Малко печатарски

Default featured image
ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Вашият коментар

Коментирате като гост.

  1. „но съм решил да не се вманиачавам повече в тази посока.“

    Според мен вече си минал границата на вманиачването с автоматичната корекция спрямо околното осветление. Колкото и да е добра, тази автоматика се стреми непрекъснато да коригира монитора и през зимата това не е голям проблем – повечето дни са сиви, облачни с разсеяна светлина. Но през пролетта и есента често има разкъсана облачност и слънцето ту се показва, ту се скрива. Тогава автоматиката става голяма досада, защото пък и окото непрекъснато се стреми да коригира потока влизаща светлина. А освен това ти се стремиш да сравняваш Proof Colors от монитора с това което виждаш на хартията… и мозъкът ти трябва да е четириядрен за да се справи с точната оценка на възприятията.

    Автоматиката е добра при плавна промяна на светлината и то в разумни граници – примерно в слънчев ден между ранна сутрин и обед или между обед и късен следобед. И то когато седиш поне 4-5 часа на компютъра и загубваш усет за околната среда. Много по-добра работа ще ти свърши да дръпнеш завесите и да пуснеш някакво свястно осветление. Или да работиш в северна стая без пряка видимост към слънцето.

  2. Всъщност може би си прав за преминатата граница – понеже стаята е направена нарочно с добро осветление и снимки работя само вечер при едни и същи условия без влияние на външната светлина :)

  3. Не става въпрос за вманиачаване. Днес всичко е толкова долнокачествено, че го виждаш в момента в който започнеш да се интересуваш от него или започнеш да разбираш от темата малко повече от клошар. В тези времена качество съществува само в мечтите и всеки производител избягва от тази, сякаш никога не му е хрумвало и е абсурдно. Причината за това е консуматорството и цялата индустрия около него.

    За нормални хора, които знаят какво искат се намират задоволителни продукти на абсурдно високи цени (монитори за над 2000евро, обективи за по над 2000$ и т.н.).

    Диагнозата е сбъркано общество. Не е вманиачаване.

  4. Имам, но само наблюдения – не съм пробвал Aperture за печат все още. Всъщност разжалвах го… има доста неща, които не пасват на моето workflow – като например различната от почти всички останали metadata схема, но най-големият ми проблем е много бавното темпо, с което Apple добавят поддръжка за нови RAW-формати. Или направо липсата им… за Lumix LX3 няма поддръжка например вече повече от година и половина… а някак си да разделям управлението на снимките си по вида на камерата, с която снимам е напълно неприемливо. Използвам Aperture само за tethering снимане, понеже това е направено много лесно и елегантно, но след това вадя снимките си оттам… Само за печат да импортвам също не ми допада особено…

Read Next

Default featured image

Signed

Sliding Sidebar

Архиви

Бюлетин

Получавайте новите публикации всяка събота сутрин по електронна поща: