Наздраве за края на света

Добре де, добре! Заклевам се, че през февруари ще изпълня няколко свои обещания дадени отдавна, които отлагам… не нарочно. Просто не им е дошло времето. Но понеже все така не мога да отказвам на приятели…

Обещавам нов нещо-като-разказ. Тези дни… От моята запазена марка. Неказващ нищо повече от това, което трябва да бъде премълчано и премълчаващ всичко останало, което трябва да бъде изречено.

Обещавам най-накрая да започна да пускам видеоуроци как се прави базов post-рrocessing на цифрова снимка, така че да не изглежда толкова скучна (както излиза по подразбиране от повечето фотоапарати). Комитата сигурно вече ме е вписал в графата на тотално несериозните…

Обещавам да извадя от архивите си поне един текст от миналото. От онези, които никой не знае, че са мои. Или поне аз така си мисля. Интересно ми е откъде това любопитство? Или, явно остарявам, и преди съм бил по-интерeсен 😉 Ще го направя на 13-ти февруари. Понеже текстът е за любовта и ще е твърде банално да го пусна на 14-ти. А и на 14-ти възнамерявам да мълча! 🙂

Вече обещах и текст за един друг сайт, на мое много близко същество, което има амбицията да съчетава (пречупени през очарователната женска гледна точка) двете най-важни за всеки мъж теми – храната и секса. Или секса и храната… все не мога да преценя кое е първото, в крайна сметка от глада зависи, но ако някой може да пише за вкусна еротика или еротични вкусотии, това е тя. Една от жените, чието мимолетно присъствие в живота ми остави след себе си непоправими празнини и в сексуален и в кулинарен контекст… Шегувам се! С нея сме страхотни приятели и тя адски много ми липсва, някъде там на другия край на света… И заради нея ще изровя от пепелта на миналото още един текст, написан точно преди началото на този блог, като подарък за началото на нейния…

Какво друго да обещая?… Разказ, секс, любов и видео… Мисля, че стига толкова… Наздраве за края на света! (Вие какво? Да не си помислихте, че имам някаква друга разумна причина да обещавам горното?)