/ Софтуер

Nikon Capture NX - една малка революция

Nikon Capture NXИма твърде малко неща, които не харесвам у Nikon. Всъщност бяха само две, но отскоро е само едно… Не – не познахте – не това, че все още нямат full frame тяло. И двете бяха свързани със софтуера за post-processing, доколкото съвременната фотография е цифрова (съжалявам за скърбящите – и аз бях такъв до едно време – но е факт, че филмът остава територия само за маниаци). Последващата обработка е стъпка толкова важна, колкото и химията в тъмната стаичка до съвсем неотдавна. Това, което ме дразнеше е, че Nikon Capture беше доста недодялан продукт и на всичко отгоре дори и с професионалната серия тела Nikon не го дават безплатно. Единият проблем отпадна – Nikon вече имат революционна нова стъпка в развитието на своя RAW конвертор – всъщност толкова революционна, че да го наричам конвертор е направо обидно. Е, още не го дават безплатно с Pro телата, но не може всичко да е съвършено.

Иде реч за Capture NX и всъщност не казвам нищо ново, доколкото продуктът се очакваше отдавна, a първата версия беше анонсирана преди малко по-малко от година (юни-юли 2006). Даже през февруари (ако не греша) беше и първият по-ключов ъпгрейд до версия 1.1. Всъщност версията би трябвало да е 5.x, доколкото този продукт наследява стария Nikon Capture, но като се имат предвид разликите във функционалността и новото име т.е. тотално променения продукт, новото летоброене си струва.

Аз принципно съм кошмарно претенциозен за софтуера, който използвам. Ако не ми е „удобен“ един продукт… той няма шанс да се спогоди с мен и моите очаквания. Ще се помъча малко с него и накрая ще го изритам. Причината да публикувам рядко свои снимки не е, че съм свидлив или ме мързи (макар второто да има съвсем реален базис от заложби при мен), а че не съм изчистил своето си workflow за post-processing. Снимам от малък, разбира се на филм – това са около или повече от 20 години. Реших да направя стъпката към цифровата фотография едва преди две-три години, когато можех да си позволя приличен DSLR – за мен малките цифрови сапунерки са като мензиса на жените – досадно, но поносимо зло (и пу-пу-пу – добре, че не съм жена)… Всъщност това четиво, подобно на статията ми за RAW, няма да е никак полезно за тези, които снимат в JPEG и засилват към Интернет – не казвам, че това е лошо – просто не е за тях 😉

Под това да ми е „удобно“ включвам всичко – комфорт, функционалност, леснота, дори кеф от начина по-който се случват нещата… За съжаление любимата ми операционна система Linux все още (и неясно колко време занапред) не е най-добрият избор, за това, което аз искам да мога да правя. Да се доверя на Windows мога само за тестови цели и с успокоителни, което ме доведе до единствения очевиден отговор – ще сменям религията с Mac. Забавното е, че първият компютър, с който се сблъсках в живота си (бях 7-годишен) беше Apple II. Та това в някаква форма е завръщане към корените… Не съм го направил все още – планирам го за края на годината, когато Leopard-ът трябва да е проходил и да са минали поне 2-3 месеца след раждането му. Но през последните две години се опитвах да намеря Софтуерът, който да бъде част от моето workflow занапред.

Алтернативите не са особено много – всъщност като че ли производителите на софтуер някак си подцениха тази ниша и скоростта, с която трябва да отговорят на нуждите на пазара. Само до преди две години такъв софтуер на практика нямаше – освен купчина RAW конвертори, написани на куц крак, колкото да има нещо. Великият колос Photoshop винаги е бил Гигантът в тази област, но като имам наум неговата история е обяснимо, че той е създаден за друго и типично специфични фотографски неща все още липсват в него или се правят по не най-добрия или удобен начин. Отделно, че е сериозно скъпо удоволствие. На мен лично съкратената (и евтина) версия Photoshop Elements ми е достатъчна в 85% от случаите – из Европа се продава едва ли не в книжарниците – засега работя с нея. Но недостатъците на големия Photoshop са в сила и за малкото братче.

Apple се усетиха първи с Aperture или поне първи показаха нещо (разни слухове разказват други истории). Adobe буквално се изфорсираха да наваксат, погълнаха Pixmantec и родиха Lightroom. Всъщност вероятно двата продукта някога ще се превърнат в стандартния еталон за работа на десктопа на фотографите от сериозен любител нагоре, но и днес вече могат доста неща и заслужават пари и внимание. Aperture е удобен за хора с по-артистично мислене – във всеки един момент от време можеш да пипнеш каквото ти хрумне, в която и да е версия на снимката си, да подреждаш удобно всичко, особено ако интерфейсът на Mac OS X ти е привичен. Lightroom пък следва някаква по-подредена схема за работа – разбита на етапи, характерни за основните стъпки в workflow-то на фотографа, снимащ цифрово. Няма да се задълбавам в подробностите, защото много се отклоних от темата ми, но ако на някой му е интересно, аз лично се забавлявах истински с четивата на двама фотографи, (единият фен на Aperture, а другия на Lightroom) които O’Reilly накараха да пробват конкурентния продукт и да описват преживелиците си. Аз лично засега се въздържам от решение и го отлагам във времето, защото очаквам и двата продукта още да се развият (при това бързо) преди да реша, кой е направен като за мен. Всъщност още един аргумент да предпочета платформата на Apple за себе си занапред е, че с нея имам възможно най-големия избор – върху нея вече като у дома си се чувстват три ключови операционни системи – Mac OS X, Linux и Windows.

