Много пъти съм се замислял какво ще се случи, когато влиянието на блогосферата започне да има значение и да конкурира mainstream медиите. Защото блогосферата или поне някои блогове вече правят подобна стъпка от своето развитие. В онзи другия свят вече започнаха да се случват неприятни неща – съдебни дела, заплахи, сваляне на материали и статии, извънсъдебни „споразумения“. Корпоративните инстументи и пари могат да постигнат чудеса в свят, който не цени свободата си като нашия, и е дефинирал ценоразпис за всякакви морални бариери. За съжаление трябва да съм голям наивник да си мисля, че това ще ни се размине тук в България.

Благодарение на популярността на моя блог често получавам молби да публикувам някаква новина или поне да насоча вниманието на хората към статия или тема. Понякога ги изпълнявам – в общия случай ако са с некомерсиална цел или третират обществено-значима дискусия. Такива молби са ми отправяни от отделни познати или непознати ми хора, от името на non-profit организации, дори и от политически формирования напоследък. Често в коментарите ми се появява и прикрита форма на реклама, която обикновено филтрирам и читателите ми не виждат. Не говоря за SPAM, а за съвсем невинен коментар, който примерно съдържа препратка към нечий продукт.

Преди да продължа искам да публикувам тук едно писмо, което получих наскоро и чийто автор и тема ще оставя неразкрити. Няма да коментирам конкретния случай, а тенденцията, чийто изразител е и този пример. Избрах го, защото е възможно най-позитивното и най-невраждебното, въпреки емоционалността, с която е наситено. Забележете и че писмото е лично и не изразява корпоративната позиция на засегнатата страна. Публикувам го със съкращения и редакции с цел да запазя анонимността на автора и да конкретизирам същината на това, за което смятам да поразсъждавам…

Здравей Йовко,
Пиша ти относно публикуван от теб материал за XXXXXXXXXXXXX на твоя блог yovko.net
Спомням си те много добре, защото ти си популярна в някои среди личност. Всъщност съм присъствала на няколко мероприятия, организирани от теб за свободния софтуер. Аз съм почитател и ползвател на такъв тип софтуер. Искам да ти кажа, че се възхищавам на теб и хората като теб, които твърдо отстояват идеята за свободен софтуер и свободата (на софтуер, на избор и т.н.) като висше право.
Сега си представи за момент как се почувствах аз, когато прочетох нищожната (и не особено позитивна, а пък изобщо да не говорим за изчерпателна) информация за XXXXXXXXXXXXX, която си публикувал на сайта.
Три години работя за тази фирма и за нейната идея. Без извинение съм си скъсала задника да обяснявам какво е това нещо XXXXXXXXXXXXX и има ли то почва у нас. Работила съм една година в Call Center и за тази една година съм провела над 35 000 разговора с клиенти, на които съм изтъквала ползите и предимствата на XXXXXXXXXXXXX.
И изведнъж попадам на твоя материал. Може би ще се попиташ, какво пък толкова съм написал, че тая така ми реагира. Всъщност проблема не е какво си написал. Проблема е следния – ти си супер популярен човек сред твоите среди, а именно какви са твоите среди – млади хора, компютърни специалисти, над средното ниво на интелигентност и над средните доходи за населението, хора които пътуват и които пазаруват в интернет, т.е. таргет групата за XXXXXXXXXXXXX. И ти, популярния човек, казваш на тази таргет група, съветваш тази таргет група да не ползва XXXXXXXXXXXXX.
Абе честно казано, много ме разочарова и се чувствам лично обидена от теб.
Това е.
Желая ти успех във всички добри начинания и ти препоръчвам да си обновиш информацията за XXXXXXXXXXXXX, защото всичко, което е писано там много отдавна е далече от истината. Или ако не ти се занимава да посочваш по-истинна информация, направо я махни от там.

Навярно не е трудно да се познае какво ме подразни най-много – инерцията на корпоративното мислене (макар и лично изразено) и съвета да сваля публикувани от мен твърдения. Моето право на лично мнение (дори да допуснем, че е погрешно) е моментално загърбено.

