/ Знания

Nikon DSLR система - малко теория извън Nikon

Фотографията е опасно хоби. Особено ако човек го прегърне със страст, отърваване няма. Познавам хора, които са отказали цигарите, хазарта, (дори един наркотиците), но не и любовта си към фотографията. Един от другите проблеми е, че фотографията може да бъде и безкрайно скъпо хоби. Не – не казвайте на жена си за цената на следващия ви обектив – вие вярвате ли, че всеки неин чифт обувки наистина е от някаква (поредната) „много изгодна разпродажба“?

Която и да е фотографска система със сменяема оптика наистина ви позволява безлимитни възможности за творчество. На това тези системи дължат и своята популярност. Истината е, че особено напоследък, техническите способности на различните фотографски камери толкова много се изравниха, че рядко за много повече пари получавате кардинално различна функционалност или удобства. Не искам да кажа, че тялото няма особено значение, но далеч по-важно е какъв е обективът пред него. А когато можете да сменяте обективите, на теория няма граница пред възможностите ви да заснемете каквото пожелаете. Така е на теория – има обективи за всичко (почти)… На практика винаги има една глупава, но немаловажна по значение пречка – дебелината на портфейла ви. Хубавите обективи са скъпи. Много!

Преди малко по-малко от два месеца написах една статия, предхождаща тази, която имаше за цел да ориентира читателя за първата му крачка да се сдобие с относително читава и не безбожно скъпа DSLR система от отбора на Nikon. И тогава го написах и сега го повтарям – това не е, защото съм фен на марката (което не че не е вярно), а защото просто най-добре познавам света на Nikon. Е, днешната статия няма нищо общо с марката на каквото и да е и е общовалидна.

И така, ако вече сте се сдобили с някакъв DSLR апарат със сменяема оптика и имате един обектив със сигурност ще доживеете мига, в който да се замислите какъв друг обектив можете да си купите и какво повече ще ви даде той…

Преди да започнете да пазарувате, само няколко изречения за основните параметри на обективите. Не че не е важно какъв е байонетът на един обектив отзад или пък диаметъра на челната му леща, дали е изработен от пластмаса или е метален и тежи под или над килограм, но все пак има два параметъра, които веднага ви дават представа за способностите на оптиката, която държите в ръката си. Единият параметър е фокусното разстояние, а другият светлосилата на обектива.

Помните ли уроците по физика в гимназията за двойно-изпъкналите или двойно-вдлъбнати лещи и как едни успоредни лъчи пуснати през лещата се събираха в една точка, наречена фокус, а лещите съответно биваха натопявани за събирателни. Обективът е доста сложна система от лещи (даже и променяща се), но за простота можем да си го представим като една единствена леща, нека да е събирателна. Тогава разстоянието от центъра на нашата виртуална леща до тази точка (фокуса) се нарича фокусно разстояние. Ако продължим да дълбаем във физиката ще ни нападнат понятията главно (собствено) фокусно разстояние, преден и заден фокус, съответно разстояние и т.н., но понеже не искаме да загубим русата публика ще се въздържим от повече теория. Любознателните могат да си намерят някой учебник или събеседник, с който да обсъдят тревогите си. Любознателните блондинки също… с акцент върху себеседника най-вече, разбира се…

Добре, де – какво по-дяволите е значението на това фокусно разстояние? Ами същото като онази мания по апаратите с голям zoom. По-голямо фокусно разстояние означава, че обективът повече „приближава“ отдалечените обекти, „вижда“ по-надалече един вид. Такива обективи се наричат телеобективи и са за преследване на спортни събития отдалече, за папаращини по плажа, за птички в клоните на онова дърво, до което не можете да се доближите физически и други подобни. Обективите с по-малко фокусно разстояние се наричат широкоъгълни, след малко ще видим защо… а тези с фокусно разстояние около 50mm се наричат нормални.

Защо са нормални нормалните обективи? С фокусното разстояние е свързан един друг важен параметър и той е ъгълът на виждане или зрителният ъгъл. Това пък какво е? Ами погледнете право напред пред себе си без да въртите очи. Виждате предметите, които попадат в полезрението ви – това нали можете да дефинирате и с някакъв зрителен ъгъл – е приема се, че това което виждате с нормалното си зрение вижда и един обектив с фокусно разстояние около 50mm. Именно затова се нарича и нормален. Всъщност не е точно така, но това е популярното обяснение.

Обектив с фокусно разстояние 45mm или 60mm също минава за нормален – така както има и хора с по-широко или по-тясно периферно зрение. Обективите с фокусно разстояние над нормалното са телеобективи. И нали сте гледали през далекоглед? Какво виждате – нещо което е много далече сякаш идва пред очите ви? А забелязали ли сте какво губите? Ами отдалече сте виждали цялото дърво, с оградата и небето около него и някаква дребна точица, представляваща птичката, която преследвате за фотомодел. С далекогледа (или с телеобектива) виждате прекрасно птичката, сякаш е под носа ви, но вече не виждате нито оградата, нито другите клони наоколо, нито небето около короната на дървото. Какво е станало? Ами стеснил се е въпросният проклет зрителен ъгъл… Това какво означава, че колкото по-дълъг обектив (демек с по-голямо фокусно разстояние) използваме, освен че повече приближаваме обектите, повече стесняваме и зрителния ъгъл. При обективи с фокусно разстояние над 300-600mm той може да стигне едва няколко градуса.

Уточнение: Всъщност „нормалността“ на един обектив е свързана с нещо съвсем друго и горецитираните цифри са в сила за т.нар. „лайка“ формат. Различните фотографски системи имат различни нормални фокусни дължини, но понеже статията има за цел да бъде популярна, ще си простим взаимно тази непрецизност.

Какво се случва обаче със зрителния ъгъл при обективи с фокусно разстояние под нормалното? Лесно е да се досетим, ами разширява се… точно затова те се наричат широкоъгълни. За какво се използват ли? Ами за пейзажни снимки, за архитектурна фотография или пък, когато отблизо искаме да заснемем колкото се може повече от обекта пред нас. Широкоъгълността на тези обективи може да е такава, че да виждате през този обектив толкова настрани, колкото никога не бихте могли с нормалното си зрение. Това дали означава, че се изкривява действителността? Ами да – означава и това. Затова не правете портрет на гаджето си с такъв обектив (ако ви е мил живота) 😉

Ето една картинка, която може би ще онагледи по-ясно нещата:

angle of view

Има обективи с фиксирано фокусно разстояние и такива с променливо в някакъв диапазон. Това са така наречените варио (zoom) обективи. Например ако на един обектив пише 24-70 това означава, че неговото фокусно разстояние може да се променя от 24mm в единия край, до 70mm в другия.

Вторият важен параметър на всеки обектив е неговата светлосила – това е второто задължително нещо, за което добиваме представа чрез друго число, отбелязвано на всеки обектив заедно с фокусното разстояние. Светлосилата на обектива зависи от това, колко максимално можем да отворим блендата му. Ако например на обектива ни пише 50/1,8 това означава, че имаме нормален обектив (50mm фокусно разстояние) и неговата бленда може да се отвори до 1,8. На по-старите обективи това се означаваше с 1:1,8, което напомня на някакво съотношение и можем да си представим, че идва да покаже, че ако погледнем през „тръбата“ на обектива и нейният диаметър приемем за единица, максимално отворената бленда е в някаква степен по-свита от този диаметър. Теоретично 1:1 би бил най-светлосилния обектив – той би бил напълно отворен и ще пропуска максимално много светлина. Колкото това число на максимално отворената бленда е по-малко (по-близо до единица) толкова по-светлосилен е един обектив.

Това число всъщност не определя само светлосилата на обектива. Блендата е замесена освен в пропускането на повече или по-малко светлина, също и в регулирането на дълбочината на рязкост (фокус) на един обектив, дефокусирането на фона и други разни важни дреболии, но нека засега се спрем дотук.

Към този момент ни е нужно да знаем как фокусното разстояние влияе върху зрителния ъгъл и оттам какво е предназначението на различните видове обективи спрямо тяхното фокусно разстояние и да сравняваме един обектив спрямо друг по неговата светлосила. И понеже направата на един обектив не е лека задача, колкото по-светлосилен е той, толкова е по-скъп и предполага се качествен. Още по-трудно е ако един обектив е с променливо фокусно разстояние той да има еднаква светлосила от единия край на диапазона до другия – има и такива обективи и те заслужават парите си, но често ще видите и максимално отворената бленда да се означава като 3,5-4,5 което означава че светлосилата на обектива се мени от 1:3,5 до 1:4,5 в двата края на диапазона на фокусното разстояние. Например, ако на обектива ни пише 18-70/3.5-4.5 това означава, че когато фокусното разстояние е 18mm можем да отворим блендата най-много на 3,5, a когато сме врътнали гривната на zoom-а на 70mm блендата ни може да бъде отворена не повече от 4,5.

Първите ви обективи навярно ще бъдат непретенциозни откъм светлосила – вероятно на тях пише нещо като 3,5-4,5 или 4-5,6.

А какви могат да бъдат те ще си говорим в следващата статия…

P.S. Използваните картинки са от книгата на Peter Cattrell – Photography foundation course

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT експерт, предприемач и блогър. От време на време - запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Повече
Етикети: Знания, Технологии, Фотография
Nikon DSLR система - малко теория извън Nikon
Сподели

Абонамент за yovko in a nutshell