По принцип за всеки бизнес са важни добрите взаимоотношения. Един мой добър познат обича да казва – „аз не съм търговец – аз съм relationship manager“… и всъщност е един от най-добрите търговци, които някога съм виждал. Самата дума също е интересна – съставена от две съществени думички – взаимност и отношения.

Аз си мисля, че съм един прекрасен многогодишен клиент на моята банка – да чукна на дърво – досега не съм се забавил нито час да погася каквото и да било задължение към нея. Моята банка е наясно с цялото ми финансово състояние, доколкото всички кредити, депозити, ипотеки и сметки са на нейно разположение. Използвам много услуги – особено електронни, които пестят хартия, пари и време на служителите и. Имам няколко карти – дебитни, кредитни, които използвам адски активно… Ползвам дори допълнителни съвсем небанкови услуги през нея, като застрахователно посредничество, макар понякога да е по-изгодно да ползвам друг застрахователен брокер. Както се казва – животът ми е под наем при моята банка…

Моята банка е консервативна и често доста тромава институция. Когато я избирах това ми харесваше – добре е банката ти да не е твърде екстравагантна по подразбиране. На моменти е дразнещо, но засега не сме стигали до нива на нетърпимост… Щом дори затворих всички други свои карти и сметки в други банки…

Веднъж, дваж, моята банка си позволи удари под пояса, които не очаквах… не беше в контекста нито на добрите отношения, нито на взаимността… например за един кредит, освен двойно (почти тройно) обезпечение поиска в последния момент и запис на заповед… без да ми каже предварително, изправяйки ме пред свършен факт, притиснат от времето и обстоятелствата… Бях нов клиент тогава, без кредитна история, не беше много гот, но го преглътнах… не че имах избор… е, разбира се – в бизнеса се помнят и добрите и лошите моменти и взаимоотношения… Нито съм забравил, нито ще го забравя…

Моята банка си има и уебсайт… и дори блог… там пише само добри новини… поне звучат добре за потенциалните нови клиенти… Със старите, обаче, няма практика да поддържа кой знае какви взаимоотношения, дори писмени… Всъщност служителите и, с които работя, са ми почти приятели… но това вече са лични взаимоотношения…

За моята банка се оказва трудно да ми изпраща SMS, когато се използва кредитната ми карта. За дебитната можело, но не и за кредитната… За сметка на това издава кредитни карти с чип, но не и такива дебитни… Не ми позволява да сменя PIN-а на кредитната си карта, освен с такъв, който на лотариен принцип ми се пада случайно от поредното пликче…

Моята банка няма CRM (customer relationship management) и един отдел може да не знае какви услуги потребявам от друг отдел на същата институция. Както и различните и служители си общуват с мен през различни телефони, кой с какъвто разполага и си е отбелязал в неговата собствена база предполагам…

За сметка на това моята банка е скъпа… за някои услуги таксува далеч по-солидно от друга средностатистическа банка, оперираща в България. Е, поне ползвам някакви преференции за разни дреболии… не винаги… само когато им ги припомня и изискам настоятелно, понеже те не винаги си спомнят, че разполагам с опция за преференции…

Моята банка преди няколко дни ми изпрати поредното извлечение за кредитната ми карта (както е обичайно, след изтичане на срока за погасяване в безлихвен период). Никога не ги чета, защото отдавна съм погасил цялата сума през електронното си банкиране – там контролирам и транзакциите – макар за моята банка да съществуват само два вида транзакции – международни и местни… без никаква информация кой е търговеца или за какво е плащането… виждам ги дори с 3-4 дни закъснение… а научавам кое за какво е едва в края на периода като излезе финалното електронно извлечение… Затова се налага да водя паралелни бележки кога и какво плащам – коства ми време и допълнителни услилия, които моята банка засега не желае да ми спести…

Този път се зачетох в извлечението – на гърба му имаше доста текст и това привлече вниманието ми… Половината текст не го отбелязах, понеже иде реч за промяна на общи условия в стил – добавя се това, а думата се заменя с друга… за да разбера и възприема промените трябва да сравнявам старите общи условия… това също ще отнеме време, усилия и предполагам нерви… досега не съм попадал на промяна в общи условия, която да е била в моя полза… а и някак между редовете не се забелязва нито взаимност, нито отношение…

Но се добавял цял един нов член, който гласи…

Настъпването на неизпълнение по настоящия Договор ще се счита за случай на неизпълнение и по който и да е друг Договор за банков кредит, сключен между банката и Картодържателя, както и настъпването на случай на неизпълнение по който и да друг Договор за банков кредит, сключен между банката и Картодържателя ще се счита за случай на неизпълнение по настоящия Договор. По смисъла на настоящия Договор случай на неизпълнение е всеки случай на неспазване на което и да е условие по Договора и Общите условия от страна на Картодържателя.

Така де, защо да не те цакат с две-три наказателни лихви при издънка, ако имаш някой друг кредит в повече, вместо само с една… Нали сега си им паднал…

Ако не съм съгласен с промените трябвало да върна картата си до 15 октомври, в противен случай се съгласявам мълчаливо с новите условия.

Е, до тогава моята банка със сигурност ще има един Картодържател по-малко. Преди малко взех новата си кредитна карта от друга банка. И скромните си спестявания ще преместя при първа възможност, а и не само тях… и заплатата си дори мисля да пренасоча другаде…

Аз искам да имам добра кредитна история в моята банка – ще ми е нужна занапред във връзка с моите планове – и полагам нужните усилия в тази посока. Моята банка обаче не съм съвсем сигурен, че се вълнува от същото… а това е някак не много нормално…

Не е време за рефинансиране на кредити, но не съм сигурен дали и това няма да опитам…

Не за друго, просто това не е моята банка…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

8 коментара

  1. За коя банка става дума все пак?

  2. Ако исках със сигурност имах възможност да напиша коя е.

  3. Не, че знам коя е, но има само една банка с блог :)

    Бого

  4. Това е широко разпространена мярка в Америка. Само че засяга не само други дългове в същата банка, а всички дългове към всякакви кредитори. Чрез тъй наречената „universal default clause“, закъснееш ли с ипотеката при Bank of America, или със сметката за тока, с 30 дни, ти се вдига лихвата на кредитната карта от Citibank например.

    http://consumerist.com/tag/universal-default/

    Предвиждам, че в скоро време тази клауза ще е общоприета в българските банки. Освен, разбира се, ако не се намери някой EU закон по-прогресивен от американските. :-)

  5. Много точно написано! На принципа „Казвам ти, дъше – сещай се, снахо“ хората ще се сетят коя е банката. Макар, че това не е толкова важно. Добре е всички банки да се замислят над това, че с поведението си мнго лесно могат да изгубят клиенти.

  6. Йовко, ти си джентълмен, затова няма да издадеш банката… :-)

    Мисля, обаче, че от страна на коя да е банка е много глупаво да постъпва по подобен начин, както ти го описа… а може би те просто не държат на клиентите си?

  7. По принцип ми се струва, че няма много български банки със собствен блог ;) За това пък коя е новата, остава мистерия ;>

  8. Повече от една са банките с блог. Поразгледайте се… :)

    N.B. Аз си мислех, че по-важни са други неща в текста, които са верни за повече от една банка за съжаление. И въпреки, че напоследък съм доста пасивен блогър, този текст се оказа небивало коментиран, като над 80% от коментарите се опитват да правят предположения, само едно от които до тук е вярно, което ме провокира да затворя коментарите по темата и да спра от публикуване всякакви мнения с предположения.

Коментарите са затворени.