Между мечтите и вдъхновенията

Първата половина на 2012-та от няколко дни е история, термометрите са напомпани догоре, а календарът е нажежен до юли. А сякаш вчера беше… зимата, Новата година, равносметките, плановете. И в същия момент, обръщайки се към тези шест месеца назад, се чувствам сякаш съм изживял няколко живота. А когато човек живее, толкова… сгъстено… освен блудкавия вкус в устата, остават и някакви уроци… Като, че ли… Понеже никога не можеш да си сигурен в правотата на изводите си.

Все пак очевидните са, че не можеш да стигнеш много далече, ако не бягаш достатъчно бързо. А не можеш да го направиш – ако не откачиш колкото е възможно по-рязко и рано от гърба си „вагончетата“, които са свикнали да се возят по релсите. Те – „вагончетата“ – са изобретателни – могат да са нагли, мили, безпомощни, възпитани, цинични или безразлични… както и да проявяват всяка произволна друга комбинация от качества. Но винаги имат отличителния белег – да чакат някой да ги засили и издърпа. Най-голямата грешка е да се надяваш, че някой или нещо може да ги провокира да бъдат локомотив на която и да е идея, връзка, бизнес, партньорство или каквото и да е друго.

И за да не се задавяш с блудкавия бешамелов вкус на сгъстеното ежедневие – трябва да разредиш консистенцията му – с истински приятели, с време за себе си, с пътувания, със снимане, писане и… с нови мечти… Но и да останеш фокусиран именно върху най-важните от тях. Твърде многото посоки не те водят до никъде… По-добре да заложиш всичко на една карта и да я изиграеш максимално добре, дори и да се издъниш, отколкото опитите да балансираш да те изцедят до невъзможност да се концентрираш в играта.

Имах много други планове за 2012-та – за някои не намерих време, за други – екип, за трети – подкрепа, а често и енергия у себе си. Но осъзнавайки, колко е важно да остана фокусиран точно в този момент, реших да отложа някои от тях – за момент, в който екипът, времето, и енергията ще се получат от самосебе си. Понякога да се откажеш от една мечта заради друга по-нова или по-значима е хубаво.

Иначе магии няма – просто сбъдването на мечтите е най-обикновено съвпадение на вдъхновенията.