Ако не сте послушали предупрежденията ми в предишните еднадве статии и вече четете третата, значи вече е късно за вашето спасение. Някой ден ще осъмнете с някаква подобна колекция, много вероятно е жена ви да ви е изгонила от къщи… всъщност не – по-скоро тя се е изнесла, защото с вас освен за снимки и за обективи за нищо друго не можела да си говори. Е, голяма работа… и без това ви беше омръзнала като модел, нали…

В крайна сметка за какво сме се сдобили със система със сменяема оптика ако няма какво да си сменяме.

Сега сериозно… Няма някакво абсолютно правило колко и какви обективи трябва да наброява вашата система. Думичката много като ориентир е една добра отправна точка. Всичко зависи от това какви са амбициите ви, какво предпочитате да снимате и в какви условия. И все пак ето моята визия… Пак казвам – примерите са с обективи за Nikon, но чисто принципно повечето стъкла имат свои алтернативи и при другите производители.

И така – не мога да не започна от нормалния обектив. Много от по-старите огледално-рефлексни камери се продаваха в комплект с хубав, светлосилен нормален обектив с фиксирано фокусно разстояние. Нещо от вида 50/2.8, 50/2 или дори 1.8 и 1.4. И аз понеже съм се хванал за фотоапаратите още от проходилката си и досега не мога да свикна с идеята да нямам такъв обектив. Имало е моменти, в които съм стигал до пет на брой различни 50-милиметрови. Дори в момента имам три – два стари механични обектива и един автофокусен. Понякога и аз се чудя защо, особено ако се има наум факта, че стилът ми е такъв, че рядко снимам с 50мм.

Истината е, че те са незаменими за всякакви art-фантазии. Нормалните обективи поради многообразието си, многото алтернативи, относително лесната си направа и концепцията, че всеки фотограф трябва да има поне един такъв обектив, са достъпно евтини, дори когато са много светлосилни. Стари механични 50мм обективи могат да се намерят и на цени от 25 до 100лв. И доста повече, за по-легендарните, разбира се. Автофокусния AF Nikkor 50/1.8D новичък струва малко над 200лв и (вервайте ми) въпреки подозрително ниската си цена и пластмасовия си външен вид си струва всяко левче. Тези които имат буквата D се произвеждат в Китай и много хора се отнасят незаслужено подозрително към този факт, търсейки по-старата версия (без означението D), която е Made in Japan. Снимал съм и с двата обектива и определено считам, че „японеца“ не се отличава с превъзходство над новия D-тип. Аз лично наистина имам старата японска версия, но само защото ми изпадна на половин цена на старо, а иначе с удоволствие бих си купил новата. Някой ден може би ще заделя пари за още по-светлосилния AF Nikkor 50/1.4D, но понеже наистина рядко снимам с такива, нуждата от него не стои на дневен ред за мен и засега. Иначе цената му не е никак скромна – около 300 долара. Ако някой има нужда от 50/1.4 и няма толкова пари, може да си потърси някой механичен обектив. Механичният Nikkor 50/1.4 по нищо не отстъпва на най-добрите в тази категория и може да се намери за около 150 лева. Има и механичен Nikkor 50/1.2, но определено се намира трудно и не е евтин.

Снимането с механични обективи може и да е доста трудно за по-начинаещи или по-разглезени (разбирай съвременни) фотографи, но така или иначе те се ползват заради малката си дълбочина на фокус при широко отворена бленда, заради стила на дефокус във фона, bokeh-то и всякакви такива други по-art експерименти. Затова не пречи да се поупражнявате с някой механичен обектив – това ви учи на фотография – а така или иначе никой не ви гони при експериментите си за да бързате и да ви е нужен непременно автофокус.

Имайте наум, че за жалост някои от по-евтините и масови цифрови никонски тела (D50, D70, D70s) не могат да измерват светлината през такива стари механични обективи, въпреки че потвърждават фокуса. Използвайте светломер или поналучквайте експозицията. Свиква се…

Има и много 50мм обективи за Canon-байонет, на M42 резба и други – някои от които легенди, но за да ги закачите на Nikon-ските тела са нужни преходници, понякога с оптичен елемент, наличието на който ги прави скъпи и влошаващи качеството на картинката. Ако имате тяло Nikon няма какво да се мъчите – купувайте си Nikon-ска оптика – има достатъчно голям избор и то качествен. Ако толкова много ви се заиграва със стари M42-обективи определено е по-умно да си вземете още едно тяло – Pentax или Canon пък макар и от по-евтините 300D/350D. Те могат да измерват светлината през такива обективи, преходниците за тях са по-евтини, защото нямат нужда от допълнителен оптичен елемент (поне в повечето случаи), но пък понеже няма пълно щастие не могат да потвърждават фокуса. Това се лекува с малък хардуерен хак, който представлява платка, която се залепва на преходника и струва около 70-80 лева.