Блоговете са израз на лична позиция. Точка. Това е първозначна истина – те не съществуват за да прокламират или да очернят някого или нещо, а просто записват мислите на авторите си. Тези мисли няма как да се харесат на всички – ако напиша, че обичам Пепси, най-вероятно Кока-кола никак няма да е щастлива от този факт, но аз какво да направя ако наистина предпочитам Пепси – възможно е дори и да не знам точно защо. За много от изразените позиции повечето блогъри са просто потребители – те не вникват в същината на детайлите и споделят своите предпочитания – няма как с това да не повлияят на публиката си. И това е нормално – ние си влияем непрекъснато… в стълкновенията си в автобуса, в разговорите си в коридора и т.н.

Да – блогът може да е страшна сила и да влияя на адски много хора – само, че това влияние не е еднозначно. Блогът представлява различна медия – хората, които четат Труд или гледат сутрешните блокове на телевизиите обикновено са тези, които се влияят от това или онова. Те са склонни да се поддават на манипулация. Тези, които четат блогове са далеч по-качествена публика – тя избира – тя вече е избрала да чете или да не чете някакъв блог, съответно тя има и опцията да вярва или да не вярва на написаното. Има правото на избор да се съгласи с тезата на автора или да я отрече.

Ако принципно харесвам един блог и споделям 90% от възгледите на автора му, това не значи, че ще се доверя на всяка негова теза ако тя не fit-ва на моите разбирания, макар и това да се случва само с 10-процентна вероятност. Т.е. аз избирам дали да се повлияя или не.

Ако аз все пак не подбирам това, което чета или се поддавам на манипулации, то проблемът е, че аз не съм надраснал нивото на средностатистическия читател на Труд. И всъщност нямам особен смисъл освен като статистическа единица. Блоговете като явление имат за цел да възпитават по-различен тип Интернет потребител – те не просто са динамично съдържание в Интернет – те възпитават динамичен тип потребител – интерактивен читател с позиция. Не случайно повечето блогове допускат коментари под статиите си.

Аз винаги съм гледал на моят блог като на лично пространство. Някакво виртуално продължение на моето „вкъщи“. И вкъщи рядко си купувам Каменица например, въпреки че съм пловдивчанин и имам много приятели или колеги там. Нямам точно идея защо, но ми допадат някои други бири. Което не означава, че призовавам да не се пие Каменица – напротив – явно е чудесна бира и си има своите почитатели. Предпочитам този или онзи хляб, салата, марка бърбън или каквото там ви хрумне. И някой ден със сигурност ще напиша и нещо за тях. Това може да бъде изтълкувано като реклама или антиреклама, но то всъщност е мое лично предпочитание, мнение, позиция и т.н. Тълкуванието не е мое – то е оставено като избор на публиката ми. Ако някой реши да се съгласи то навярно е, защото и той мисли като мен или има подобни вкусови рецептори, а не защото аз съм му повлиял.

Това, че съм популярна личност по никакъв начин не ми отнема правото на личен избор и позиция – дори и погрешна такава. Съществуването на блогове е именно хак в съвременното общество, който дава възможност не хората да бъдат водени за носа, а да им бъдат предоставяни позиции, сред които те да се ориентират и сами да избират коя им допада. И да има куража да не води война, а да се напасва. Причините някой да не харесва някой продукт най-вероятно са вътре в самият продукт, а не в мнението на някой популярен блогър. Аз съм сменял обслужващата ме банка, само защото ми връчиха дебитна карта с такъв ужасен дизайн, че всеки път изпитвах вътрешен дисбаланс като я зърна в портфейла си. Едно чисто емоционално решение – възможно е това да е била чудесна банка и да съм разполагал с невероятни условия към тази карта. От рационална гледна точка това може и да е погрешно решение, но всеки има право и на своите грешки.

Mainstream медиите винаги са допускали чрез финансови инструменти ласкави или негативни публикации. Не мога да бъда сигурен, че това няма да се случи и с блогосферата или с някои блогове, защото корпорациите, а и политиците или любителите на силови методи няма как да бъдат укротени, освен чрез промяна в мисленето, но това което прави силни блоговете и медиата Интернет всъщност, е необхватността, която обезсмисля усилията на която и да е корпорация. Те могат да се справят с неудобни единици, но е и с неудобно множество с неясен обхват и размери.

