/ Технологии

Nikon D70s - The Сглобката

И това ако е живот! Броячът на новия апарат още не е подминал 25, защото след като три седмици време му трябваше да пропътува океана аз два дни не смогвам да си вдигна главата от работа. Fuck е най-миловидната дума, която мога да приложа като коментар по повода.

Но иначе е хубаво дядо Коледа да ти носи подаръци макар и през лятото, особено, когато образуват купчинки като тази:

Nikon D70s

Купчинката започва да изглежда даже още по-добре след като бъде извадена от опаковката.

Nikon D70s

Първото ми впечатление от тялото на D70s е усещане за здравина, въпреки че корпусът не е метален. Апаратът е внушително стабилен, чудесно пасва в ръка (нещо характерно за всички Nikon-ски тела, които съм пипвал) и е поне два и половина пъти по-тежък от филмовия ми F65, ако ги сравнявам без обективи. Всъщност F65 е доста пластмасово тяло в сравнение с това. Отделно, че D70s e и малко по-голямо като размери. Предполагам, че е и много възможно да не пасва добре в ръцете на човек с по-малки длани. На мен лично дизайна и извивките на Nikon-ските тела ми пасват идеално. А и има една стара фотографска приказка, че апарат не се купува ако не ти ляга комфортно в ръка. Това е двойно по-важно за тежки тела. Не се майтапя – аз имам здрави ръце – но вчера се поразходих в ръка с него някъде около 45 минути за около дузина тестови снимки. Вярно с 200mm обектив, макар и не особено тежък и не е като да нямаш нищо в ръка.

Първото нещо, което трябваше да му се сложи след батерията беше памет. Този тип тела работят с CF-карти или Microdrive, които са с размер на CF-карта. Съответно форматирах своя 4GB микродрайв с FAT32 и го поставих вътре. Един диод щастливо светна за кратко и на дисплея цъфна 2.2k, което трябваше да означава свободно пространство за около 2200 снимки в basic jpeg размер – ужас… Аз естествено нямаше да го оставя нито на този размер нито в този формат…

Nikon D70s

Следва монтиране на обектив и UV-протектор и леко разочарование от закачалката на Sigma-ите. Когато врътнеш Nikon-ски обектив върху Nikon-ско тяло усещането е мазно и гладко, а Sigma-та само дето не скърца. Така е – не може да е два пъти по-евтина и да няма някой кусур… Но иначе съм впечатлен – същите Sigmа-и ги пробвах с Canon-ско тяло преди да ги поръчам – в Nikon-ско изпълнение също са повече от чудесни – доста бърз автофокус (с някои колебания в тъмното, изразяващи се в разходка на фокуса в по-дълги отстояния докато прицели) и до момента безпогрешен.

Nikon D70s

Двеста милиметровата Sigma е на 55mm резба за филтри, което реших с пръстен-преходник към 58mm, който предвидливо си купих в събота, с което всичките ми обективи стават на 58mm отпред.

При първото включване на апарата трябва да се настрои датата и времето и не се сдържах да документирам и този момент.

Nikon D70s

Всъщност снимките са правени с филмов апарат и са сканирани набързо с досада, която преди не познавах, което ме кара да си мисля, как едва ли ще сканирам повече често хартиени фотографии. Филмовата фотография е голям кеф и си има своя смисъл извън Интернет, но иначе е досадничко. (Отделно, че днес едно фото на Kodak ме издразни сериозно, но това е една отделна тема.)

Оставих предпазния екран на задния дисплей, мръднах моментално размера на снимките на максималния, както и формата на RAW (за какво ми е такъв апарат ако ще снимам в JPEG), с което капацитета на четирите гигабайта на MicroDrive-а се приравни на свободно място за 717 снимки, и тръгнах на тест.

Между другото с всичките тези упражнения навън почти мръкна, но за тестове не е проблем и вечерта. В пълен мрак пробвах и шума на ISO 1250 и 1600 – осезаем, но достатъчно малко, при това относително филмов и равномерен шум – перфектен за art-изпълнения и лесен за чистене при нужда – NeatImage-a би трябвало да го изяде за закуска просто.

Късно вечерта се натресох на проблем с NEF-файловете (RAW-формата на Nikon), които не искам да чета с Nikon-ския софтуер Picture Project, защото никак не ми се понрави. Оказа се и труден за почистване след това – къде ли не останаха следи от него след деинсталация. Adobe също са за бой – за да накарат хората да купуват CS2 не поддържат новите RAW-формати за предходната версия CS. А аз точих зъби за нея, че е по-евтина. Ето колко е гот да си монополист във водите на собственическия софтуер – ако имаш нова камера – ходи да си сменяш и софтуера, защото стария не го поддържаме повече. И целия проблем е, че в идентификатор тага има едно s след D70. Иначе форматът е същия като на стария D70. Има и прагматично решение, разбира се. Но трябва да се огледам как стои въпроса с четене на NEF под Linux.

И дано в Пловдив да остане време за щракане през уикенда…

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT и интернет експерт, предприемач и блогър. Понякога запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Повече
Етикети: Технологии, Фотография
Nikon D70s - The Сглобката
Сподели

Абонамент за yovko in a nutshell