През това време докато пробвах, зяпах, слушах, четох и чаках, Nikon ме зарадваха с Capture NX и възможността да се свали безплатно 30-дневна пробна версия. Работил съм с него около 3 месеца досега. Time-бомбата на trial-а във версия 1.0 се поправяше толкова елементарно, че и третокласник можеше да си увеличи колкото иска периода на тестване. И реших да си го купя заедно с новото си тяло D200, защото това е нещото, на което избирам да се доверявам за момента и около което да изградя ежедневното си workflow. (Пореден пример защо пиратството НЕ ограбва! Обаче да не се отплесвам…)

Какво е различното и защо отказвам да наричам Capture NX фирмения RAW-конвертор на Nikon? Масата съществуващи конвертори всъщност не правят нещо кой знае колко оригинално. Отварят суровия файл, прилагат към него записаните като метаданни настройки, позволяват ви да ги променяте, където прецените за нужно, след което генерират растерно RGB изображение в някакъв формат като TIFF например и ви оставят да се забавлявате след това с Photoshop или каквото друго използвате за целта. Това всъщност е страхотно, защото преди да бъде генерирана bitmap-версията на изображението различни негови параметри като експозиция, баланс на бялото, цветови корекции и други могат да бъдат правени недеструктивно – т.е. единствено като реинтерпретация на метаданни, а след това като bitmap да пипаме само нещата, за които така или иначе е нужен редактор за растерна графика, където вече нямаме избор и ровичкаме и променяме самото RGB-изображение. Добре де, какво тогава искам, да ме вземат дяволите?… Ами представете си по-голяма част от тези редакции, които обикновено се случват във втората стъпка, да можем да правим още при обработката на RAW-файла. Всъщност имам силни подозрения, че някой ден ще има софтуерни продукти, които ще наричаме RAW-редактори, които ще имат достатъчната функционалност, че фотографите да се нуждаят от големия Photoshop все по-рядко. На практика Aperture и Lightroom са се запътили нататък. Всичко което е нужно е да се имплементират съответните функции за работа с bitmap още на фазата RAW. А затова пък е нужно да могат да се пипат метаданните на RAW-файла не само в цялост (както досега), а и само за определени части от изображението.

Революцията в Capture NX е именно реализацията на тази стъпка. Програмата позволява недеструктивна корекция на метаданните в RAW-файла, както в цялост, така и само в отделни области на изображението, които могат да са произволно много и с произволен размер. Използваната технология се нарича U-Point и за целта Nikon се сдушиха с компанията Nik Software, която е автор на въпросната чудесна идея. И понеже кратко демо върши повече работа от хиляди думи – ето един линк с филмчета за програмата (препратката повече не е активна), като второто от тях демонстрира тази чудна функционалност. Третото и четвъртото пък показват защо си мисля, че някой ден светът ще се радва на специализиран софтуер за RAW-редакции с много от днешните photoshop-функции. А дотогава Capture NX е безценен инструмент, за жалост само за тези от отбора на Nikon.

Само като акценти, защото не на всичко се набляга във филмчетата – какво още може програмата (за което обикновено е нужен Photoshop или нещо друго):
– File Browser, който ползва директориите върху диска, а не организира собствени библиотеки (като Aperture и Lightroom), със сортиране, tag-ване, етикети, preview, сравняване на две изображения, записване на множество изображения в TIFF или JPG, batch-процесинг;
– Настройки на камерата, тоналните криви, цветни пространства, баланса на бялото, компенсация на експозицията, хистограми, цветни аберации, RAW adjustments…
– Levels & Curves, Brightness & Contrast (може и контраст, чрез curves), D-Lighting, saturation, warming, LCH editor
– Gradient tool, Fill Tool, graduated ND filter, selection brush, lasso tool, color picker, unsharp mask tool, noise reduction, crop, edit list history
И със сигурност пропускам някои моменти…

И още нещо, което е интересно – купувайки си програмата всъщност получавате и двете и версии – и тази за Windows и тази за Mac OS X, което е рядко срещано явление. Обновяванията през Интернет са безплатни.

Nikon Capture NX в България можете да си купите от магазините на Photosynthesis.

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT експерт, предприемач и блогър. От време на време - запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Повече
Етикети: Софтуер, Технологии, Фотография
Nikon Capture NX - една малка революция
Сподели

Абонамент за yovko in a nutshell