Иначе казано пак си говорим за поредната битка за опазване свободата на словото, и то навярно от такива, които принципно и се пишат защитници…

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. „Блоговете са израз на лична позиция. Точка.“ Ето това е !

    Отговор

  2. За мен в случая има объркване на чувството за отговорност:

    Писателят отговаря за написаното от него, но няма никаква отговорност върху реакциите на читателите. Читателите имат пълна свобода в своите интерпретации и единствено те носят отговорност за своите реакции.

    Всяка друга мисъл за „прехвърляне на отговорността“ е нелогична и може да доведе до чувство на безсилие и фрустрация:

    – у хора, които мислят че техните реакции са подчинени на другиго, а не зависят всъщност от тях самите

    – у хора, които напразно се опитват да контролират реакциите на друг

    За да бъде един блогър верен на читателите си, той трябва да бъде единствено верен на себе си и да не се притеснява от това какви биха могли да бъдат техните реакции.

    Същото се отнася по аналогия за отношенията фирми/клиенти:

    Човек може да даде най-доброто от себе си в даден продукт, но все пак да не забравяме, че клиентът има свободен избор и свободна оценка. Така че продавачът не си помага като приема реакцията на клиента като нещо лично.

    Това е :)

    Отговор

  3. Здрасти Йовко,

    така като чета и гледам тона на писмото, не ми се струва че има за цел да критикува правото ти на личен израз на мнение или нещо такова, а по-скоро жената сигурно е искала да ти каже че мнението ти не отговаря на истината. А що се отнася за интернет и блогосферата като медиа, мисля че рано или късно ще загубим част от свободата си и интернет ще бъде контролиран от правителства или други организации, просто няма друг начин …

    Отговор

  4. Йовко, напълно съм съгласен с твоята позиция – ‘Блоговете са израз на лична позиция’.
    Имаш право да имаш мнение да до го споделяш както намериш за добре. Никой не може, не трябва и няма право да те критикува за личното ти мнение. Това, което не ми е ясно е, защо жената смята, че един постинг в един блог – дори и на Йовко, би могъл да повлияе на мнението на един, както тя го описва – млад човек, компютърен специалист, над средното ниво на интелигентност – точно нивото на интелигентност ме заинтересува. Нима един умен човек би решил дали да купи един продукт, да ползва една услуга, да се обърне към някоя фирма или не, само въз основа на личното мнение на някого? Не мисля.
    Аз съм млад човек, компютърен специалист, над средното ниво на интелигентност. Никога (хайде почти никога) не купувам нещо, само защото има хубава реклама. Или защото е последен модел. Или защото всички казват че е хубаво. За фирма, софтуер, услуга – същият принцип. Ако мога, запознавам се с продукта/услугата/фирмата, преценявам хубавите страни, ползвам trial, решавам дали ще ми върши работа и тогава го купувам(или не). Това, че за мен нещо е полезно, не значи че е хубаво и полезно за всички. Човек който би хукнал към магазина да си купи същото само защото аз съм си го купил, или не ползва една фирма само защото на мен не ми харесва фирмата или услугата – меко казано е неразумен. Нормално казано – глупав.
    Тоест, мисля че дамата е подходила малко по-емоционално-рекламно към твоя пост.

    Е, когато си купувам салам е по-просто. Но не говорим за салам, нали?

    Отговор

  5. въпреки че блогове в българия има отдавна, бизнеса едва отскоро започна да им обръща внимание като сериозен канал за връзка с потребителите и дори манипулирането им… очаквам подобни писма все по-често да навестявят видните родни блогъри или поне докато фирмите не разберат, че нямат контрол върху тях, така както имат върху другите медии.

    Отговор

  6. angelarii, няма как моето мнение да не отговаря на истината – това е моето мнение и отговаря на моята истина. Това не означава, че трябва да съвпада с истината на някой друг, нали точно затова е ЛИЧНО мнение. А и в случая не исках да коментирам конкретното писмо. Понеже то не е единичен случай ме тревожи тенденцията като такава… А това дали правителствата ще ни контролират зависи от нас и пораженческата позиция не е добра отправна точка.

