Днес една колежка влетя в офиса с вик: „Хайде, бе – що сте си такива същите физиономии. Я веднага да си сложите европейските – стига с тея селските вече…“ Тя е шматка ненагледна и без подобна реакция от нейна страна нямаше как да се мине… Само, че аз в същия момент си четях пощата и редовните блогове – обикновено ходя в офиса поне половин час по-рано и се опитвам да наваксам с личната си кореспонденция преди да ме е започнала лудницата на деня. И никак не ми беше смешно…

Това е то – съдба или орисия – дори и в Европа смешнотъжните случки у нас продължават. Темата отново е Труд. Повече подробности тук [препратката вече не съществува]. Можеше да се очаква всъщност, че появата на Народната библиотека ще ги подразни. Даже направо закъсняха. Нали единствено те могат да определят кой какво ще чете в наше село. Та им се е накривила килимявката, че на сайта на Народната библиотека има текстове на Елин Пелин, а единствено те имали правото да ги разпространяват. Може съвсем евентуално и да са принципно прави според правилата и абсурдното законодателство (въпреки че в конкретния случай е мнооого спорно). Според въпросното действащо законодателство авторските права могат да са предмет на бизнес до 70 години след смъртта на автора, а Елин Пелин си отива от този свят през 1949 година. Това означава, че още 13 години правата върху неговите творби (нищо, че са класика) няма как да бъдат обществена собственост, което да обезсмисли каквито и да са претенции. Ето до какво водят юридическите механизми за защита на бизнеса – до ограбване на обществото… Както и да е… Дано доживеем по-разумно законодателство за авторското право някой ден.

Никак не ми пука, обаче, какво е законодателството и дали Труд са прави или не. Те преминаха всякакви граници на морал и приличие. Надявам се, не сте забравили действията им спрямо bezmonitor.com и slovoto.bg. Това, че всичките им колеги журналисти си мълчат колегиално се пише на тяхна сметка – дано спят спокойно – и без това преди да успеят да се пенсионират техните mainstream медии ще бъдат история. И без това самодоказват непрекъснато, че са тотално неадекватни и безполезни.

И понеже в Интернет правилата се дефинират от тези, които са в Интернет и създават Интернет те решават нещата. За съжаление вече не съм активен системен администратор, но затова пък познавам доста колеги от бранша и определно смятам да им подхвърля идеята. Ако аз бях системен администратор в момента щях да филтрирам и нямаше да обслужвам никакъв трафик идващ от и към двата домейна. Не е много честно, нали? Може и да е неморално. Но по никакъв начин не е незаконно. И е много справедливо. Нищо не ме задължава да се грижа за какъвто и да е трафик освен моята добра воля. Така както мога да филтрирам спам, детска порнография и долнопробно съдържание, мога да причисля към списъка и Труд, а те отдавна сами се подредиха в тези категории.

Никога преди не бих защитавал такава теза, това малко чупи идеята на Интернет и противоречи на вътрешните ми разбирания за липса на каквито и да е ограничения, но те така или иначе са факт все повече и повече по ред причини. Случая обаче сам по себе си е изключение при това абсурдно. А действията на Труд чупят идеята на Интернет повече от всичко друго, следователно могат да бъдат възпрепятствани с всички средства.

Няма несправедливост за този, който я е пожелал!