Ноктюрно

Изчезват бавно по своите пътища,
мечтите, примесени с минало.
С присъдата на слепи сънища
и със скръбта по спомени изстинали.

Ритмично ехтят колелата,
понесли съдбите нанякъде
и всичко бавно изчезва в мъглата,
потъвайки в удавеното отчаяние.

16 март 1993
Пловдив

Ноктюрно 2

В мен е празно. Глухо тътне
сърцето ми, което беше нявга цяло.
И само тишината може би ще седне
да се огледа в мен като във криво огледало.
Или да побъбри с това, което бях,
защото аз сега не мога да говоря.
Не мога да мечтая. Не мога да заспя.
Не искам пак отново да сънувам…
Да беше ми оставила поне съня.
Само в него можех да бленувам…

17 март 1993
Пловдив

Ноктюрно 3

Пак съм сам със своите спомени
и търся нови неоткрити пътища.
С тъга по бивши простреляни дни
и хлад от пробудени сънища.

С години живея този мой блус.
И не зная кому да простя.
Тихо е във вените ми няма пулс
Не ме будете! Искам да заспя.

18 юни 1993
Пловдив

Ноктюрно 4

В притъпени обятия
с приглушено усещане
в провалени съзаклятие
от среднощно пресищане,
сляпо поглеждаш към глухите чувства,
като че препогребваш убито изкуство.

А не можеш да забравиш изживяното
нито да живееш в спомени.
Не бива да погубваш оцелялото,
защото режеш стари корени…

29 юли 1993
Пловдив

Ноктюрно 5

Гледам вечерта през своя блед прозорец
и чудя се къде живеем всъщност?
Попитах дори своят Творец. Отговори:
„В синагоги с булевардна същност.“

5 февруари 1994
Пловдив

Ноктюрно 6

Кратка лятна вечер наближава.
Време – недостатъчно за нищо –
нито на Морфей ти се отдава,
нито на любовницата – същата…
Вкусът на кожата и уморява,
поглеждаш тялото и през вратата
върху спалнята да се стопява…

28 юни 1994
Пловдив

Ноктюрно 7

Бе девет. Качих се и потеглих
през падащата нощ над Пловдив.
Платих билет, облегнах се и се загледах –
прозорецът бе хладен, мътен, сив…

Болеше ме, че ти оставаше далече.
Градът – пространствена огромна планина –
разделяше ни – две малки дребнички човечета
и бях отново сам сред тролейбусната си тишина.

Светлините бягаха из булевардите,
спирки следваха… и аз бях там
гледах злата вечер през прозорците
и по дяволите, Господи, пътувах сам!

16 март 1995
Пловдив

Розово (или вместо ноктюрно)

Розов неон над главата ми свети,
с розово мастило върху розов лист
отново драскотя някакви куплети –
отчаяни опити да се измъкна чист.

В предпоследния ден на април
с най-последната априлска надежда
и този лист с чиста съвест бих изгорил
ако не бяха някакви глупави човешки стремежи.

Надежда ли казах?… Че и стремеж?!
Май, че имаше нещо такова.
Някога, когато годината почваше – даже копнеж,
после изплува пак познатата стара прокоба.

Идва май – месец начало. И край
на още една година в живота ми.
Омръзна ми ада – не търся и рай,
но дано май не е отново самотен

29 април 1995
Пловдив

Ноктюрно предиобед

Боли!
Не само споменът!
Дори не само времето,
разпиляно като плoчки домино.
Боли надеждата – гробовно устремената…
лавинно смазана с проблемите ни.

19 юли 1995
Пловдив

Зимно ноктюрно

Този сняг безмълвен есента пропъди
и градът безшумно тихо опустя.
В моя сън си спомних миналата пролет,
бавно се опомних и не оцелях…

17 февруари 1996
Пловдив

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Ако искате да споделите нещо