No Pasarán
В края на 2004-та се озовах в един много луксозен хотел в Братислава. Командировка. Бизнес хотел. С интернет в стаята. Само, че малко скопен, филтрирани някои и други неща, и портове на услуги, които по незнайно какви причини, хотела беше решил да не предлага. С едно писмо до Весо през криптиран тунел от моя mail клиент до моя си mail server в София, го помолих да ме посреща на порт, който хотела не филтрираше. Трябваха му 2-3 минути да ми подготви нещата от неговия край. След което си пуснах тунел, през който ползвах всичко останало, което иначе скопения хотелски интернет ми спираше.
Толкова по темата за следене на трафика в Интернет и разпознаване на това кой какво ползва. Не всяко нещо което се движи по асфалта, има светлини отпред и бръмчи е Москвич…
За неспециалистите горното може да изглежда сложно. Специалистите обаче знаят, че е (почти) тривиално. Знаят също, че може да се обясни и на неспециалистите по начин, по който да го разберат или поне да го използват правилно, дори и да не го разбират. Затова очаквайте из блогосферата публикации как да възпрете любопитството на Големия брат да наднича в личния ви живот в Интернет. А МВР и интелектуално импотентните политици да си търсят други начини да ловят терористи.
