвам и него. Изводът ми е че става. Нищо повече. Но бих му писал оценка повече от 4 и половина по шестобалната система. Модулът за печат е много добър и има функционалност, която просто липсва в другите му конкуренти, особено по отношение на layout, но отново силно е наблегнато на удобството, а за сметка на това е пренебрегната прецизността. Цялото управление на цветовете е сведено до това дали го поема принтера или програмата. Ако е принтера, тогава се разчита на наличните настройки в драйвера му, според вида на хартията. Иначе е нужен ICC-профил за съответния принтер и хартия (най-добре е той да бъде направен конкретно за вашия принтер с калибратор, но и такъв за същия модел също върши работа).

Моят скромен опит показва, че най-добрият източник на профили не са производителите на принтери, а тези на фотохартия – обикновено имат най-богат избор профили за конкретните комбинации хартия с даден модел принтер. Производителите на принтери обикновено доставят с драйвера профили само за своя си вид хартии.

Ако се ползва профил, Lightroom изисква само една настройка – за rendering intent – при мен по-близо до истината е когато използвам relative, но по подразбиране е оставена другата perceptual. Това според мен трябва просто да се пробва на всеки принтер със съответната хартия.

И това, което ме дразни сериозно – настройките за print sharpening… Въпреки, че тръбят за Lightroom като профи инструмент Adobe тук са се оцапали – за да е по-лесно може да бъде избрана само вида на хартията (гланц или мат) и съответно изострянето се избира на три стъпки (low, standard и high)… Моите проби показаха, че стандартно изостряне за матова хартия е окей и в повечето случаи high за гланцова е точната доза. Тук даже бях в такъв възторг, че щях да ги хваля. Докато печатах с хартии на Epson и Canon… обаче като сложих гланц на Ilford – Smooth Gloss от pro-серията им Galerie (Ilford твърдят, че тя следва да се счита аналог на Epson Ultra Glossy) изострянето не се оказа достатъчно. А то е high… и не мога да го вдигна повече. Специално си изпросих от едно място едно тестово листче оригинална Epson Ultra Glossy (понеже нямах такава) и с нея резултатът беше същия… недостатъчна рязкост…

Което означава, че следваше да си играя да изостря малко предварително снимката преди да я подам на print модула, за да може той да я доизостри колкото трябва с high… което пък утежнява процеса. И това ме подразни сериозно… В Capture NX2 например има output sharpening, с който мога да задам толкова колкото поискам рязкост без да съм ограничен до три предварително дефинирани стъпки.

И макар напоследък все по-често да се твърди, че това с профилите е отживелица и спазването на цветните пространства да е достатъчно при подаване на снимки за печат – като човек си отпечата десетина снимки под различни условия – с профил и без, при различни хартии и т.н. се оказва все пак, че най-близо до истината е това, което е отпечатано с верния профил. Поне при мен с всички принтери, които съм имал до момента – основно Canon и Epson (до A4) – това се потвърждава…

Но стига толкова по темата за днес – трябва да бягам да видя дали мога да помогна на Пристрастно с малко осветление…