/ Технологии

Motorola V3x - blue and brilliant

Първия си мобилен телефон купих през 1999, скоро след като бях започнал работа в Хебросбанк. Тогава Мобилтел точно излизаше от мутренския си облик, въпреки че все още на входа на бизнес центровете те посрещаха изроди, които ако не откриеха у теб нещо сродно маймунско, се обръщаха към клиентите с различни модификации на фразата „Къде уе?“. За сметка на това по бюрата за обслужване на клиентите стояха само мацки very special edition. В наши дни Мобилтел са занемарили селекцията и на двата типажа служители в сравнение с онова време.

Та някъде в последните седмици на 1999-та се сдобих с една Motorola CD930. Велик телефон. Скучен, с доста „инженерен“ интерфейс, но безупречно работещ… Единственото, което беше неприятно бе това, че телефонът не позволяваше нищо повече от това, което беше документирано. Никакъв шанс за връзка с компютър (освен със специфичен кабел и то за определени цели), никакви customiz-ации или профили, нищо… За човек, който обича да бърника из gadget-ите си и е луднал по Linux, това не беше най-интересния телефон. Нищо, че правеше всичко, каквото Motorola бяха обещали.

Така година и половина по-късно подмених Motorola-та с Nokia 6110. По онова време разликата между двата телефона беше значителна. Последният доминираше с множество инструменти за бърникане из телефона чрез компютър, скрити инженерни менюта, кодове и т.н. И най-важното, без което не мога на телефона си – различни профили за звънене според ситуацията. 6110 беше навярно най-великата Nokia, която съм имал, оттогава насам нещата вървят все по-зле… След нея имах 7110, 6310i (последният който харесвах), а и до сега имам една 6600, която си купих заради Symbian OS и идеята да имам "Smart" phone в джоба си.

Бях доста разочарован от десктоп софтуера, който Nokia предоставяше за телефоните си (с две думи, почти за нищо не ставаше, да не говорим, че инсталацията му често беше повече от драматична), включително за бизнес-моделите им. През всичките тези години използвах third-party софтуери за да управлявам контактите и съдържанието на телефоните – кога по-успешно, кога не… (Между другото Linux-приложенията са много читави!) И не разбирах каква е идеята да правиш скъпи и сравнително прилични телефони и да се оливаш в най-важното за един бизнес-телефон, синхронизацията с компютър и управлението му.

Опитах се няколко пъти да избягам от сектата Nokia, но не особено успешно. Всяко друго, което пробвах – Siemens, Alcatel, Samsung… беше още по-трагично. В крайна сметка продължавах да харесвам Nokia, приел тъжната истина, че те не могат да пишат десктоп-софтуер и че са най-малкото зло сред останалите…

Последната Nokia, която носи служебния ми номер бе 6230i – много хвален и рекламиран телефон - беше началото на края. Този телефон нямаше вече нищо общо с това, заради което предпочитах Nokia. Непоносимо отвратителен интерфейс, който сигурно е секси за типичния мултимедиен потребител, но за мен това е всичко друго, но не и удобен телефон. Пълен disaster по отношение на connectivity с PC и management софтуер, нищо че на пръв поглед всичко си има телефончето. Всъщност ако трябва да съм честен най-последната версия на PC Suite за него изглежда горе-долу биваща, но фактът че ползвам два телефона и незнайно защо Nokia поддържат неясно колко различни видове PC Suite за различните си модели, които понякога са доста несъвместими (дори понякога не могат да съществуват заедно на едно PC) ме подлудява. Напълно и безвъзвратно…

Огледах се за алтернативи, но приличните неща на Nokia, които си струват са около и над 400-500 EUR, не решават драмата ми с различните софтуери за управление и всъщност не ми дават много повече от това, което вече имам в старата ми 6600, която така или иначе е винаги с мен. Явно беше време за развод – чашата преля… Nokia ме докара до там от техен умерен фен да искам да разбия последната си Nokia със силен замах в стената и да заскачам отгоре ѝ с цялата си килограмова прелест и двуметров ръст…

От много време наблюдавам Motorola и тяхната RAZR V3 серия и вчера (пиша това на 11 януари, но ще го дописвам малко по-късно) докато целия свят точеше лиги по новата джаджа на Apple iPhone си харесах един V3x. Причината, разбира се, бе че е 3G UMTS телефон и заедно с 512MB допълнителна карта памет е на цена от малко над 150 EUR. Бях си погледнал предварително ръководството – не звучеше зле. А като се огледах какъв софтуер има за него, останах очарован, че в мрежата има не само users manual, но и service manual, огромно количество допълнителен софтуер, пълна колекция на различни firmware-и, включително потребителски неофициални такива, редактори на параметри и настройки, даже море от средства за донапасване на менюта и други всякакви чудесии за разкрасяване и персонализация на телефона, за който му се занимава. Всичко това на цената на един стандартен USB-кабел или Bluetooth-свръзка.

Пускането на софтуера, който идва с апарата ме очарова, всъщност нищо особено – просто този, който ти трябва. Самообнови се сам през Интернет, без регистрации и простотии и просто заработи, по кабел, с Bluetooth, както се очаква. След 3 часа имах и всичките си контакти прехвърлени и подредени. Всъщност за протокола – около 2 часа и 45 минути от това време се борих да измъкна контактите си от 6230i и 6600, да ги merge-на, за да мога да ги налея в Motorola-та. Самото наливане бе под 10-15 минути и протече безпогрешно. Беше два след полунощ и трябваше да поспя, но сутринта след още половин час докато колегите идваха в офиса бях синхронизирал пощата си, календара си и контактите си с Lotus-а, имах инсталирано приложение за поща на Java и Opera mini и вече гледах телевизия през Vodafone Live.

В момента ситуацията изглежда спокойна и душата ми е в мир с комбинацията от V3x и Nokia 6600 и да е жив и здрав Lotus-а ми, чрез който мога да ги поддържам и двата консистенти от към контакти. Всъщност само така си мислех… Откъм софтуера на Motorola драма няма, но PC Suite на Nokia 6600 поддържа само Lotus 6 заради преустановена поддръжка и има грижи с Lotus 7… Споменах ли вече, че МРАЗЯ Nokia?…

Единственото, което ми е странно, че V3x телефончето ми стои някак крехко и ми е трудно да свикна с телефон, който се отваря, но пък удоволствието от стила Motorola, специфичните за тях менюта (някои от които ми липсваха във времето) и които са станали много по-удобни след толкова години и изключителния телефон изотвътре най-накрая ме сдобиха с усещането, че имам ТЕЛЕФОН в джоба си. В Motorola днес виждам това, което Nokia не успяха да станат за мен около 7-8 години. Да не говорим, че прогресивното мислене откъм детайлите е обещаващо – дори само заради факта, че за връзка с компютъра и зарядното е избран стандартен USB интерфейс, вместо глупавите, специфични за всеки модел data-кабели, а пък в случай на нужда дори всеки компютър наблизо може да бъде използван за зарядно.

Рядко се възхищавам на джаджа, но тази и старата ми любов Motorola си заслужават напълно суперлативите! Motorola печели един стар фен. А Nokia са уволнени!…

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT експерт, предприемач и блогър. От време на време - запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Повече
Етикети: Технологии
Motorola V3x - blue and brilliant
Сподели

Абонамент за yovko in a nutshell