Art and ArtИ третият OpenFest е вече история. Преди малко се прибрах от „Кривото“, където се почерпихме след всичкия action, изкъпах се и въпреки, че квартирата ми е заприличала на бойно поле от около седмица, си сипах три пръста Finlandia Lime Fusion и портокалов сок и реших да напиша това…

И този OpenFest, както и предходните се случи трудно, този път на няколко пъти даже инфарктно. Имаше дори момент, когато самият аз предпочитах да не правим OpenFest тази година, заради купчина лични неща, наслоена умора и какво ли още не… За щастие най-черните облаци се поразсеяха в някаква степен и въпреки всичко OpenFest се случи.

Тепърва ще въртим в главите си идеите, събитието, начина по който протече, къде сгрешихме, какво беше добре и всичко останало, което ще е важно за следващата година, за следващия път, но това което е във въздуха в момента е важно не по-малко от всичко останало.

Преди малко на масата в „Кривото“ споделих, че вече три години подред аз не знам как се случва OpenFest. Наистина не знам! Понякога без спонсори, но с добри партньори, друг път по други начини – но всяка година низ от някакви хора, случки и някаква магия правят това събитие възможно. Не се шегувам! Така е… Всеки път…

Никога, разбира се, нещата не са идеални, част от тази магия е и някакъв низ от компромиси, понякога дребни, понякога катаклизмени. Но това, което много ме радва този път е че OpenFest остана отворен, предефинируем, различен и търсещ. OpenFest отново нямаше рамка – нито тази на свободния софтуер, нито тази на някаква идеология, нито тази на бизнеса, нито пък някаква друга.

Преди малко Salle се чудеше на идеята да събереш на едно място хакери-техничари и хора на изкуството и то да вземе да се получи. Мултимедийни инсталации, фотоизложба, до щандове с компютърни фирми, аудио-workshop, до машини за install-фест, който произведе чудесно музикално парче – там на място, авангардно wearable-изкуство, сред компютри и спорове за полезността от Creative Commons и свободната култура. Един художник реши да остави всичките си картини свободни след днешния ден за да могат да бъдат променяни от останалите, същият човек музикант с искрици в очите споделил с Тони, че искал да свирят на следващия OpenArt другият път. Признат и добър режисьор, който е посещавал какви ли не форуми се изкефил на живеца, който лъхал отвсякъде, на усещането за нещо пулсиращо и живо. Според Salle това нещо вероятно се е случило за първи път в света. Не зная – може би… Във всеки случай не за това беше направено. Просто на няколко души ни се стори съвсем естествена идея. OpenArt наистина беше добра идея – жестоко коварен експеримент, но без съмнение си струваше. А залата преливаше от хора, което беше важното.

Беше вълшебно – като усещане, въпреки пълната лудница, въпреки трудностите и нервите, магията че се случва, там около теб е завлядяващото усещане.

OpenFest не е обичайна IT конференция и искрено се надявам никога да не се превърне в такава. Не знам дали публиката, която наистина е само публика е усетила, че всъщност най-забавната страна е самото правене на този фест. Самото му случване – той всяка година е като някаква производна на самият себе си. Интересното е да бъдеш от организаторите, интересното е да участваш, а не просто да си в публиката.

Тази година за първи път толкова много хора помагаха. Без уговорки и молби, просто както правиш нещо и се обръщаш да вземеш следващото, някой (често непознат дори) вече се е заел с него, отгатвайки че нещо има да се помогне. Невероятно е – наистина… Да виждаш как OpenFest се случва сам, като нещо, което наистина е от нас за нас.

Защото нещата се правят от хората, а не от организации, спонсори или институции. Нещата са хубави, когато се правят със сърце и страст.

Със сигурност и тази година имаше недостатъци, трите панела ни затрудниха доста, хората се разпръснаха по залите, бяха и малко по-малко от миналата година, но пък бяха по-активни и трябваше да избират в коя зала да слушат това, което ги интересува, трябваше да правят избор. Централният поток привлече най-малък интерес, но затова пък BSD-конференцията, бизнес потока и OpenArt препълваха залите непрекъснато, което беше повече от чудесно. Свободен софтуер, бизнес, отворено изкуство…

Хората, които не бяха там, пропуснаха да уловят една атмосфера на креативност, на пулс, на създаване. Магията си струваше! Всяка секунда! Всяко усилие!

Бях уморен преди OpenFest… Кошмарно уморен! Сега съм пълен с енергия. Заради всичко, което се случи. И заради начина, по който се случи!

Утре е ден за почивка, а нещата около OpenFest 2006 стартират от вторник – 1 ноември. Защото другият октомври наближава… Какво ще кажете за 21-22 октомври – запазете си го свободен в календара. И заповядайте – току-виж сте участвали в нещо, което се случва за първи път в света… :-)

P.S. На снимката един от моделите на Мартин Микуш в неговата tensegrity инсталация, разглежда MediaBox. Забавното в случая е, че една творба на изкуството, (каквато се явява модела) съзерцава друга, а това взаимодействие ме провокира да създам трета, снимайки ги…

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Аз ще се обадя на моите хора да пуснат малко слънце :)

    Отговор

  2. Да си призная – и аз не знам как точно става OpenFest, на мен ми се вижда черна магия… Може би Мариян и Христина могат да кажат, че основно те го отнесоха :)

    Отговор

  3. Всеки прави гафове, Марияне! Няма застраховки за такива неща :-)

    7-ми и 8-ми са хубаво предложение, аз го подкрепям – ти обаче осигуряваш топлото време ;-)

    Отговор

  4. Мариян Маринов 31 октомври 2005 в 16:44

    Аз лично гласувам за началото на месец октомври, докато е все още по-топло. 7-8 октомври ми се виждат много привлекателни дни :) И Йовко, моля те не бъди толкова скромен. Без теб на моменти щяхме да направим големи гафове.

    Отговор

  5. Не бяха водени от мене – този път аз помагах както и останалите – и това е още по-хубавото. Всъщност аз тази година свърших доволно малко неща – няколко спонсорства само.

    Отговор

  6. Поздравления за постигнатото от групата хора водени от тебе и ПОЗДРАВЛЕНИЯ за самия тебе. Тази година за първи път се „престраших“ да дойда на това голямо събитие. Посетих само част от проявите, защото за разлика от тебе, аз мисля за себе си и гледах тези „откраднати“ почивни дни да си почина колкото мога повече.

    Незнам какво се е случило на предишните два събора на отворковците, но този определено обещава да бъде едно добро начало за дебати на тема за отворения код … и по – специално за бизнес насочеността му.

    Още веднъж – ПОЗДРАВЛЕНИЯ за всички, които направиха това събите реално!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *