Без съмнение Nikon D7000 е прекрасна и много интересна камера, макар през първите дни с нея впечатленията ми няколко пъти да преминаха различни емоционални бариери – от пълно възхищение, почти до отрицание. И да – наистина няколко пъти. Всъщност тази камера е повече от чудесна и си заслужава специалното внимание. Тя вдига летвата, както пред уменията на този, който стои зад нея, така също и пред способностите на обективите, които застават пред сензора и. И съвсем не се шегува и в двете посоки… Да видим как и защо…

Nikon D7000 | AF Nikkor 85/1.4D | f/2 | 1/250 | ISO 100

Nikon D7000 | AF Nikkor 85/1.4D | f/2 | 1/250 | ISO 100

Тялото е позиционирано най-горе в любителския сегмент на Nikon – ориентирано е към така наречените просюмъри (относително нова маркетингова думичка, образувана от сливането на pro и consumer) – т.е. по-претенциозните любители, които често надничат в професионалния сегмент. Над него са само профи тела като D300s, D700, D3 и т.н. И самото му позициониране вкарва известно объркване, понеже се очакваше D7000 да е заместник на D90, а в същия момент в него се появяват функции и характеристики, които липсват дори в по-малките тела от pro-сегмента. Такива са двата слота за карти или пълното покритие на кадъра (100%) от визьора, например, което са класически pro-характеристики, от които бяха лишени камери като D300 и D700. И това не е всичко – нова генерация CMOS-сензор, който наистина се оказва едновременно нискошумящ и високочувствителен, както ще видим по-долу, нова автофокусна система, усъвършенствано мерене с отделен нов сензор, с който основния работи в симбиоза. Изобщо камерата носи купчина нови компоненти и концепции със себе си, които със сигурност ще се появят и в бъдещите тела на Nikon Corporation.

Моето основно тяло е D700 и то ми е повече от достатъчно, но в същото време е твърде скъпа, тежка и претенциозна камера, която не мога да нося навсякъде със себе си. D7000, макар и само малко по-компактно, е осезаемо по-леко тяло със същата прекрасна ергономия на Nikon, с която толкова съм свикнал. Подходящо е и за хора с по-малки ръце, и за такива двуметрови гиганти като мен. В същия момент, макар и олекотено, тялото на пипане създава усещане за стабилност и здравина. Nikon са го направили от същата магнезиева сплав, характерна за професионалните тела на компанията. Е, не изцяло – без предната му част.

D7000 е и достатъчно различна камера за да си струва човек да разполага с нея.

Звукът на затвора е „малка нощна музика“. Това, може би, е най-тихият затвор на огледално-рефлексна камера, който съм чувал някога, а аз съм чувал доста. Нещо повече – със сигурност е по-тих от доста телеметрични камери и дори от безогледалните PEN-човци. И за да е още по-забавно – има и допълнителен „тих“ режим, който всъщност оставя огледалото вдигнато след снимката докато държите спусъка натиснат, което ви позволява да скриете камерата зад гърба си или дори в чантата, докато огледалото хлопва обратно. Или пък да имате време да се закашляте шумно след снимката, уж сте се задавили с нещо ;-)

По отношение на контролите изненади няма, освен че някои бутончета са леко по-малки от тези на профи-телата, променен е дизайна на превключвателя на режимите, а селекторът на ръчен и авто-фокус вече може да бъде и натискан, което помага да се сменя бързо и лесно автофокусния режим или автофокусните зони, без да се разхождаш из менюто. Първите няколко часа това последното ми се струваше странно – сега вече го намирам за безценно…

Взех моята камера привечер, а по това време на годината слънцето отдавна е залязло, затова като се върнах вкъщи поставих най-пластмасовия си обектив (AF-S DX Nikkor 35/1.8G) и се озовах в кварталния китайски за вечеря. Светлината там не е особено добра и на всичко отгоре е резултат от смесица източници с различна цветна температура. Но пък нали, според Nikon, тази матрица трябва да е страшна на по-тъмно.