Един от любимите ми български фотографи и мой приятел Георги Иванов е много виновен за манията около един такъв нормален светлосилен обектив, а именно Asahi Pentax Takumar 50/1.4. В момента заради него в България въпросният обектив е хипер-дефицитен и поне два пъти по-скъп от реалната му цена. Но пък какво значи реална цена за една легенда…

Всъщност, ако сте си купили апарата в комплект с някакъв обектив, то той навярно е стандартен/нормален zoom в някакъв диапазон около нормалното фокусно разстояние – 18-55, 18-70, 28-80 или нещо такова. Не е случайно, че се опитват да ви пъхнат в ръцете именно нещо като zoom около нормалния. Това просто е най-вероятно да е масовия обектив за средно-статистическия любител. Вече сте погледнали светлосилата – не е великолепна, но това е kit-ов обектив, все пак…

И какво ако решим да подменим китовия обектив? Първо, ако нямате достатъчно пари за да си струва подмяната, това може би не е най-разумната стъпка. Помислете дали не е по-разумно да си вземете нещо дългичко 70-200 или 70-300 за да си разширите кръгозора. Ако имате AF-S DX Nikkor 18-55/3.5-5.6 смяната има смисъл. Бленда 5.6 на 55мм не е нещо, за което да тъгувате. Ако обаче имате AF-S DX Zoom-Nikkor 18-70/3.5-4.5G IF-ED пазете си го. Обективът е много добър и ако сте го купили в комплект то със сигурност сте го взели на много добра цена. Иначе струва около 650лв нов и се намира за около 400лв на старо. Всяка негова подмяна ще ви изпрати към обектив, който ще струва поне около 1000лв. И ако все пак сте решили, моите препоръки са две като най-добро съотношение цена/качество:

И двата ги има и за Canon, Minolta и Pentax байонети. Аз лично предпочитам Sigma-та, просто защото в България се намира на по-добра цена от Tamron-а, а и харесвам Sigma. Ако се поразровите из мрежата ще видите много суперлативи за този обектив и повярвайте ми – верни са. Единственият му недостатък е огромния диаметър на челната леща, което означава твърде скъпи филтри за този размер. Иначе и двете предложения са и macro-обективи, което означава, че добре се вглеждат в детайлите ако това е донякъде важно за вас, но не ви се дават много пари за много специализирана macro-оптика – нещо като един куршум за два заека.

Nikon-ските AF-S 28-70/2.8D или AF-S 17-35/2.8D със сигурност са великолепни, но оставям на всеки любопитен да провери сам колко струват. Иначе ако някой се навие да ми подари едно от двете веднага ще му дам Sigma-та си ;-)

В заключение да обобщим – може и да съм консерва, но все пак добре е да имате поне един хубав твърд нормален обектив, дори и да е механичен. Ако трябва да имате само един такъв и ще го ползвате често, вземете си AF Nikkor 50/1.4 за да почувствате удоволствието. Иначе задължителната алтернатива е AF 50/1.8 и/или някой механичен, колкото се може по-светлосилен. Като ви се намножат (някак от самосебе си се получава) можете да ги продадете и с парите да си купите AF Nikkor 50/1.4. Не се шегувам – хубавото на тези обективи е че запазват цената си с времето и можете да ги продадете за същите пари, за които сте ги купили, а дори понякога за повече. Noct Nikkor днес се търгува за 3000-4000 USD. А чували ли сте за легендата Noctilux? Иначе твърдият нормален обектив не заменя стандартния zoom ако държите да имате такъв.

Следващия път ще се разходим из фокусните дължини над и под нормалните…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

10 коментара

  1. Много съм доволен, че понякога те ръчвам по чат и след това виждам статия, която замества нуждата от това да си правя copy/paste от логовете.

    Благодарско. Поне от мен. Веси още ходи с високо вдигнати вежди обаче (уви, няма да има стъкло това лято *много рев*).

    Отговор

  2. Аз таковата… ако случайно тя реши да ми организира атентат… нали ще ми подшушнеш приятелски…

    Отговор

  3. Ще!

    Ще ти кажа, да направиш застраховката и да уредиш земните дела. И да си в мир с Бога и бат’Явор БОБ-а.

    Отговор

  4. В тоя ред на мисли, за Sigma 17-70 f/2.8-4.5 Macro се чуват добри отзиви!

    Отговор

  5. Научих за блога ви от публикацията в „Капитал“, поздравления, излкючително подробна информация има тук, имам доста познати и приятели на които би им била доста полезна и бих им линквал този сайт, естествено ако вие нямате нищо напротив. Относно DSLR болеста и за мене вече няма надежда, в момента съм се амбицирал по един canon efs 10-22mm – чудесно лекарство за APS wide проблема ми, та затова ви пиша, ако знаете за по евтин вариянт…моля, споделете, в БГ и Е-магазините ми дават с около 200usd по-скъпо от щатските цени.

    Отговор

  6. Ами няма ли кой да ти го донесе от US в ръчния си багаж?

    Отговор

  7. Да, това обаче е по-бавния вариант. Оглеждам се, дали някой не продава, втора ръка, запазен, тук.

    Отговор

  8. Ами не знам… Вероятно вече си го направил, но ако не си питай photopavilion.com за какви пари ще ти го доставят или се огледай на фото-форума дали няма някой канонец, който да е склонен да се раздели с неговия… Не се сещам за друго, за жалост…

    Отговор

  9. Hi Yovko,

    Респект за сайта и за разностранните ти интереси много от които са и мои. Спечели още един читател и хитовете на RSS reader-а ми :)
    Cheers

    Отговор

  10. И така.. аз като бивш собственик на Canon 30D и настоящ по чист късмет и принуда на съдбата на Nikon D50 мога да кажа че да.. за разлика от 350D , D50 седи по добре в ръката и има няколко малко по-добри хрумвания но само до там. Аз лично бих предпочел канонската система ако и да не ми дава потвърждение на фокуса но да мери светлината, защото при ръчна бленда предпочитам да ми буде измерена светлината а не потвърден фокуса. Все пак за фокуса имам някакъв шанс да определя дали е на фокус докато със светлината е малко.. по друга бира дето се вика. И отделно с никона без допълнителна леща на преходника няма безкрайност.. докато при канона е ок. Лично аз при първа възможност бих взел отново 30Д или Д80 на никон което също е едно отлично тяло. Иначе интересна статия.. браво..

    Отговор

Ако искате да споделите нещо