    Владо, именно… С подобни аргументи се възпират кинопрожекции, филми, книги – проповядвали не знам какво си… Ами оставете хората да решат какво проповядват и как да ги възприемат… Мен „Моята борба“ на Хитлер не може да ме направи неонацист, Корана мохамеданин или Библията католик…

    Отговор

  7. Очаквана реакция от човек, несвикнал с блогсферата и без собствен блог. В който иначе щеше да публикува това, вместо да ти пише така. Наистина писмото не е грубо, само намеква за неточна информация, тоест може да го приемеш като обратна връзка (макар и с някои уговорки). Но друго е по-интересно (както казва Момчил преди мен) – бизнесът започва да обръща внимание на блоговете, но по неправилен начин. Че се опитва някакъв контрол може да е разбираемо – така са „ги свикнали“ конвенционалните медии. Но на мен ми е по-интересно защо напоследък чак се засилва вниманието; активни блогове у нас има вече поне две години. Добре де – поне от една, една и нещо има наистина активна блогсфера.

    Отговор

  8. Обратна връзка, която ми намеква за благоприятното решение да сваля материал от сайта си… хм… може единствено много сериозно да ме раздразни… :-)

    Отговор

  9. А нима си съвсем неуязвим за ситуации, за които се казва „което не може да се купи с пари, може да се купи с много пари“?! Ако утре ти предложат много, ама много пари за да напишеш положителна статия за комерсиален продукт, който ти е безразличен? Например пари, които ще ти позволят да си купиш нещо, което наистина искаш. Няма ли да се замислиш?!

    Отговор

  10. Много точно казано, Йовко!

    Макар, че не спадам към популярните блогери, на мен ми се е случвало веднъж-дваж да получавам подобни писма с подобни намеци. Свалял съм материал веднъж, когато засегнатия единичен човек заплаши с физическа саморазправа близък мой приятел. Мутренски похват, какво да го правиш. Няма съд, няма присъда, а бой и **** не се връщат, нали (точно тез думи той употреби). Ако живеех в България, вероятно щяха да са насочени към мен (и най-вероятно да ги игнорирам), но насочени към друг близък човек… просто бях изнуден.

    Да съм свалял материал по търговски причини ме ми се е случвало засега.

    Но си много прав за личното мнение. То е лично и касае само мен. Това, че всеки може да ми прочете мнението не го прави по-публично. Представете си картинката „аз вървя по улицата и разказвам на висок глас преживяванията си с ХХХХ или YYYY“. Блогът е същото, само дето улицата е виртуална и го разказвам само веднъж, пестейки гласните си струни.

    @angelarii: Интернет ще загуби свободата си, ако го допуснем. Засега не го допускаме. В Китай и Думай обаче положението не е такова. Затова мисля, че пророчеството ти е леко недействително :).

    Отговор

  11. Йовко,

    това дали мнението ти отговаря на истината или не, няма особено значение. Разбира се че за теб винаги ще е правилно. Просто исках да кажа, че може би грешно си интерпретирал намерението на автора. Не знам защо се ядосваш на подобни писма. Ако ти си недеволен от нещо също критикуваш нали? Така правим всички и мисля че това е добре, поне по-добре отколкото да си траем. Свободато на словото трябва да се уважава.

    А за контрола го казах, просто защото всичко което има значение и влияние над хората се контролира по някакъв начин, за да не се използва от други нецелесъобразно. Не че и сега няма контрол. Не мисля че това автоматично означава лош контрол! Пак от нас зависи.

    Отговор

  12. Един от постовете които ми напомнят, защо чета точно този блог, а не някой друг :)

    За личното мнение – да, твърдението е вярно. Поне за момента. Но си мисля, че скоро ще започнат да се появяват разни блогове, които да обслужват по-комерсиално настроени и които да се опитват да привличат публика с по-нисъко IQ, не толкова тясно свързана с компютрите и Интернет. Все пак „блог“ започна да става популярна думичка.