По принцип снимам в RAW. Изключих всички шумоподтискания, сложих Picture control-а на Standard, оставих Auto ISO-то да расте до 6400 и минималната скорост на затвора 1/30 (последното са фабричните настройки и за този обектив това трябваше да е горе-долу окей – всъщност в комбинация с D7000 това не е съвсем така, но това го осъзнах малко по-късно). Светлината обаче се оказа достатъчна за снимки на ISO между 200 и 400. Това, което ме впечатли бе автоматичният баланс на бялото – справяше се прекрасно със странното осветление. Но тежките светлинни условия за снимки при високо ISO се наложи да ги симулирам вкъщи…

Следващото изображение е без никакви редакции – така, както излиза от камерата – снимката е от ръка със 100mm макрообектив при скорост на затвора 1/100s, f/4 и ISO 1250. Изключени са всякакви вградени алгоритми за редуциране на шума, a белият баланс е автоматичен. Фокусирано е по единична точка, която в случая е прицелена върху металната капса. Снимано е в 14-bit RAW с компресия без загуби и след това изображението е конвертирано чрез Capture NX2 до JPG без никакви други намеси освен преоразмеряване заради дизайна на този сайт.

Nikon D7000 | Zeiss Makro-Planar 2/100 ZF | ISO1250

Nikon D7000 | Zeiss Makro-Planar 2/100 ZF | ISO1250

Никак не е зле за цели 16 милиона и 200 хиляди пиксела върху площта на DX-размер матричка (23.6×15.6mm) и ISO 1250. Важно е да уточня също, че върху картинката не е прилагано никакво допълнително изостряне. И това не е всичко…

Следващата снимка е отново неманипулирано изображение при гореописаните условия, но обективът е различен, a ISO-то вече е 3200.

Nikon D7000 | AF-S Nikkor 24-70/2.8G ED | ISO3200

Nikon D7000 | AF-S Nikkor 24-70/2.8G ED | ISO3200

И макар тук вече да се забелязва шум и загуба на детайлност, изображението е напълно използваемо дори необработено, а след лека обработка може да стане далеч по-прилично технически.

Тук е важно да уточня, че аз не съм любител на лова на пиксели и няма да видите от мен 100%-ови увеличения или кропове, еднакви снимки от статив при различни бленди и ISO-та… за тези неща си има други хора и други сайтове, които аз често съвсем целенасочено отбягвам. Идеята на горните снимки е да покажат, че изображенията са използваеми – такива са и за web и за печат. Който иска да гледа на 100% може да се разходи с една карта до най-близкия фотомагазин и да тества някоя от витринните бройки.

Всъщност това със стопроцентовите отсечки е интересен капан, в който се уловиха доста хора, когато излезе Canon 7D, сега е ред на феновете на Nikon да се попритеснят. Вече се появиха из Интернет терзания как изображенията от D7000 не били достатъчно остри. А отговорът се крие във факта, че това са камери с адски висока резолюция, което май изобщо не се осъзнава сериозно. Затова нека да посмятаме…

D7000 се води наследник на D90, който разполага с 12-мегапикселов сензор с DX-размери (23.6×15.8mm), в резултат на което се получават изображения с размери 4310×2868 пиксела. Това означава, че имаме сензор с плътност около 3.3 мегапиксела на квадратен сантиметър.

D700 разполага също с 12-мегапикселов сензор, но той е „лайка“ FX-размер (36×23.9mm) и създава изображения с размери 4288×2844 пиксела, което ще рече плътност около 1.4-мегапиксела/cm2. Това, всъщност, се отнася и за D3 и D3s.

Дори флагмана на Nikon-ската флотилия 24.5-мегапикселовият D3x произвежда изображения с размери 6048×4032 пиксела благодарение на FX-формат сензор, което означава плътност около 2.8-мегапиксела/cm2, което все още е под стойността за D90.

Къде се нарежда D7000 със своя 16.2-мегапикселов DX-размер сензор (23.6×15.6mm) и изображения с размери 4928×3264 пиксела? Плътността очевидно е 4.6-мегапиксела/cm2, което означава, че към днешна дата D7000 е DSLR-камерата с най-висока плътност на пикселите в портфолиото на Nikon. И това трябва да се има наум при всяко действие с нея. След малко ще видим защо…

На следващата сутрин взех камерата в ранни зори. Слънцето си беше взело отпуска и така и не се появи през целия ден, но през облаците светлината е мека и разсеяна и е чудесна за снимки. Особено за тестове, от които обикновено не се получава нищо смислено за показване… ;-)

