Nikon Capture NXИма твърде малко неща, които не харесвам у Nikon. Всъщност бяха само две, но отскоро е само едно… Не – не познахте – не това, че все още нямат full frame тяло. И двете бяха свързани със софтуера за post-processing, доколкото съвременната фотография е цифрова (съжалявам за скърбящите – и аз бях такъв до едно време – но е факт, че филмът остава територия само за маниаци). Последващата обработка е стъпка толкова важна, колкото и химията в тъмната стаичка до съвсем неотдавна. Това, което ме дразнеше е, че Nikon Capture беше доста недодялан продукт и на всичко отгоре дори и с професионалната серия тела Nikon не го дават безплатно. Единият проблем отпадна – Nikon вече имат революционна нова стъпка в развитието на своя RAW конвертор – всъщност толкова революционна, че да го наричам конвертор е направо обидно. Е, още не го дават безплатно с Pro телата, но не може всичко да е съвършено.

Иде реч за Capture NX и всъщност не казвам нищо ново, доколкото продуктът се очакваше отдавна, a първата версия беше анонсирана преди малко по-малко от година (юни-юли 2006). Даже през февруари (ако не греша) беше и първият по-ключов ъпгрейд до версия 1.1. Всъщност версията би трябвало да е 5.x, доколкото този продукт наследява стария Nikon Capture, но като се имат предвид разликите във функционалността и новото име т.е. тотално променения продукт, новото летоброене си струва.

Аз принципно съм кошмарно претенциозен за софтуера, който използвам. Ако не ми е „удобен“ един продукт… той няма шанс да се спогоди с мен и моите очаквания. Ще се помъча малко с него и накрая ще го изритам. Причината да публикувам рядко свои снимки не е, че съм свидлив или ме мързи (макар второто да има съвсем реален базис от заложби при мен), а че не съм изчистил своето си workflow за post-processing. Снимам от малък, разбира се на филм – това са около или повече от 20 години. Реших да направя стъпката към цифровата фотография едва преди две-три години, когато можех да си позволя приличен DSLR – за мен малките цифрови сапунерки са като мензиса на жените – досадно, но поносимо зло (и пу-пу-пу – добре, че не съм жена)… Всъщност това четиво, подобно на статията ми за RAW, няма да е никак полезно за тези, които снимат в JPEG и засилват към Интернет – не казвам, че това е лошо – просто не е за тях ;-)

Под това да ми е „удобно“ включвам всичко – комфорт, функционалност, леснота, дори кеф от начина по-който се случват нещата… За съжаление любимата ми операционна система Linux все още (и неясно колко време занапред) не е най-добрият избор, за това, което аз искам да мога да правя. Да се доверя на Windows мога само за тестови цели и с успокоителни, което ме доведе до единствения очевиден отговор – ще сменям религията с Mac. Забавното е, че първият компютър, с който се сблъсках в живота си (бях 7-годишен) беше Apple II. Та това в някаква форма е завръщане към корените… Не съм го направил все още – планирам го за края на годината, когато Leopard-ът трябва да е проходил и да са минали поне 2-3 месеца след раждането му. Но през последните две години се опитвах да намеря Софтуерът, който да бъде част от моето workflow занапред.

Алтернативите не са особено много – всъщност като че ли производителите на софтуер някак си подцениха тази ниша и скоростта, с която трябва да отговорят на нуждите на пазара. Само до преди две години такъв софтуер на практика нямаше – освен купчина RAW конвертори, написани на куц крак, колкото да има нещо. Великият колос Photoshop винаги е бил Гигантът в тази област, но като имам наум неговата история е обяснимо, че той е създаден за друго и типично специфични фотографски неща все още липсват в него или се правят по не най-добрия или удобен начин. Отделно, че е сериозно скъпо удоволствие. На мен лично съкратената (и евтина) версия Photoshop Elements ми е достатъчна в 85% от случаите – из Европа се продава едва ли не в книжарниците – засега работя с нея. Но недостатъците на големия Photoshop са в сила и за малкото братче.

Apple се усетиха първи с Aperture или поне първи показаха нещо (разни слухове разказват други истории). Adobe буквално се изфорсираха да наваксат, погълнаха Pixmantec и родиха Lightroom. Всъщност вероятно двата продукта някога ще се превърнат в стандартния еталон за работа на десктопа на фотографите от сериозен любител нагоре, но и днес вече могат доста неща и заслужават пари и внимание. Aperture е удобен за хора с по-артистично мислене – във всеки един момент от време можеш да пипнеш каквото ти хрумне, в която и да е версия на снимката си, да подреждаш удобно всичко, особено ако интерфейсът на Mac OS X ти е привичен. Lightroom пък следва някаква по-подредена схема за работа – разбита на етапи, характерни за основните стъпки в workflow-то на фотографа, снимащ цифрово. Няма да се задълбавам в подробностите, защото много се отклоних от темата ми, но ако на някой му е интересно, аз лично се забавлявах истински с четивата на двама фотографи, (единият фен на Aperture, а другия на Lightroom) които O’Reilly накараха да пробват конкурентния продукт и да описват преживелиците си. Аз лично засега се въздържам от решение и го отлагам във времето, защото очаквам и двата продукта още да се развият (при това бързо) преди да реша, кой е направен като за мен. Всъщност още един аргумент да предпочета платформата на Apple за себе си занапред е, че с нея имам възможно най-големия избор – върху нея вече като у дома си се чувстват три ключови операционни системи – Mac OS X, Linux и Windows.

През това време докато пробвах, зяпах, слушах, четох и чаках, Nikon ме зарадваха с Capture NX и възможността да се свали безплатно 30-дневна пробна версия. Работил съм с него около 3 месеца досега. Time-бомбата на trial-а във версия 1.0 се поправяше толкова елементарно, че и третокласник можеше да си увеличи колкото иска периода на тестване. И реших да си го купя заедно с новото си тяло D200, защото това е нещото, на което избирам да се доверявам за момента и около което да изградя ежедневното си workflow. (Пореден пример защо пиратството НЕ ограбва! Обаче да не се отплесвам…)

Какво е различното и защо отказвам да наричам Capture NX фирмения RAW-конвертор на Nikon? Масата съществуващи конвертори всъщност не правят нещо кой знае колко оригинално. Отварят суровия файл, прилагат към него записаните като метаданни настройки, позволяват ви да ги променяте, където прецените за нужно, след което генерират растерно RGB изображение в някакъв формат като TIFF например и ви оставят да се забавлявате след това с Photoshop или каквото друго използвате за целта. Това всъщност е страхотно, защото преди да бъде генерирана bitmap-версията на изображението различни негови параметри като експозиция, баланс на бялото, цветови корекции и други могат да бъдат правени недеструктивно – т.е. единствено като реинтерпретация на метаданни, а след това като bitmap да пипаме само нещата, за които така или иначе е нужен редактор за растерна графика, където вече нямаме избор и ровичкаме и променяме самото RGB-изображение. Добре де, какво тогава искам, да ме вземат дяволите?… Ами представете си по-голяма част от тези редакции, които обикновено се случват във втората стъпка, да можем да правим още при обработката на RAW-файла. Всъщност имам силни подозрения, че някой ден ще има софтуерни продукти, които ще наричаме RAW-редактори, които ще имат достатъчната функционалност, че фотографите да се нуждаят от големия Photoshop все по-рядко. На практика Aperture и Lightroom са се запътили нататък. Всичко което е нужно е да се имплементират съответните функции за работа с bitmap още на фазата RAW. А затова пък е нужно да могат да се пипат метаданните на RAW-файла не само в цялост (както досега), а и само за определени части от изображението.

Революцията в Capture NX е именно реализацията на тази стъпка. Програмата позволява недеструктивна корекция на метаданните в RAW-файла, както в цялост, така и само в отделни области на изображението, които могат да са произволно много и с произволен размер. Използваната технология се нарича U-Point и за целта Nikon се сдушиха с компанията Nik Software, която е автор на въпросната чудесна идея. И понеже кратко демо върши повече работа от хиляди думи – ето един линк с филмчета за програмата (препратката повече не е активна), като второто от тях демонстрира тази чудна функционалност. Третото и четвъртото пък показват защо си мисля, че някой ден светът ще се радва на специализиран софтуер за RAW-редакции с много от днешните photoshop-функции. А дотогава Capture NX е безценен инструмент, за жалост само за тези от отбора на Nikon.

Само като акценти, защото не на всичко се набляга във филмчетата – какво още може програмата (за което обикновено е нужен Photoshop или нещо друго):
– File Browser, който ползва директориите върху диска, а не организира собствени библиотеки (като Aperture и Lightroom), със сортиране, tag-ване, етикети, preview, сравняване на две изображения, записване на множество изображения в TIFF или JPG, batch-процесинг;
– Настройки на камерата, тоналните криви, цветни пространства, баланса на бялото, компенсация на експозицията, хистограми, цветни аберации, RAW adjustments…
– Levels & Curves, Brightness & Contrast (може и контраст, чрез curves), D-Lighting, saturation, warming, LCH editor
– Gradient tool, Fill Tool, graduated ND filter, selection brush, lasso tool, color picker, unsharp mask tool, noise reduction, crop, edit list history
И със сигурност пропускам някои моменти…

И още нещо, което е интересно – купувайки си програмата всъщност получавате и двете и версии – и тази за Windows и тази за Mac OS X, което е рядко срещано явление. Обновяванията през Интернет са безплатни.

