/ Позиция

Няма нужда от ISO/IEC 29500

На 1 май 2005 година версия 1.0 на OpenDocument спецификациите бяха одобрени от OASIS за стандарт за XML-базирани отворени файлови формати за офис приложения. Стандартът е публикуван и публично достъпен в обем от около 700 страници. Международната организация по стандартите също одобри въпросното предложение и той вече е международен стандарт под номер ISO/IEC 26300:2006. На 1 февруари 2007 OASIS публикува и версия 1.1 на спецификациите. Всички привърженици на отворените формати по света се поздравиха с добре свършената работа и ликуваха. OpenDocument Format (ODF) беше признат за световен индустриален стандарт.

Stop OOXML

Microsoft обаче (както винаги) отново са над такива неща като стандартите – те харесват само своите собствени – в момента в ход е ускорена процедура за превръщането на спецификациите на Microsoft за Office Open XML файлови формати или OOXML (наричани още MS-OOXML) в международен стандарт ISO/IEC 29500. Обемът на спецификациите е над 6000 страници!! И злоупотребява сериозно с понятията open и standard. Самата идея за съществуването на два алтернативни стандарта за едно и също нещо си е своеобразно напукване на идеята за стандарт. Но едва ли някой е изненадан, че този на Microsoft е създаден в дълбоки релации с типичното MS обкръжение. Докато ODF е създаден с идеята за глобална съвместимост между приложенията и тотална платформена независимост, както и независимост от конкретен доставчик или разработчик и върху тях няма претенции за запазена интелектуална собственост от авторите му, то дефинициите на OOXML изискват поведение и съобразяване с функционалности, които само офис приложенията на Microsoft могат да предоставят.

Макар и „рекламиран“ като съвместно дело с Технически комитет 45 на ECMA спецификациите на OOXML са на практика дело на един доставчик – техният автор, а именно Microsoft. На мен лично ми се вижда абсурдно спецификации от над 6000 страници да бъдат внесени в ECMA, да бъдат разгледани толкова експедитивно и да бъдат препратени към ISO като чернова за международен стандарт през декември 2006, при това без референтна имплементация, в който и да е софтуер. ECMA е затворена и тежка организация – само старшите корпоративни членове имат право на глас в техническите комитети. Членството е сложно – без специална покана е невъзможно каквото и да е участие в дискусиите. На този фон за мен ECMA може да бъде разглеждан като форма на консултант, но не и като съавтор на предложения стандарт, освен което не изглежда сериозно един „отворен“ стандарт да бъде създаван по толкова „затворен“ начин.

OOXML съдържа недокументирани елементи, които остават интелектуална собственост на Microsoft, което е неприемливо за един „отворен“ стандарт и прави спецификацията зависима от Microsoft, както и неясно юридически е дали използвайки подобен, полунеясен (недай боже) стандарт, няма да се окаже, че са нарушени патенти на Microsoft. Те обещават, че няма да вадят оръжията по тази тема, но има един по-честен начин – просто да няма proprietary exceptions в стандартите. Обещанията, клетвите и заклинанията не са адекватни на времето, в което живеем.

Въпреки, че защитниците на OOXML (лобито на Microsoft) твърдят обратното истината е, че ODF е имплементиран и се използва успешно вече няколко години в над 30 различни приложения, докато OOXML не е имплементиран дори в Office пакета на Microsoft. В Office 2007 имплементацията е само частична.

OOXML е стъпил на лошо проектиран XML (изисква bitmasks, пренася добре известни стари бъгове, ползва криви naming конвенции).

За повече технически детайли е полезен този документ. Или в по-кратко резюме

В момента Microsoft се нуждаят от одобрението на Международния стандартизационен комитет (ISO) и локалните – националните стандартизационни комитети. В България това е Института по стандартизация и в частност Технически комитет 57, който в момента разглежда черновата на MS-OOXML и трябва до 2 септември 2007 да излезе със становище дали подкрепя тази спецификация да стане международен стандарт ISO/IEC 29500.

Позволявам си да ви препратя към блога на Bob Sutor, вицепрезидент на IBM по отношение на Open Source and Standards, който предлага и аргументира едно възможно разумно противодействие на OOXML чрез националните стандартизационни комитети. Можете да запознаете с позицията си нашият български Tехнически комитет 57 (контактите са горе в линка), да им преведете и обясните фактите, да добавите своя аргументация. Да погледнете сайта NOOOXML за повече информация и съвети, да сложите банер на своя сайт или поне да подпишете петицията ПРОТИВ OOXML.

Стандартът вече е факт и се нарича OASIS ODF или ISO/IEC 26300:2006. Нямаме нужда от разводняване на темата и други, недъгави, угодни само на един доставчик, псевдо-стандарти. Искрено се надявам, че ISO няма да си стъпи на репутацията и да допусне 29500 да стане факт, но да не чакаме някой друг да ни свърши работата, а да помогнем на БДС/TK 57 на родна земя да вземе правилното решение, което може да бъде само едно, а именно ПРОТИВ 29500.

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT експерт, предприемач и блогър. От време на време - запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Повече
Етикети: Позиция
Няма нужда от ISO/IEC 29500
Сподели

Абонамент за yovko in a nutshell