Изображенията бяха с прекрасна динамика и детайлност. Шестнадесетте милиона пиксела не бяха за подценяване. Но нещо характерно Nikon-ско липсваше в картинките ми при нормални условия – изображенията стояха някак меки, без обичайната си острота, a определено поне на ISO 100 очаквах повече. И това се вижда при внимателно вглеждане още на LCD-дисплея (макар, че колкото и да е хубав той, груба грешка е да се пули човек там и да си прави каквито и да било изводи). А тук Nikon са заложили капан – стандартните настройки на picture control за изостряне на D7000 са си обичайните 3 (от 9) за Standard, 4 за Vivid и т.н. И това, ако е окей за другите камери, май е недостатъчно за по-високата резолюция и различния размер на пиксела при D7000. Понеже по принцип снимам в RAW съвсем забравих, че това, което виждам отзад на дисплея е всъщност интегрирания JPEG, а той е създаден при настройките по подразбиране, които са твърде скромни и определено бих ги понапънал повечко.

Ако снимам в JPEG и предимно за web, определено бих засилил изострянето на докъм 5-6 примерно. При снимки в RAW няма особено значение, понеже нужното изостряне така или иначе се напасва при постпроцесинга. Взирането в увеличение на LCD-дисплея отзад е също противопоказно, понеже то увеличава същия неприятен JPEG. Така, съвсем сериозно, по едно време бях решил, че нещо и има на камерата ми. Поне докато се върнах вкъщи да гледам нещата на компютър.

Обаче и на компютър нещата не са толкова лесни за момента – като твърде нова камера много малко RAW-конвертори все още разпознават файловете от D7000. Към днешна дата нито Aperture, нито Lightroom, нито ACR могат да работят с тях с официалните си версии. Adobe поизбързаха с бета на ACR и Lightroom, но са още в тест-фаза и се инсталират допълнително. Nikon Capture NX2 беше обновен, точно преди да започнат да продават D7000, така че най-важният конвертор – фирменият – е налице, и той може би е най-препоръчителен за момента. View NX2, който идва безплатно с камерата, най-много също да ви убеди, че тя е счупена – той по подразбиране си показва интегрирания JPEG-файл, а ако натиснете Shift ще ви покаже 100-процентов кроп от него, което може и да ви докара припадък.

Както вече споменах, из мрежата вече е пълно с „умни“ дискусии как снимките на D7000 не са достатъчно остри (не че Nikon не са за бой, затова че са оставили настройките по подразбиране наистина „меки“, а доста хора си снимат директно в JPEG), така беше и за Canon 7D преди няколко месеца. Но трябва да се има наум, че сравнявайки с камера с по-малка резолюция (дори с D700 или D3), когато се гледат 100-процентови увеличения, всъщност се гледат различни увеличения. Различен е размерът на пикселите, различно се увеличава шума… просто защото във файла на камерата с по-висока резолюция има повече информация. По-голямото увеличение е нормално да е изглежда по-зле. Ненормално е да се очаква обратното. И това, че една картинка на 100% е по-остра от друга не означава непременно, че тя съдържа повече детайл или ще изглежда по-добре, когато от нея се „отпечата“ (на хартия или за web) снимката, която наистина ще става за гледане. Трябва повече хора да са виждали как изглежда на 100% един сканиран негатив…

Nikon D7000 | AF Nikkor 85/1.4D | f/1.4 | 1/250 | ISO 320

Nikon D7000 | AF Nikkor 85/1.4D | f/1.4 | 1/250 | ISO 320

Какво всъщност трябва да се има наум с камера с толкова висока резолюция? По-високата плътност на пикселите означава, че по-малки трепвания на ръцете на фотографа (или дори вибрациите от огледалото!) ще оказват своето влияние върху остротата на снимките, затова силно препоръчителни са по-високи скорости на затвора. Това обаче точно толкова не би трябвало да си личи ако редуцираме файла до този от камера с по-малка резолюция. Хроматичните аберации ще са по-видими и е съвсем нормално да са „по-дебели“, измерени в пиксели, но ако ползвате Capture NX2 той ще се справи прекрасно с тях, както и повечето други RAW-конвертори. Но дори и да не е така, отпечатани на хартия в еднакъв размер (или в еднакъв размер JPEG за web) те ще са точно същите, както от камера с по-малка резолюция. Трябва да е очевидно защо? А при по-отворени бленди е нормално тези аберации ще личат още повече.