Nikon Capture NX в България можете да си купите от магазините на Photosynthesis.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

12 коментара

  1. Тоя софтуер е велик !!!
    Известна ли е алтернатива за Канон ?

    Отговор

  2. Ivan Genchev 6 юни 2007 в 15:03

    Може би си опитвал, но в случай че не си ти препоръчвам BibbleLabs. Има версия и за Линукс, но сякаш е по-бавна от тази за Прозорците. Не е изрядна и не покрива всичките ми изисквания, но ми върши най-добра работа. Работи на старите ми машинки без проблем, което не може да се каже за шопа и останалите тежки приложения. Кешира много и може да стигне до гигабайти и понякога се налага ръчно да се зачиства, но не е болка за умиране. Не съм го пробвал с Никонски файлове, но се справя отлично с тези на Минолта 7Д. Това което ме кефи е че малка фирма прави много добър софтуер и то и за други ОС освен М$. Не на последно място не е скъп.

    Отговор

  3. Пробвал съм го и наистина не е никак лош. Даже е много добър. И това, че има Linux версия ме заинтересува веднага, но причината да се спра на Capture NX в крайна сметка е U-point технологията, която отваря много възможности. И също не е скъп… А и предвид решението ми за работа на фотографиите върху Mac OS X – това, че мога да си го купя сега и да го ползвам върху PC, а към Коледа, когато купя Apple да използвам същия лиценз върху Mac OS X ме спечели тотално…

    Отговор

  4. Мерси за предложението, сега ще пробвам… за съжаление има само .deb и .rpm, но ще се справим ;)
    в краен случай ще вземем за прозорците и пак във virtbox-а…

    Отговор

  5. Здравей Йовко,
    Би ми било интересно да узная дали си пробвал DxO Optics Pro – имат демо версия – и какво е мнението ти за него?

    Отговор

  6. Не съм и нямам впечатления, но то е малко друга бира – освен, че е конвертор DxO е ориентиран и към корекция на изображенията по отношение на недостатъци на обективите, шум, цветови корекции, перспективи и т.н. В смисъл различен тип софтуер е…

    Отговор

  7. Хъм…
    Нова картинка с един много внушителен фотощрак. Нов софтуеър, нов фотощрак, 50 дни без снимане и много трепет в думите ти. Е хайде сега, нека да видим какво може yovko + d200 + новата софтуерна чудесия на никон.

    Искаме фотки, yovko стига си го овъртвал :> Дай да дзяпъме и да ти завиждаме (благородно разбира се)

    Отговор

  8. Каквото можех и с D70s – то от апарата не зависи… Но, добре – фотките се задават :-)

    Отговор

  9. а не, чух че дъ 200 снимал сам :>
    пък и аз само те побутвам да му се нарадваш, а и ако ние намажем покрай теб това ще е страхотно

    Отговор

  10. Тю, да му се не види – верно ли – много копчета има и още не съм намерил автопилота ;-)
    Ще трябва да чета документация ;-)

    Отговор

  11. По-тежкарските камери по-добри ли са при автопилотирането? Или независимо от камерата, механизмът на автопилота и резултатите, които могат да се очакват от него са все едни и същи? Аз по принцип снимам на „груб“ автопилот – от рода на светкавица/без светкавица. Макар че при последното мое пътуване тези дни отделих малко време за снимки с бъзикане по разни баланси и хммм… exposure незнам какво си :)

    Най-голямата странност беше някакъв режим на белия баланс, при който на екрана се изписа съобщение да сложа бял лист хартия пред камерата и да натисна спусъка???

    Отговор

  12. Ами всъщност по-„тежкарските“ почти нямат автопилот – имат повече инструментариум за най-различни неща, но няма автопилот, няма ги и автоматичните режими обикновено…

    А тази странност е била калибриране на белия баланс ;-) Човешкото око (и мозъка) се напасва прекрасно към текущото осветление и ние знаем много добре кое е бялото независимо на каква светлина сме в момента (дневна, луминесцентна, с нажежаема жичка)… Апаратите обаче си нямат човешки очи и мозък и се налага да им обясняваме кое е белия цвят…

    Отговор

Ако искате да споделите нещо