Не съм сгрешил

Хубаво е дните ти да започват добре. Този, който вече си отива започна точно така – с приятна компания, чудесен разговор и две бутилки хубав мавруд. Тони, Юлия и Григор ми бяха на гости снощи за нещо като идеологически брейнсторминг – опит за търсене на идеи, нещо от където да тръгнем… Не измислихме нищо фундаментално, но започнахме да мислим и най-малкото поне си прекрахме чудесно. Аз лично не усетих кога е станало два и половина след полунощ. Легнах си в три, зарязвайки всички чаши и чинии в кухнята – в чудесно настроение и препълнен с оптимизъм. Е, reboot-нах малко трудно сутринта, но това си беше планирано.

В офиса нещата бяха ОК, макар и доста напрегнати, но всъщност денят приключи добре, дори с шампанско. Имаше повод.

Бях се чул с Краси да се видим след работа и само след няколко минути в колата, шофирайки из нощна София напрежението на деня отлетя и се почувствах страхотно. Разговаряхме за различни неща по пътя до Jimmy’s, а и после в заведението. Страшно отпускащо е да си сред истински хора и добри приятели. А в едно денонощие да ми се случи два пъти направо не е за вярване. Всъщност се случи три пъти…

По обратния път. Чувствах се толкова аз, толкова на себе си, толкова добре. Почувствах наистина, че има значение всичко, че се случва, че… не знам… няма как да го кажа с думи. Казах нещо, навярно далеч от това, което няма как да облека в думи, но… бе едно чисто и истинско докосване отвъд думите, навътре към душите. Приятели… Наистина го почувствах… и това е важното…

Като останах сам в колата обърнах и продължих към къщи. Усилих радиото, музиката беше страхотна, имах усещането, че летя. Исках да полетя – поне със 100км/ч из София. Направих го. За кратко, но го направих… И не ми пукаше дали ще ме глобят. Бих дал хиляда лева глоба – нямаше значение – имах нужда да летя. Не бях пиян, дори не опитах шампанското в офиса, но вече можех да творя чудеса. Не бях вече гладен, нямах нужда от нищо, защото имах сили, имах смисъл, намерих значение… Исках нещо да изкрещя в опит да надвикам радиото. Или може би да отворя прозорците и да викам докато летя из София… И единственото, за което се сетих запулсира в главата ми… Не, че някога съм се съмнявал, но друго си е да го почувстваш, друго е да си сигурен, че…

Не съм грешал! Не съм грешал! Не съм сгрешил! Не съм! Не съм сгрешил! Не съм сгрешил… Чувате ли? Не съм сгрешил!!!… Наистина намерих!!… 🙂