Несъвършенствата на обективите и (не)уменията на фотографа няма как да не личат повече с камера с по-висока резолюция. Има повече пиксели, които да документират това ;-) В същия момент обаче, повечето пиксели могат да спасят нещата, изображението може да има нужда от повече изостряне, но пък ще има повече данни то да бъде направено по-прецизно и крайният резултат да не изглежда „прешарпен“. Същото се отнася и по отношение на шумоподтискането – при сензора с по-висока резолюция (при равни други условия) ще има повече информация алгоритмите да го неутрализират по-плавно. Този с по-ниска обаче има технологичното предимство да шуми по-малко. Един и същ обектив би трябвало да се представи еднакво добре, ако отпечатаме еднакъв размер снимка (на хартия или дори във файл за web) от камера с по-висока и по-ниска резолюция и сходен по тип сензор. А колкото е по-добър обектива, това би следвало също да си личи повече при камерата с по-добра резолюция на сензора и тя да позволи по-големи увеличения.

Автофокусната система на D7000 е много добра и фотографите с по-малко опит или по-треперливи ръце може би е добре да ползват следящ фокус (AF-C). Може да си направите един експеримент. Фокусирайте в окото на човек или нещо друго, но с окото експериментът е много впечаляващ – по принцип хората непрекъснато мърдат с очи, дори да са привидно неподвижни. Ако превключите на следящ фокус и слушате или внимавате за вибрациите на автофокусната система, ще се изненадате колко често тя сработва – за микродвижения, които вие иначе може и да не забелязвате. Ако ги забелязвате или държите достатъчно стабилно апарата в ръце, така че да успявате да задействате спусъка на затвора без да усещате автофокусната система да внася корекции то поздравления за вашата оттренирана техника – можете да снимате на AF-S по единична точка с която и да е камера. Но ако чувате/усещате автофокусната система да се задейства за микродвижения, които вие не можете да контролирате откъм себе си или такива откъм обекта ви, които не забелязвате, то тогава може би снимките ви ще бъдат по-резки ако се доверите на апарата си и го оставите на следящ автофокус (AF-C) или поне снимайте с по-бърза скорост на затвора.

Определено по-добрата оптика ще дава по-добър резултат с тази камера, но това ще се види най-добре ако печатате големи копия, не и гледайки 100%-ови увеличения на монитора. Ако оптиката ви е средна хубост най-много да се подтиснете. Важно е да осъзнаете, обаче, че не е нужно да се втурнете да харчите грешни пари за по-добра оптика след като сте си купили D7000 (тези, които са си купили D3x би трябвало да го знаят). Текущите ви обективи (дори и да са евтини и посредствени) няма да произвеждат по-лоша картинка с камера с по-висока резолюция отколкото с камера с по-ниска такава! Просто ще виждате по-добре дефектите при вглеждане на 100% – затова не го правете – в крайния резултат на хартия няма да има никакво значение колко по-меко е било изображението на 100% или колко повече хроматични аберации има. Всъщност при равни други условия (еднотипни сензори и настройки, особено на шума) би трябвало именно на хартия изображението да е по-богато и качествено от сензора с по-високата резолюция.

Дифракцията също няма как да не се прояви по-рано (при по-отворена бленда) при камера с по-висока резолюция. От такава камера обаче е по-лесно да се постигнат по-големи увеличения, заради по-добрата пикселна плътност. Динамиката на сензора с повече пиксели няма как да бъде по-лоша, може да бъде само (в най-лошия случай същата) или по-добра.

И преди някой да е започнал да се подсмихва, че току-що доказах как няма смисъл да се купува D700, D3 или D3x понеже D7000 e най-добрата камера. Разбира се, че не е така, защото високата резолюция не е всичко. Не случайно споменавах непрекъснато за еднаквия размер на крайното изображение или за равните други условия или сходен сензор. Истината е, че сензора на D7000 е концептуално нов и достатъчно добър, но все пак е различен от тези в най-високия клас. И камерата очевидно си е позиционирана, където и е мястото – около и малко над D90. Шуми приемливо до ISO 3200 и дори 6400. И не случайно е два пъти по-евтина от D700 примерно, и по-евтина от D300s, макар че тук нещата вече стават спорни понеже D300s е по-доброто тяло, но D7000 като че ли предлага повече. Много интересно е как тези 16-мегапиксела ще стоят върху подобен, но „лайка“-формат сензор. Може би ще го видим още догодина…

Nikon D7000 | AF-S Nikkor 35/1.8G DX | f/2 | 1/100 | ISO 1600

Nikon D7000 | AF-S Nikkor 35/1.8G DX | f/2 | 1/100 | ISO 1600

D7000 просто е малко по-различна камера от повечето дотук, но тя сама, без помощта на задапаратното устройство, няма да прави по-добри или по-лоши снимки. И това е валидно за всяка камера. А тази – понеже е на ръба на някаква моментна технологична граница на резолюциите на обективите и сензорите, и способностите на стабилизациите – няма как да не изисква и повече познания, мислене и умения и от фотографите. В този ред на мисли за мен е малко спорно дали наистина тази камера е предназначена за любители (макар и запалени) или просто така позиционирана пазарно подпира Canon 7D.

Според мен D7000 е камера за хора, които основно снимат в RAW и искат още повече контрол и възможности при постпроцесинга. Също и тези, които се стремят към по-големи и качествени копия, особено на хартия, които са любители или имат скромен бизнес, който не оправдава средствата за по-скъпо тяло. Не съм сигурен и дали има особен смисъл такава камера да си купи човек, който снима предимно в JPEG, пък и те Nikon по подразбиране нещо не са я конфигурирали кой знае колко добре за JPEG. Не бих се изненадал ако се появи и firmware фикс за тези настройки.

D7000 е малко по-претенциозна камера – ще иска малко повече от фотографа и от обективите. По-често ще настоява за статив. С нея и стабилизираната оптика ще спасява малко по-трудно нещата. Всъщност доста хора не искат да повярват, но маркетинга наложи един мит, че стабилизацията някак магически решава всички проблеми с трепването на камерата и бавните скорости на затвора при всички фокусни разстояния. И че едва ли не, тя обезсмисли ползването на статив. Мда, понякога спасява нещата, но истината е, че далеч не винаги. Тя не елиминира трепванията, само ги минимизира. И определено не при всяка скорост на затвора и фокусни дължини. И това е вярно за всяка камера, но при тези с по-висока резолюция повече ще си личи. Освен това стабилизацията е евентуално решение само за трепванията откъм апарата – тя е безпомощна за трепвания и движения откъм обекта или модела.

D7000 ще допадне на тези, които очакват повече динамика в своите цифрови снимки, понеже определено новото тяло е най-доброто в това отношение от всички DX-камери на Nikon до момента. Стъпката напред е видима и осезаема като се вгледате в това, което можете да извадите от светлите и сенчестите участъци. Автофокусната система е много добра, макар и да не е тази от D3/D700. Меренето със сигурност е великолепно, както и автоматичната преценка на белия баланс. Снима страхотно при високо ISO въпреки високата плътност на пикселите. Любителите на макрофотографията също трябва да са любопитни да пробват заради по-високата резолюция и динамика. Тялото има двигателче, с което може да движи автофокусната система на по-старите AF-обективи без вграден такъв и дори може да се ползва с механични обективи като поддържа мерене и потвърждаване на фокуса с тях, което се случва за първи път в историята на Nikon с камера от този клас. С две думи тялото има всички предпоставки да се хареса на доста хора и мнозина ще се влюбят в него.

Nikon D7000 e прекрасна и сравнително достъпна камера с огромен потенциал – тиха и дискретна е като любовница, рисува виртуозно, на моменти има малко чепат нрав и може да ви отнеме малко време да се научите да я харесвате с особеностите и, но… както с всяка виртуозна любовница, накрая се оказва, че си е струвало ;-)


  • Всички използвани в статията снимки са с илюстративна цел и нямат за задача да доказват или отхвърлят каквато и да е теза. Снимани са от ръка, с изключено шумоподтискане и оптика без стабилизация, на доста отворени бленди, където на обективите им е най-трудно. Върху тях не е прилагана допълнителна обработка освен умаляване за да се впишат в дизайна на сайта.

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.