Micro-Nikkor-P Auto 55/3.5

Ако потърсите из Интернет, включително из сайтове, които по принцип са реномирани източници на информация, лесно ще откриете, че историята на този обектив започва някъде през далечната 1963 година. Всъщност обаче, първите (малко над две хиляди) бройки са произведени в периода от лятото на 1961 до началото на 1963-та. А още по-малко известен факт е, че преди него е имало много рядка версия, която е била 55/4, и на която той се явява наследник. Оттогава до есента на 1979, когато слиза завинаги от производство, са произведени и продадени няколкостотин хиляди бройки, които и до днес се използват с удоволствие и радост от много фотографи по целия свят.

Това не е от редките и кошмарно скъпи легендарни обективи, които и до днес се разменят срещу космически суми между най-запалените фенове на фотографията. Напротив, намира се сравнително лесно и на разумна цена, а легендарността си дължи преди всичко на оптичните си свойства, постигнати със съвсем семпла конструкция от 5 елемента в 4 групи. Гениалните неща са простички. И до днес много хора твърдят, че това е един от най-резките обективи правени някога. Всъщност преди да сме излезли от темата за цената му – интересно за отбелязване е, че когато се появява в каталозите на фотографските магазини през шестдесетте години на миналия век цената му е същата на каквато можете да го намерите и днес – в диапазона около 160-180 долара. Nikon-ската оптика е по-добра инвестиция от кюлчетата злато 😉

Nikon наричат макрообективите си micro, което между другото, може би е по-правилното название, но така или иначе това е класически макрообектив – с минимална дистанция на фокусиране 24см и мащаб 1:2. Всъщност първите му версии са били с мащаб 1:1, но в последствие конструктивно е бил променен, заради което за запазване на 1:1 мащаба се е комплектувал с удължаващ пръстен.

Обективите произвеждани до 1971-ва са били гравирани със старото име на Nikon, а именно Nippon Kogaku Japan, а онези първи две хиляди и двеста бройки, за които споменах в началото, даже са били маркирани с фокусното разстояние в сантиметри вместо в милиметри – т.е. 5,5cm. Подобна бройка днес като нищо би имала и колекционерска стойност. През последните две-три години на производството си от 1977-1979 обективът е излизал от заводите на Nikon в Ai-версия, като такива са някъде около 165 хиляди бройки. Само те всъщност могат безпрепятствено да се ползват и на съвременните цифрови тела. Бройките, произведени като pre-Ai версии се нуждаят от несложно преправяне.

С ъгъла си на видимост от около 43 градуса и нормалното си фокусно разстояние този макрообектив е приложим за обичайните цели, за които е предназначен. Изключително остър, и макар при макрофотографията принципно да се разчита на допълнително осветление, максималното му отваряне до 3.5 е достатъчно и за снимки сред природата в нормално слънчеви дни.