И преди време се случваше, а и досега непрекъснато изгрява въпроса кой, кога и дали може да прави и организира OpenFest. Дали някой трябва да бъде питан и дали трябва да се иска някакво позволение. Отговорът на този въпрос трябва да го има някъде из архивите на списъците на ССС, но май е нужно да го заявя публично.

Отговорът е „НЕ“! Не е нужно да питате никого, нито да искате каквото и да е разрешение. Всеки, навсякъде и по всяко време може да организира OpenFest със собствени сили, желание и средства без да пита, когото и да е…

Идеята възникна в Пловдив след един инстал-фест и бе именно такава – да е отворена и общодостъпна, без ясна рамка и формула, за да може всеки да я пречупи през собствените си възможности и виждания. Ако е нужна декларация, ето я:

Идеята OpenFest е public domain. Никакви права запазени.

Ако намерите някой, който да твърди нещо друго – пратете го да си говори с мен!

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

8 коментара

  1. Йовко,
    ако идеята беше затворена, едва ли щяхте да получите съгласието на Президента да бъде под неговата егида. Може би трябва да питаш Найден Николов за повече подробности по тази тема.

    На мен ми е интересно друго – защо изобщо ще казваш нещо толкова очевидно? Ако някой иска да направи нещо, да се хваща за работа, да си сяда на… стола, да пише, да кандидатства за финансиране и да го прави.

    Отговор

  2. Защото за жалост се налага, Вени! Защото ми омръзнаха глупостите за моите лични болни амбиции, за славата, която съм натрупал, за злия гений, дремещ в мен. Аз нямам права върху OpenFest – не раздавам лицензи. Просто правя с още няколко хора, които още не вярват за демона в мен, някакъв OpenFest в София и ако може и някъде другаде, защото вярвам, че това е нещо хубаво и полезно.

    Идеята OpenFest е свободна от авторите си и не може да принадлежи никому, дори и на мен. Просто смятам да я случвам докато и доколкото мога, защото съм инат, защото ми харесва и защото е много гот да си два дни сред приятели откъде ли не. И защото май се налага да я пазя от параноии, глупости и хаос…

    Аз казах! Хау!

    Отговор

  3. А-а-а… Така си и мислех – че най-накрая се е разбрало каква далавера е това OpenFest и как си правиш кинтите и славата покрай него.

    Нищо, нищо – така ти се пада, ще разбереш от собствен опит защо вече не обръщам внимание на хората, които критикуват мен или „Интернет общество – България“. Защото този път съм го вървял преди десетина години и изводът е един: да не ти пука, иначе няма да ти остане време да се занимаваш с работата си.

    Отговор

  4. Ами не точно това, ама много подобно. Но, иначе, точно същото смятам и да правя… само дето трябва да се науча някак си да не ми пука…

    Отговор

  5. Христо Еринин 16 февруари 2006 в 23:53

    Здрасти Йовко,
    Непукизмът според мен е придобита черта, но придобита съвсем в началото на възпитанието на човек – или го имаш и ти личи, или го нямаш и ти тежи. Аз мисля, че ако те бяха възпитали като непукист щеше да имаш много повече свободно време, защото нямаше да се занимаваш с нищо, което не е лично за теб или пък ти носи отрицателни емоции. В тази светлина май е по-добре да благодаря, че не си непукист, иначе сигурно би се отказал доста отдавна.
    А това да приемам другите заедно с техните недостатъци, опасения, предразсъдъци и тъй нататък се учи и лично за мен това е по-добрият вариант спрямо това да бъда непукист. Поне за мен такова приемане опира до отвореност и свобода. Свобода, която давам на другите да бъдат това, което са. По мои лични наблюдения хората изключително рядко целят да те обидят, по-често проблемът се корени някъде съвсем другаде и е въпрос на подходяща маса и подходяща приказка, за да се изчистят нюансите. Иначе не става, електроните и битовете не са добри за предаване на човешка емоция, всеки ги интерпретира различно (Big/Little Endian ;-)). Пък и колко чуства можеш да събереш в 8 бита. Вярно, напоследък се опитаха да разширят обхвата до 16 бита, но това беше с цел да обхванат различните азбуки, далеч сме още от предаването на различните емоции.
    На мен ми се е случвало само веднъж някой да каже умишлено нещо с цел да ме обиди, но дори този човек, с който бяхме крайно различни, има правото на това и аз му го предоставих. Така го е почуствал, така го е направил. Аз пък имам правото да не разчитам и да не си общувам с него, ако пожелая, и имам тази възможност.
    Пък ако една добра и красива идея не успее да ви обедини около себе си, те пътищата ви сами ще се разделят. Жалко наистина, но в живота има много хора с които не можем да се спогодим по една или друга причина. Ти би трябвало да го знаеш това, имаш опита.
    Надявам се да имаш и упорството, да не се отказваш от добрите неща.

    ПП: Телета сме, все пак ;-)

    Отговор

  6. Христо Еринин 17 февруари 2006 в 0:00

    Я, Wired имали статия точно по темата с flame wars. Даже са описали проблема по-добре от мен, май. И психологическо изследване са направили, и университетски величия са участвали.
    Абе http://www.wired.com/news/technology/0,70179-0.html

    Отговор

  7. О, не! Никакво отказване. Това изобщо не е на дневен ред – дето се вика – тепърва започваме и с OpenFest и с OpenArt и с всичко наоколо.

    Иначе обидите са най-малкия проблем – тях мога да ги приема и преглътна, но има неща под повърхността – тях няма как да подмина. А и не винаги нещата, които правя са продиктувани от еднолични усещания. Понякога някой трябва да опере пешкира и ролята на бушон не ми е чужда. Предпочитам така, отколкото да се счупи нещо, на което държа повече от личния си емоционален 128-битов комфорт ;-) Пък и де да беше само flame war…

    Всичко е ОК! :-)

    Отговор

  8. Ивайло Вълков 17 февруари 2006 в 23:16

    Йовко, ако беше BSD привърженик (не помня да съм срещал нещо на тази тема из блога ти) относно злия гений шеговито бих казал:
    „В теб се спотайва един червеникав демон“ ;)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо