Кой Nikon DSLR да си купя?

Често получавам питания от хора, които по една или друга причина са си харесали марката Nikon и възнамеряват да си купят цифров огледално-рефлексен апарат, но се колебаят кой модел да изберат. Макар и да е много трудно да дадеш съвет без да познаваш конкретните очаквания ето една кореспонденция от днешната ми електронна поща, която може да е полезна и за някой друг. Разбира се, текстът по-долу е само опит за преценка на конкретен частен случай и най-малко много скоро няма да бъде актуална като модели и опции. Тя не може да е меродавна или общовалидна по принцип.

Здравейте, попаднах случайно на Ваши статии за фотографията и по-специално за марката Nikon, на която не можах да открия по-ревностен фен от Вас и то на професионално ниво. Това е и причината да Ви обезпокоя с молба за съвет /за което безпокойство се извинявам, защото не се познаваме/, а именно какъв модел /огледално-рефлексен, с по-голям обектив/ Nikon да купя за личен и семеен фотоапарат. Аматьор съм във фотографията, но искам да придобия повече любителски умения в тази област, а не искам да правя компромис с цената. Разгледах всички модели, харесах може би D5000, D90, D300 или нещо подобно, но не смея да налучквам.

Здравейте,

Най-напред благодаря за добрите думи, а за марката Nikon – пък и за всяка друга марка – е много трудно да се дават съвети без добро познаване на очакванията на човека, но все пак…

Nikon за разлика от повечето други производители разделя огледално-рефлексните си тела само в два класа – любителски и професионален. Разбира се и в двата класа има по-entry-level и по-high-end модели. Ключовите разлики между тях не са много, но могат да са важни за един или друг тип снимане. В наши дни вече и entry-level моделите са натрупани с множество екстри, на които едно време и професионалистите дори не можеха да разчитат.

В скромния сегмент на любителския клас стоят камери като D40, D60 докъм най-новия D5000, които са чудесен избор за личен и семеен апарат за всеки любител. За много хора не е необходимо нищо повече от някое от тези тела заедно с един или два обектива.

Предполагам знаете за друг голям плюс на Nikon – че всички техни обективи от края на 60-те години на миналия век до днес можете да закачите механически дори и към най-съвременните тела – всички са на един байонет – т.нар. F-байонет. Но е нормално с времето първите такива обективи да са били без електроника за мерене и фокусиране, после са се появили обективите с процесори в тях за мерене, автофокусни обективи без двигател (мотор от апарата движи автофокусната система), после с двигатели за автофокус в самия обектив, сега вече и със системи за оптична стабилизация.

Най-грубо обективите Nikkor можете да разделите на три групи:
– Ai и Ai-S обективи – изцяло механични обективи с ръчен фокус
– AF обективи – автофокусни обективи, разчитащи на двигател в тялото
– AF-S обективи – автофокусни обективи със собствен двигател

Отделно AF и AF-S обективите могат да са D или G тип – първите имат гривничка за ръчно контролиране на блендата при нужда, а при вторите блендата се командва от контролите на тялото. VR са обективите със стабилизация и обикновено са G-тип.

Та – защо бе това въведение – апаратите от съвременния entry-level клас на Nikon нямат вграден мотор в тялото съответно се очаква, че те ще бъдат ползвани от любители с един до два обектива AF-S тип – такива са D40, D60 и D5000. Най-вероятно в този клас Nikon занапред ще прави само такива тела, доколкото новите обективи като цяло занапред вероятно ще са AF-S. Те обаче засега все още не са твърде много, а и често са по-скъпи. При система с повече от един-два обектива общата цена може да надскочи цената на по-висок клас тяло с AF-обективи.

Затова ако искате тяло с един обектив, кое да е от гореизброените – D5000 е най-новото и с хубава екстра въртящ се дисплей – плюс универсален варио-обектив като AF-S 18-105 или 18-200 VR ще бъде чудесен избор. Вариант с два обектива е 18-55 и 55-200 VR, но няма да получите фундаментално по-добра система от тази с 18-200, а ще имате и неудобството да сменяте обективи. Недостатък и на двете опции е, че в дългия край – 200мм и на двете системи обективите ви нямат кой знае каква светлосила (максималната бленда е 5.6), което навън нощем или в по-мрачен интериор може да не е достатъчно, особено когато сензорът се пуска на високи светлочувствителности – над ISO 800 и повече- тогава следва да се очаква повече цветен шум.

В добавка към такава система бих препоръчал новия обектив AF-S 35/1.8 DX, който се явява нормален, хубав, светлосилен, твърд обектив (универсален в този смисъл – става и за портрети, и за пейзажи), но не е варио. Рискът да се сдобиете с такъв обектив е, че той отваря апетита за по-хубава система и 18-200 или други подобни големи zoom-ове спират да ви харесват 🙂

Най-горе в любителския клас стои едно тяло, което заслужава много внимание и аз бих ви го препоръчал – D90. То има вграден мотор и добавя към опциите ви за обективи цялата автофокусна фамилия на Nikon – т.е. за вас няма да има значение дали използвате AF-S или по-старите, но в никакъв случай не по-лоши AF обективи (тези без вграден мотор). Има теория, че занапред Nikon ще произвежда само AF-S обективи, но тя не е потвърдена, а все още много хубави обективи са само AF, за да си струва човек да има тяло, което да може да ги използва пълноценно.

D90 е по-удобно и за човек, чийто ръце са по-големи, понеже самото тяло е по-голямо, солидно и тежко от по-малките модели и стои по-стабилно в ръцете. Като все още не е твърде голямо и за женски ръце (говорите за семеен апарат – предполагам приятелката или съпругата ви също ще го ползва), освен ако дамата наистина не е много дребничка.

D200, D300, D700 са позиционирани в професионалния клас и са по-малките братчета на най-най-профи телата като D2x и D3. D200 вече почти не можете да си купите нов, макар много трудно тук-там из чужбина да се намира. Много скоро това ще се случи и с D300. Но за момента D300 е възможно най-малкия модел в горния клас. С него имате пълна творческа свобода и почти никакви ограничения откъм използваната оптика. С това тяло можете да ползвате и много стари чисто механични Ai и Ai-S обективи като тялото ще може да мери светлината през тях и да потвърждава фокус в конкретна точка, като разбира се фокусната гривна се върти на ръка. Тук вече нещата опират до страст и мания да се търсят такива обективи и това тяло бих го препоръчвал на много запалени любители. Тялото е чувствително по-тежко и обемно. Отговаря напълно на стандарта на Nikon всички тела в този сегмент да са защитени от прах и влага. С такива тела съм си позволявал да снимам в пясъците на Дубайската пустиня (D200) и в умерен дъжд (D200 и D700) без проблеми, но в никакъв случай не го правете ако и обективът не е такъв!!!

D700 и нагоре са наистина за много много запалени любители и професионалисти – това са камери с full frame сензор (всички под тях са с по-малката DX-размер матрица), който е много нискошумящ, носи високи ISO-та, и лайка-размерът му дава визията, перспективата и пространствеността, с която сме свикнали от класическия 35мм филм. Тежки са, скъпи, аксесоарите за тях още повече и могат да са стресиращи за начинаещ или средно-напреднал любител. Някак не бих препоръчвал такова тяло – не за друго – това е като мерцедес – просто препоръките за него са излишни – обикновено човек сам знае кога иска да има именно него и защо 🙂

Та в този ред на мисли – бих ви препоръчал златната среда – D90 или D300, с акцент върху D90 заради изискването ви за семеен и любителски апарат. Той дори може да снима и видео, макар не това да е силата му. Ако не мислите, че ще се запалите дотолкова, че да ползвате механични обективи – той ще ви е напълно достатъчен. Реално и с него може да ползвате механични обективи, като дори ще имате потвърждаване на фокуса, но ще трябва да мерите светлината на око (или да налучквате, което не е трудно предвид факта, че винаги можете да проверите резултата веднага на дисплея отзад).

С D90 можете наистина много да напреднете във фотографията и той може да бъде не само любителски апарат. С него може да използвате и най-добрите за момента обективи на Nikon като „светата троица“ AF-S 14-24/2.8, AF-S 24-70/2.8, AF-S 70-200/2.8VR, прекрасните портретчици като AF 85/1.8 или AF 85/1.4. Макро-шедьовъра 105VR… Изобщо – дава ви система без ограничения. Пък дай боже някой ден да ви отеснее и да решите да си купите нещо още по-добро. Нещата са толкова динамични в наши дни, че тези камери станаха като компютрите – сменят се като консуматив на 2-3 години… което не означава, нито че няма да ви служи вярно много повече или, че няма да решите да го смените и по-скоро…

Една чудесна система-мечта би била Д90 + 24-70/2.8 и към нея в последствие евентуално да добавите 70-200/2.8 VR (или по-скромния, но пък доста по-компактен и лек 70-300VR). Д90 + споменатия в началото 18-200 също е добра начална комбинация, която търпи развитие в бъдеще.

Ако пък искате пълната свобода, която D300 може да ви даде… и не ви притеснява цена, тегло и размери… ще е прекрасен избор. Макар, че съвсем скоро би трябвало да се появи негов наследник, който вероятно ще струва пак някъде толкова и се очаква да е по-добър.

Дано съм бил полезен и не съм ви объркал повече, но наистина вие е добре сам да прецените от вашата си камбанария. И едно време старите фотографи казваха – преди да си купиш апарат иди в магазина и го пипни, виж как ти стои в ръцете и ако не го почувстваш удобен колкото и екстри да има – по-добре се огледай за друг. Та наистина – идете в магазините на Фотосинтезис примерно – те продават много Nikon – в Sky City мола или на Витошка и Алабин срещу МакДоналдс (ако сте от София) и пипнете тялото преди да го купите.

Що се отнася до обективите там водата е още по-дълбока. Има не лоши обективи и от third-party производители като Sigma, Tamron, Tokina… 24-70/2.8 например можете да купите и от Sigma и той няма да е много по-лош, а просто различен, като цената ще е доста по-ниска от Nikkor. Sigma също имат и интересни теле-варио обективи на добри цени. Tamron и Tokina също имат някои никак не лоши попадения.

–
Yovko Lambrev
/