Новодомец

Преди известно количество години (чиято точна бройка нито искам да пресмятам, нито да цитирам, че може да загубя аудиторията на най-младите си почитателки), точно на тази дата за първи път правих любов. То при мъжете няма такова понятие девственост, че да казвам, че съм я загубил. После по-късно загубих момичето, а може би не биваше, но то това с вечността на любовта никога не съм го разбирал съвсем. Не знам какво изпитват другите, но на мен ми подейства като откриване на врата към себе си – навярно заради ситуацията или преживяването…

Явно ми е писано на 3 август да отварям някакви врати… кога виртуални, кога не толкова…

Та преди малко получих ключовете от новия си дом, който купих миналата година пак някъде по това време. Всъщност, пишейки заглавието се замислих, че той всъщност в момента си е само един нов и празен апартамент, а за да се превърне в дом трябва да започна да го чувствам като такъв, и да си го направя дом… Но всяко нещо с времето си… Сега предстоят няколко седмици класическа проза – майстори, плочки, мебели, хамали. И отново лято без почивка. Какво пък – да не ми е за първи път – ще почивам през зимата. 🙂