    Отговор

  13. C., ако ще отправяш оферта цитирай и някаква сума, че да знам как да ти отговоря… ;-) Аз съм писал вече рекламни статии (или поне такива, които могат да се изтълкуват така) при това съвсем безплатно и по лична инициатива – вероятно съм глупав. Всъщност не – получих една рекламна шапка от Nikon…

    Дори да реша да напиша рекламна статия срещу пари, колкото и малко да е вероятно, навярно ще си отворя категория „Рекламна пауза“ и ще я публикувам там, за да си личи, но не се сещам как мога да напиша положителна статия за нещо, което не ми харесва за каквито и да е пари. Ако исках да пиша рекламни статии за пари щях да стана журналист и да пиша за някое издание – не мисля, че моят блог е мястото за такива неща.

    Сещам се за един виц… Един мъж се доближил до засукана мацка на някакво парти и попитал: „Извинете, бихте ли прекарали нощта с мен ако ви платя 5 милиона долара?“. Мацката го изгледала и казала: „Защо пък не…“. „А срещу 5 долара?“ – продължил да разпитва младежът… „Ама вие за каква ме мислите?“ – троснала се мадамата… А мъжът отговорил „Каква сте вече разбрах. Сега само уточняваме цената…“

    angelarii, за трети път го казвам – писмото просто избрах заради това, че е най-толерантно и възпитано. Не коментирам него. Това не е единственото подобно писмо – и именно това е причината да пусна тази тема. Иначе щях просто да го отмина ако беше единствено. А се ядосвам, защото писмото ми предлага да сваля МОЙ пост в ЛИЧНИЯ ми сайт, което е меко казано неприемливо – да не кажа по-тежка дума… И това като тенденция е притеснително… и не се сещам какво общо има със свободата на словото?

    Andro, нека има, то и чалгата е навсякъде… Но не мислиш ли, че ще им личи?… Виж горния виц… ;-)

    Отговор

  14. “Блоговете са израз на лична позиция. Точка.”

    това го пише къде ли не из блога ти. достатъчно е. реално човек над средната интелигетност (ако трябва да обвържем с мейла до теб) би трябвало да го знае. всеки персонален сайт, дори да не е уеблог си изразява личната позиция на собственика. укорите към нея са несериозна работа.

    и по въпроса за контролирането на нета. незнам. по-скоро някоя тлъста медия би заложила на варианта откупуване на много рейтингови и известни журнали с цел налагане на мнение предид популярността им. интернета неможе и не мисля че ще може да се контролира. в момента, в който някой реши че го контролира бива изтикан, поне практиката го доказва сякаш.

    Отговор

  15. Чета го това писмо и се възхищавам – нима в България има PR-специалисти от такава класа!
    А на теб ти прави чест, че си избрал точно него, за да илюстрираш идеята си!
    Популярността е такова едно особено нещо…
    Стискам ти палци да си останеш ти!

    Отговор

  16. Не, нямам оферта. Просто теоретизирам. И разсъждавам за изкушенията, и компромисите и прочие. Но сценарият е реалистичен. Който фотоапарат си пожелаеш срещу небрежен постинг за техническа джаджа, която ти е безинтересна. И която ти не би ползвал, но и срещу която нямаш нищо. Нейсе, знам че нещата се случват в контекст и няма смисъл от такива упражнения на сухо.
    Относно писмото на девойката, нейната стратегия е любопитна. Лашка се между четки, сентимент и нараненост; всъщност, тя не залага на корпоративното, а на личното послание. Малко „I’m a woman, you’re a man“ го раздава. Тя ти се възхищава, ти си популярен (това е изтъкнато 3 пъти, айде, честито!), а ти не само, като пълен пън, не откликваш, ами и излагаш писмото й за публично осмиване от аудитория с ниво на интелигентност над средното, която пазарува в интернет!

    Отговор

  17. @yovko Ще им личи разбира се. Но самата идея за подобен комерсиален блог оставя у мен някакво странно чувство за опорочаване на идеята за блог. Или поне идеята, както аз я разбирам.
    Е, не ми обръщай внимание, Ако бях работил с gopher и archie, вероятно и за тях щях да разправям колко хубави услуги са били. Тъй като не съм се срещал с тях мога само да предполагам :-D

    Отговор

  18. Така се получава като те взимат на сериозно… :-)

    Отговор

  19. Напълно съм съгласен с Богомил !!!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *