На всяка цена държах да гледам премиерата на NightSongs вчера – не защото и тримата актьори вече чувствам като приятели, не защото много исках тази пиеса да се случи и екипа да намери финансиране – да и заради такива неща, но… Покрай „Камината“, която гледах много пъти, ощe от предпремиерата и, когато се запознах и с Тони… Всъщност странно – точно преди около година – някъде по това време. Бяхме си писали преди това само… електронно… А вече имам чувството, че го познавам от столетия…

Та гледайки проходилката на „Камината“, после развитието и, се забавлявах с порастването на пиесата. Подобно на някой човек, тя порасна пред очите ми…

Исках да видя проходилката на NightSongs, защото при всички случаи отново ще гледам пиесата по-късно. Исках да бъда зрител, който да усети пиесата from scratch, дори забравяйки детайлите, които неволно знаех предварително.

Получи се. Хамбарът беше препълнен с хора, които сякаш наистина бяха вътре в пиесата. Не знам колко от публиката се вгледа в себе си, но аз имах усета, че публиката наистина бе част от пиесата – като безмълвен и неподвижен четвърти актьор. И тримата бяха наистина добри, а Весела просто прави адски силна роля… Толкова за пиесата – невъзможно е да бъде разказана, въпреки съвсем изчистеното действие…

Останалото е усещане… Лично… Интимно… Съкровено…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

3 коментара

  1. Нещо чува ли се за постановка след 19.12. :( ?

    Отговор

  2. Да – на 21-ви ще е последната възможност през декември. След това през януари ще има други дати, но мисля, че още не са уточнени…

    Отговор

  3. Невероятно е чувството времето да спре, пространството да се свие (от студа) и да останем само аз и животът (под формата на изкуство). Пристрастен съм към това и го търся поне веднъж седмично. Напоследък го намерих в един филм на Михаел Ханеке (и като се замисля поне в още десет от евро филм феста), в концерта на Паганини и този с ренесансовите италиански инструменти, две пиеси и няколко етно джаз албума (Теодоси Спасов, Ялдъз Ибрахимова и др.), които свих от приятел. Поразлоквих се и на Булгара в Три Уши и още няколко Live изпълнения, най-хубавото от които си направихме с брат ми и една китара. Няма как да не вметна и възторга си от литературните находки напоследък, най-вече Хазарски Речник на Павич, новите издания на Даниил Хармс и Метеорите на Мишел Турние.
    Благодаря, че ми припони усещането. Май веднъж седмично съвсем не ми е достатъчно.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо