Nikon DSLR система - още нормални
Ако не сте послушали предупрежденията ми в предишните една–две статии и вече четете третата, значи вече е късно за вашето спасение. Някой ден ще осъмнете с някаква подобна колекция, много вероятно е жена ви да ви е изгонила от къщи… всъщност не – по-скоро тя се е изнесла, защото с вас освен за снимки и за обективи за нищо друго не можела да си говори. Е, голяма работа… и без това ви беше омръзнала като модел, нали…
В крайна сметка за какво сме се сдобили със система със сменяема оптика ако няма какво да си сменяме.
Сега сериозно… Няма някакво абсолютно правило колко и какви обективи трябва да наброява вашата система. Думичката много като ориентир е една добра отправна точка. Всичко зависи от това какви са амбициите ви, какво предпочитате да снимате и в какви условия. И все пак ето моята визия… Пак казвам – примерите са с обективи за Nikon, но чисто принципно повечето стъкла имат свои алтернативи и при другите производители.
И така – не мога да не започна от нормалния обектив. Много от по-старите огледално-рефлексни камери се продаваха в комплект с хубав, светлосилен нормален обектив с фиксирано фокусно разстояние. Нещо от вида 50/2.8, 50/2 или дори 1.8 и 1.4. И аз понеже съм се хванал за фотоапаратите още от проходилката си и досега не мога да свикна с идеята да нямам такъв обектив. Имало е моменти, в които съм стигал до пет на брой различни 50-милиметрови. Дори в момента имам три – два стари механични обектива и един автофокусен. Понякога и аз се чудя защо, особено ако се има наум факта, че стилът ми е такъв, че рядко снимам с 50мм.
Истината е, че те са незаменими за всякакви art-фантазии. Нормалните обективи поради многообразието си, многото алтернативи, относително лесната си направа и концепцията, че всеки фотограф трябва да има поне един такъв обектив, са достъпно евтини, дори когато са много светлосилни. Стари механични 50мм обективи могат да се намерят и на цени от 25 до 100лв. И доста повече, за по-легендарните, разбира се. Автофокусния AF Nikkor 50/1.8D новичък струва малко над 200лв и (вервайте ми) въпреки подозрително ниската си цена и пластмасовия си външен вид си струва всяко левче. Тези които имат буквата D се произвеждат в Китай и много хора се отнасят незаслужено подозрително към този факт, търсейки по-старата версия (без означението D), която е Made in Japan. Снимал съм и с двата обектива и определено считам, че „японеца“ не се отличава с превъзходство над новия D-тип. Аз лично наистина имам старата японска версия, но само защото ми изпадна на половин цена на старо, а иначе с удоволствие бих си купил новата. Някой ден може би ще заделя пари за още по-светлосилния AF Nikkor 50/1.4D, но понеже наистина рядко снимам с такива, нуждата от него не стои на дневен ред за мен и засега. Иначе цената му не е никак скромна – около 300 долара. Ако някой има нужда от 50/1.4 и няма толкова пари, може да си потърси някой механичен обектив. Механичният Nikkor 50/1.4 по нищо не отстъпва на най-добрите в тази категория и може да се намери за около 150 лева. Има и механичен Nikkor 50/1.2, но определено се намира трудно и не е евтин.
Снимането с механични обективи може и да е доста трудно за по-начинаещи или по-разглезени (разбирай съвременни) фотографи, но така или иначе те се ползват заради малката си дълбочина на фокус при широко отворена бленда, заради стила на дефокус във фона, bokeh-то и всякакви такива други по-art експерименти. Затова не пречи да се поупражнявате с някой механичен обектив – това ви учи на фотография – а така или иначе никой не ви гони при експериментите си за да бързате и да ви е нужен непременно автофокус.
Имайте наум, че за жалост някои от по-евтините и масови цифрови никонски тела (D50, D70, D70s) не могат да измерват светлината през такива стари механични обективи, въпреки че потвърждават фокуса. Използвайте светломер или поналучквайте експозицията. Свиква се…
Има и много 50мм обективи за Canon-байонет, на M42 резба и други – някои от които легенди, но за да ги закачите на Nikon-ските тела са нужни преходници, понякога с оптичен елемент, наличието на който ги прави скъпи и влошаващи качеството на картинката. Ако имате тяло Nikon няма какво да се мъчите – купувайте си Nikon-ска оптика – има достатъчно голям избор и то качествен. Ако толкова много ви се заиграва със стари M42-обективи определено е по-умно да си вземете още едно тяло – Pentax или Canon пък макар и от по-евтините 300D/350D. Те могат да измерват светлината през такива обективи, преходниците за тях са по-евтини, защото нямат нужда от допълнителен оптичен елемент (поне в повечето случаи), но пък понеже няма пълно щастие не могат да потвърждават фокуса. Това се лекува с малък хардуерен хак, който представлява платка, която се залепва на преходника и струва около 70-80 лева.
Един от любимите ми български фотографи и мой приятел Георги Иванов е много виновен за манията около един такъв нормален светлосилен обектив, а именно Asahi Pentax Takumar 50/1.4. В момента заради него в България въпросният обектив е хипер-дефицитен и поне два пъти по-скъп от реалната му цена. Но пък какво значи реална цена за една легенда…
Всъщност, ако сте си купили апарата в комплект с някакъв обектив, то той навярно е стандартен/нормален zoom в някакъв диапазон около нормалното фокусно разстояние – 18-55, 18-70, 28-80 или нещо такова. Не е случайно, че се опитват да ви пъхнат в ръцете именно нещо като zoom около нормалния. Това просто е най-вероятно да е масовия обектив за средно-статистическия любител. Вече сте погледнали светлосилата – не е великолепна, но това е kit-ов обектив, все пак…
И какво ако решим да подменим китовия обектив? Първо, ако нямате достатъчно пари за да си струва подмяната, това може би не е най-разумната стъпка. Помислете дали не е по-разумно да си вземете нещо дългичко 70-200 или 70-300 за да си разширите кръгозора. Ако имате AF-S DX Nikkor 18-55/3.5-5.6 смяната има смисъл. Бленда 5.6 на 55мм не е нещо, за което да тъгувате. Ако обаче имате AF-S DX Zoom-Nikkor 18-70/3.5-4.5G IF-ED пазете си го. Обективът е много добър и ако сте го купили в комплект то със сигурност сте го взели на много добра цена. Иначе струва около 650лв нов и се намира за около 400лв на старо. Всяка негова подмяна ще ви изпрати към обектив, който ще струва поне около 1000лв. И ако все пак сте решили, моите препоръки са две като най-добро съотношение цена/качество:
И двата ги има и за Canon, Minolta и Pentax байонети. Аз лично предпочитам Sigma-та, просто защото в България се намира на по-добра цена от Tamron-а, а и харесвам Sigma. Ако се поразровите из мрежата ще видите много суперлативи за този обектив и повярвайте ми – верни са. Единственият му недостатък е огромния диаметър на челната леща, което означава твърде скъпи филтри за този размер. Иначе и двете предложения са и macro-обективи, което означава, че добре се вглеждат в детайлите ако това е донякъде важно за вас, но не ви се дават много пари за много специализирана macro-оптика – нещо като един куршум за два заека.
Nikon-ските AF-S 28-70/2.8D или AF-S 17-35/2.8D със сигурност са великолепни, но оставям на всеки любопитен да провери сам колко струват. Иначе ако някой се навие да ми подари едно от двете веднага ще му дам Sigma-та си 😉
В заключение да обобщим – може и да съм консерва, но все пак добре е да имате поне един хубав твърд нормален обектив, дори и да е механичен. Ако трябва да имате само един такъв и ще го ползвате често, вземете си AF Nikkor 50/1.4 за да почувствате удоволствието. Иначе задължителната алтернатива е AF 50/1.8 и/или някой механичен, колкото се може по-светлосилен. Като ви се намножат (някак от самосебе си се получава) можете да ги продадете и с парите да си купите AF Nikkor 50/1.4. Не се шегувам – хубавото на тези обективи е че запазват цената си с времето и можете да ги продадете за същите пари, за които сте ги купили, а дори понякога за повече. Noct Nikkor днес се търгува за 3000-4000 USD. А чували ли сте за легендата Noctilux? Иначе твърдият нормален обектив не заменя стандартния zoom ако държите да имате такъв.
Следващия път ще се разходим из фокусните дължини над и под нормалните…
Коментари ()