Това си е продължение на предходния пост, но все пак понеже акцента е другаде, реших да продължа под ново заглавие. Бях повече зрител отколкото организатор в тазигодишния OpenFest. Беше важно за мен да се уверя, че това нещо вече има свой живот и ако аз не съм част от сърцевината на екипа то ще продължи да съществува. Преди две години, когато баща ми бе на смъртно легло се наложи много кардинално да взимам решения за бъдещето на OpenFest и текущото му провеждане. Може би някой друг щеше да го направи, ако не го бях направил аз, но… не оставих тази вероятност да се прояви. Пропуснах част от последните дни на баща ми заради OpenFest 2005. Не, че можех да променя изхода и ако не го бях направил, но така или иначе не знам дали ще си го простя някога съвсем напълно…

През изминалия уикенд OpenFest 2007 се случи (почти) без мен. Единствено релациите с ФОП, разбира се, опираха до моя намеса. Иначе след workshop-а на SimpleStudio аз ден и половина бях зрител и се радвах, че OpenFest и всички тези хора наоколо бяха изтикали OpenFest до събитие, което има традиция, имидж и е достигнало респектираща и устойчива фаза на своето развитие. Не съм сигурен дали в България изобщо има друга толкова мащабна двудневна конференция с подобен непрекъснат лекционно-презентационен формат в сферата на IT…

Може би само някак все още не можем да напипаме възможно най-отворения начин да може да се участва в организирането му от всички желаещи. Защото като зрител открих един огромен недостатък в това да гледаш OpenFest отстрани… Поне два пъти по-интересно е да тичаш като ненормален около организацията му и да се опитваш да намериш как да се вмъкнеш да чуеш нещо и ти. :-)

Аплодисменти за всички организатори и знайни и незнайни помощници, които правят чудото OpenFest възможно вече пета поредна година!

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Ако искате да споделите нещо