Не на Microsoft в държаватаГодина след година, правителство след правителство и министър на ДА след министър на ДА у нас се случва все едно и също нещо, като сценария се различава само леко в детайлите. Даже част от актьорите са ни до болка познати. Предстои поредната нова сделка на българската държавна администрация с Microsoft за поредните хиляди лицензи за софтуер.

В тази връзка Министерството на Държавната администрация и административната реформа (МДААР) планира до края на годината публична дискусия за системите с отворен код. Интересно защо постфактум на обявена подобна обществена поръчка? И защо досега нямаше никакво желание за участие в подобна дискусия, която се води по света и у нас от години? На мен лично официалното изявление на МДААР ми изглежда като гузно замятане на поредния облак прах в очите на хората.

В тази връзка Богомил Шопов се ангажира да координира поредната разяснителна и демонстрационна кампания в тази връзка. Сайтът на проекта „Не на Майкрософт в държвата“ се намира тук.

А аз понеже вследствие на натрупан опит с държавната ни администрация съм се сдобил с доста перверзно подсъзнание, когато видя обществени поръчки, обявявани съвсем в края на годината и в главата ми се подреждат веднага едни картинки за неупотребени бюджети, изпълнение на квоти на някои фирми/търговци и разни такива неща, особено на фона на така дълбоко пазения в тайна (въпреки, че не е секретен) онзи предишен договор на държавата с Microsoft и предвид интересните условия на поръчката към потенциалните участници… се чудя можем ли да познаем кой ще спечели новия договор?

А нямаше пари за учителите, а?…

[poll=1]

P.S. Добавено на 11 декември: Залозите приключиха – печелившите са обявени и те не са нито сред позналите верния отговор, нито сред останалите. Печелившите са обичайните заподозрени – ЦАПК „Прогрес“ – за всички останали граждани на България по чаша студена вода.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

28 коментара

  1. В случая с МДААР може и Стемо да спечели… Нали знаеш…… ;)

    Отговор

  2. Извинявай и ти и Богомил, но точки 3-5 звучат абсурдно и много популистски.
    Как Майкрософт ще получи всички данни, които се обработват в държавата и какво от това? За 8 години, откакто го има този договор да се е случило нещо. Open Source софтуера не решава този проблем. Какво като управлението на процесите на цялата държавна администрация (което не е вярно) са поети от софтуерни продукти на една фирма? Винаги е по-добре да имаш един доставчик, отколкото cherry picking – поддръжката е по-лесна. Как покупката на софтуер от Майкрософт води до изтичане на мозъци?

    Отговор

  3. Нека не превръщаме този блог в дискусия, но аз говоря за затворените файлови формати, никой друг освен Windows не може да ги чете.

    Всичко в ДА се планира от програмни машини с Windows – как точно става това. Когато кода не е отворен сигурен ли си, че тази информация достига само за този до когото е предназначена, сигурен ли си, какво става изобщо в този процес?

    Ето това е гледната точка.

    Отговор

  4. Преди години работих като системен мениджър в една банка. Тя използваше приложение със затворен код, поддържано от реномирана (за времето си) софтуерна компания. Получавахме обновявания през известен период от време. Данните на банката се управляваха от това приложение и се съхраняваха в собственически формати. В един момент банката реши да смени информационната си система. Компанията, чийто софтуер ползвахме дотогава знаеше за това. Точно преди финалната фаза на миграция получихме поредното обновяване на софтуера от тях. Резултатът бе, че нашите данни след обновяването бяха криптирани. Естествено за „по-голяма сигурност“. Нищо, че си бяха наши. Фирмата отказа да съдейства за премахване на криптирането и за улесняване на миграцията. Или поне не безплатно… Не си спомням политическата страна на нещата. Беше просто мръсен номер. Наложи се банката да хаква собствените си данни. Не беше трудно – бяха го писали на крак, съответно се изчисти лесно. Но ето живо доказателство, че такива неща се случват.

    Да оставим настрана евентуална недобронамереност. Самият факт, че затворените формати възпрепятстват прехода от един формат в друг и от една система в друга е достатъчен. Open Source софтуера използва отворени формати (в общия случай) с публикувани спецификации и миграцията от един в друг е по-лесна и безпрепятствена.

    Не съм съгласен, че е по-добре да имаш един доставчик за всичко – така този доставчик занемарява отношението си към клиента – сигурен е, че той няма къде да ходи и се елеминира здравословния елемент на конкуренцията.

    Покупката на софтуер от MS налива пари в американска компания, които дори да останат на българска територия не стимулират пряко разработката на местен софтуер, от местни програмисти, съответно не развиват нашето родно IT и хората търсят реализация в чужбина – това се нарича изтичане на мозъци.

    Отговор

  5. В допълнение – един пример: http://spisanie.cc/nb/?p=733

    Отговор

  6. Йовко, бях ИТ директор на [xxxxxx] банк точно след [xxxxx] и знам малко повече за аферата с [xxxxx] и [xxxxx]. Просто тогава не се бяха разбрали за комисионните. Всичко е било заради прекомерната алчност на [xxxxx] и [xxxxx].
    А сега ми кажете кои от продуктите, които ДА ще продължи да плаща имат формати, които не се четат от third-party софтуер. Дори и Майкрософт да промени файловите си формати винаги след няколко месеца се появява софтуер, който ги поддържа. Какво да кажем за Oracle и SAP – там положението е същото, ако не и по-лошо. Странно защо другите правителства ги ползват.
    Не са ви правилни аргументите, не е най-важното в случая дали е open source или proprietary (de facto industry standard) софтуер, а как се харчат парите и се вземат решенията от по-принцип некомпетентната ДА.
    Доколкото това, че парите се наливат в американска компания – ти за каква работиш? Аз работя в същата и в нашия отдел проповядват точно идеите за one stop shopping и sinergies. Пък и защо трябва да се дават пари за разработка (това винаги води до затвореност и по-тежка поддръжка), когато може да са купи off the shelf продукт с вече разработена функционалност?

    Отговор

  7. Знам – затова разказах именно тази случка, но не искам да акцентирам върху имена на фирми и хора… Дано нямаш против, че ги заличих – за много неща и хора има повече от една различни истини…

    Четат се от third-party софтуер е съвсем различно понятие от interoperability. Да – то и OpenOffice чете и пише в MS Office, но това не пречи на ДАИТС да спре законопроект с аргумента, че им се „размествали картинките“ понеже поддръжката не била на 100%. Да – и други фирми правят така и клиентите им имат право на избор. Държавата обаче е различен клиент – тя трябва да избира, така че всички нейни граждани да имат право на избор – а не е-правителството да изисква конкретен браузър или НОИ да ме кара да попълвам файлове на Excel…

    Съгласен съм, че е важно решенията да се вземат компетентно и обмислено. Но аз искам да имам избор – като отворя сайт на държавна институция там освен файлове в MS-формат да намирам и други, а не да съм длъжен да използвам OS и офис-продукти на Microsoft.

    Що се отнася до американската компания, за която работим и двамата – аз лично съм щастлив, че в моят отдел (и в доста други) има различно мислене и това не е проблем за никого. И тази компания защитава отворените формати и стандарти от години насам – дори си имаме vice-president по темата.

    Не съм съгласен, че всяка разработка води до затворен продукт – прочети повече за разработката на open source продукти… Има множество модели…

    Отговор

  8. Относно браузъра и Excel файловете в НОИ – съгласи се, че това е проблем на фирмата разработчик (най-вероятно българска), а не на доставчика на платформата – спокойно можеш да напишеш приложение на MS платформа, което не изисква IE като front end.
    Предлагам с това да приключим дискусията – мисълта ми беше, че трябва аргументите ви да са сериозни, за да не се опорочава каузата (градивна критика един вид) :).

    Отговор

  9. И аз се възмутих снощи от това нещо. Наистина този филм вече сме го гледали, като гледам анкетата и победителя е ясен. Обаче сме безсилни да направим каквото и да било.

    На нас не ни харесва, ама Никито Василев ги обичая тия обществени поръчки…

    Отговор

  10. Едва ли това ще е последният случай, при който се „продава” една обществена поръчка на М$, но се сетих за нещо друго. Не знам дали имате преки впечатления от т.нар. computer skills на държавна администрация. Едва ли и 25% от хората там ползват повече от 10% от възможностите на софтуера. За повечето функции в excel те дори нямат идея, че съществуват, копират текст от word в power point и после викат на това презентация, а за access дори не знаят, че е част от пакета и кликат върху „иконката с ключето”, понеже мислят, че така си локват машините. И не е виц. И има още, ама не ми се пише, че малко на смях през сълзи ще заприлича, понеже съм част от тая администрация вече 3 години, a нещата там вместо да се влошават, стават безнадеждни.

    Отговор

  11. @Bogomil – твоят коментар (№3) ми дава повод да задам въпрос, който не съм видял някой друг да задава публично.

    Bogomil пише „Когато кода не е отворен сигурен ли си, че тази информация достига само за този до когото е предназначена, сигурен ли си, какво става изобщо в този процес?“

    Представете си, че искате да инсталирате примерно Fedora. В момента от време T в ръката си ще държите едно DVD, а на някакъв сървър ще има код, за който се твърди, че е изходния код на дистрибуцията. Не, няма да питам може ли в десетки милиони код да откриеш зловреден такъв. Ще попитам сигурни ли сте, че ТОВА е изходният код на дистрибуцията, чието инсталационно държите в ръката си?

    Отговор

  12. Да. Напълно… и то не защото съм наивник ;-)

    Отговор

  13. Георги Фурнаджиев: Всеки пакет в дистрибуцията Fedora и която и да е друга дистрибуция на Red Hat, съдържа пакети, които са електронно подписани. Самите носители, които могат да се изтеглят от публичните файлови хранилища на дистрибуцията са също електронно подписани. Да, не са подписани със сертификат от Информационно обслужване или Банксервиз, но това е само за добро. Red Hat проверяват произхода на всеки пакет вложен в дистрибуцията Fedora и Red Hat Enterprise Linux по независим път. След това пакетът с изходен код минава проверка в QA отдел на компанията и там се проверява. Ако се налага, към кода се прилагат кръпки и чак след тази процедура нещо излиза като RPM пакет в хранилището на дистрибуцията, а оттам и на носител (iso изображение за DVD, CD, USB флаш и др.).

    Нещо повече. Може в хода на работа на една система базирана на Fedora или Red Hat Enterprise Linux, да се направи моментна проверка на целостта на всеки инсталиран файл и да се провери дали няма взлом в системата.

    Тук е описана интеграцията на OpenPGP криптосистемата с RPM пакетите:

    http://www.vesselin.org/papers/html/RPM-OpenPGP-FC_RHEL.html
    http://www.vesselin.org/papers/html/RPM-signing.html

    А аз лично съм си играл да получа набора OpenPGP сертификати директно от Red Hat и имам пълна проверка на web of trust относно тяхната автентичност.

    По принцип в България е култово да си прост и неук. Всеки ден се убеждавам в това. Не ми пиши просто глупости и простотии!!!

    Отговор

  14. Петко Пенев 7 ноември 2007 в 14:47

    Здравей, Йовко!
    Може би съм от тези, кото са прости и неуки (в контекста на изказването на Веселин Колев), та за това нямах честта да ми публикуваш коментара (а може просто да си го подминал между многото, които получаваш – не те обвинявам, а и знам, че не ти пука). И като един прост, но упорит пак ще се пробвам да си оставя мнението. А мнението ми беше, че доводите на подписката срещу търга за закупуване на МС лицензи са меко казано смешни и съм съгласен с мнението на Димитър, че те не работят за каузата. Това, в което ме убеждават с тази подписка е, че има някакъв световен заговор на МС (едно време обвиняваха в това евреите, че искали да завземат света), че комерсиалния софтуер е най-бъгавото нещо, което може да съществува като софтуер, и че по-опасен от него няма.
    Това, в което съм съгласен с вас, защитниците на свободния и отворения софтуер, и конкретно с теб, е правото на избор. Да човек трябва да има правото на избор и в държавните сайтове и институции трябва да работят с формати, които не те задължават да закупуваш софтуер за да бъдеш обслужен.

    Отговор

  15. Да допълня, че почти всяка съвременна голяма дистрибуция на GNU/Linux съдържа подписани пакети и има поддръжка на проверка на тези подписи. Както с пълния набор команди на програми, работещи с GnuPG, така и през вградените проверки на самата пакетна система. Федора бяха първите, ако не се лъжа, които преди години въведоха това като стандарт. От може би вече две години някъде и Дебиан подписва пакетите в хранилището си и има вградена проверка.
    Не отварям спор Федора – Дебиан, само казвам, че човек явно трябва да изживява още 80-те или да не е наясно какво изобщо е свободен софтуер днес, за да твърди, че при софтуера с наличен изходен код потребителят няма контрол върху кода…
    Да не се засяга сега някой. Просто четете книжките, преди да хвърляте твърдения. Ако не вярвате на мен, Весо Колев има достатъчно видим в уеб опит с тия неща.

    Отговор

  16. Още по темата за сделката четете в блога на Вени Марковски, където има добре аргументиран анализ.

    Отговор

  17. Доколкото преди време получих лицензирани копия на инсталационните дискове на Microsoft Windows XP и Microsoft Office 2003 за нуждите на СУ, искам да споделя следното неприятно впечатление. НИКЪДЕ в описанието на пакета (кутията с диска, то е всъщност нещо като папка), нито в информацията към продуктите, няма описание как да се провери дали това е оригинален продукт на Microsoft от гледна точка на проверка на съдържанието. Ако вие въведете правилния ключ, продуктът се инсталира. Аз обаче съм наблюдавал инсталация на троянизирано копие на Windows XP и там без проблем, след като се въведе правилния ключ, последва инсталация, че и актуализация. Никъде не става ясно как аз да се пазя от подобни копия с дупки в тях. Как аз, като потребител, мога да проверя целостта на инсталацията? Няма как. Аз мога да проверя дали съм си закупил продукт на Майкрософт. Според понятията на Майкрософт, техният продукт става оригинален, не ако знам хешовете на оригиналната инсталция… а ако съм си платил едни пари на дилъра им. Перфектно! Важно е да платиш и да купиш, но не да получиш сигурност. Стикери и лепенки с холограма не са никакво ниво на сигурност, защото печатници за дискове, стикери и холограми има много. Може да се подмени (троянизира) дадена инсталация и да се пробута на потребителя като оригинална. Същият безумен филм съм го гледал и с продуктите на Adobe – купуваш кутия, в нея диск и книжка (а да, има и подарък албум за снимки). Страхотно, но аз се интересувам от автентичността на продукта и как _аз_ да я проверя. Серийният номер не е уникален отпечатък на конкретното копие на продукта. Всякакви договорчета, стикерчета, холограмки и друга ненужна измет, не носят нито капка сигурност и са само комерсиални каламбури за замазване на очите на средностатистическия потребител. А ако аз съм лош човек и искам да троянизирам държавната администрация, със сигурност бих намерил и пари за напечатване на отличителни знаци за оригинално копие на операционна система и офис пакет, което да им пробутам. В тази държава има хора, за които информационната сигурност е понятие от кървавите холивудски продукции на ограбените от пирати и няма никакви реални измерения в практиката. Всичко е свързано само и единствено с пари, които се наливат в джоба на фирма, за която думичката сигурност е част от рекламата, но не е част от фирмената политика.

    Отговор

  18. Петко Пенев 7 ноември 2007 в 22:11

    А ще ли се намери организация в България, която да се заеме с цялостното преминаване към свободен софтуер и такъв с отворен код? И съответно да поеме отговорността за крайния резултат. Защото това е един много важен фактор за това да се изгони МС от държавната администрация. Според мен причините за избора на МС не са само в това да се правят някакви далавери, а и до това, че МС изглежда някак познато, всеки го е виждал, всеки го е пипал. И на държавните структури им изглежда по-малко плашещо. А всички ние сме чели коментари навсякъде в мрежата какви ИТ специалисти работят по нашите институции. А точно тези хора ще трябва да се занимават с поддържането, обновяването, обучението на потребителите и так далше и так далше.

    Отговор

  19. А има ли смисъл да има такава организация? Всъщност тя трябва да е фирма. Когато ДА прави дискусии постфактум – това си е прах в очите, както писах по-горе. Участвал съм в няколко такива дискусии – протичащи в стил – ние всъщност много искаме да опитаме – вие не бихте ли ни помогнали, имате опит, разчитаме много и на работата с НПО-тата в това отношение, но за съжаление нямаме пари (вече са похарчени за MS)…

    През последните няколко години милиони долари бяха потрошени за едни голи лицензи. Ако само част от тези пари бяха инвестирани в някакъв реален open source проект дали нямаше да е различно. Търсеха се няколко хиляди лева само (под 10 хил.) за превод на OpenOffice.org или KDE… така и не се намериха… И пак има български преводи – по-добри от тези на MS…

    В същото време другите държави по света разработват свои проекти, свои дистрибуции, планове и опити за миграция. В нашата няма дори плах опит за честен диалог – няма с кой да си стиснеш ръката…

    Бизнес организации се появават и реорганизират, когато има бизнес смисъл и причина. Няма да има истински BG-играчи на пазар, който всъщност липсва…

    Отговор

  20. Като работил (сравнително за кратко, слава богу) в две държавни институции мога да кажа, че причината да не мигрират към свободен софтуер е 1) далавери на шефовете и 2) мързел на ИТ-персонала. Докато второто все някак се коригира, за първото просто няма лек, защото е масово и (явно) носи значителна част от заплатите на въпросните.

    За парите за преводите, дето се търсеха… Йовко, болна тема. И мръсно е занимаването с нея, отвратително е за хора с нагласи, възпитавани от free/libre software и open source. Мърсотия, с една дума.

    Иначе пари за GNU/Linux са наливани – точната дума е „наливане“, както и „усвояване“ за харченето. Само НАП са изхарчили една торба с пари за обучения и сертификати. HP са водили официално курсовете тогава. Аз отидох там след това „обучение“ и направо не ми се говори за качеството му. Тоест пак старата песен „абе усвояваме тука едни пари“…

    Отговор

  21. @Веселин Колев – а подписа на пакетите гарантира ли, че софтуера, който е в тях представлява компилиран ТОЧНО ОНЗИ ИЗХОДЕН КОД, който е на сървъра и за който се твърди, че е изходният код на програмата Хикс?

    Отговор

  22. @Георги Фурнаджиев: Защо мислиш, че неграмотността и отдалечеността ти от процеса на натрупване на знания е някаква гордост, с която да се кичиш по подобни форуми? Честно казано, опита ти да блеснеш по някакъв начин само показва на четящите с колко елементарен откъм техническа мисъл човек си имат работа.

    Първо ниво на проверка:

    Както всеки човек с елементарно познание в Интернет би видял (работа на основно ниво с браузър), в хранилищата на пакети на Fedora и Red Hat Enterprise Linux има специална директория, която носи името source или SRPMS (зависи от дистрибуцията), в която се съдържат т.нар. source RPM пакет. Тези пакети представляват пакетираният изходен код, от който са създадени пакетите с двоичен код.

    Примерчета:

    1: http://ftp.redhat.com/pub/redhat/linux/enterprise/5Server/en/os/SRPMS/
    2: http://download.fedora.redhat.com/pub/fedora/linux/releases/8/Fedora/source/SRPMS/

    Във всеки един от този src.rpm пакети, които се намират в тези директории, се съдържа:

    a) изходния код от оригиналния пакет
    b) изходния код на „кръпките“, които инженерите от Red Hat са приложили към оригиналния пакет
    c) spec файл с макросни инструкции за компилиране на бинарния RPM пакет
    d) метаданни за пакетача
    e) електронен подпис върху съдържанието описано по-горе

    Сигурно за такъв MS фен като теб е неразбираемо, че всеки може да си компилира src.rpm пакета до rpm пакет и да види дали има същата бинарна функционалност като бинарния пакет, който идва наготово от Red Hat. Ако пък изобщо не вярваш на Red Hat, но искаш да имаш тяхната дистрибуция, можеш да си я компилираш от..до от публикувания изходен код като src.rpm пакети. Процедурата е с автоматизация на високо ниво и е достатъчно да имаш т.нар. система „build host“. От личен опит знам (за да не ме бламират разни селяндури), че Red Hat Enterprise Linux се компилира от src.rpm пакети до rpm пакети за 3 дни на слабичка машина. След това следва само компилация на актуализациите. За големи свои клиенти, Red Hat предлагат изграждане и на „build hosts“. Големите клиенти, които Red Hat имат, поддържат отдели от QA специалисти, които анализират съответствието „изходен код“ „бинарен код“. Не само това, те са улеснени в това си начинание от функциите на Red Hat Network платформата, която им предлага пакетите преди да бъдат инсралирани в системите, за да могат QA специалистите да извършат оглед и чак след това да ги пуснат в локалния пакетен сателит за обновяване.

    Второ ниво на проверка:

    Как да се провери дали изходния код на оригиналния пакет е вложен от Red Hat в RPM пакетите им без злонамерена промяна? Много е просто. Всеки src.rpm съдържа оригиналния изходен пакет на проекта. Давам пример, за да могат науките и жертвите на безпросветност да видят колко са го загазили откъм лиспа на знания:

    Проверка на оригиналния (първичния) пакет sendmail:

    1. Инсталиране на src.rpm пакета от хранилището на Red Hat:

    $ rpm -Uhv ftp://ftp.redhat.com/pub/redhat/linux/enterprise/5Server/en/os/SRPMS/sendmail-8.13.8-2.el5.src.rpm

    2. Влизане в директорията, където rpm инструмента е поставил извлечения от rpm пакета tar.gz архив:

    $ cd ~/rpmbuild/SOURCES

    3. Да видим дали tar.gz архива е там:

    $ ls sendmail.8.13.8.tar.gz
    sendmail.8.13.8.tar.gz

    (ммм.. там бил, да не повярваш, а)

    4. Отиваме на някое от официалните огледала на Sendmail и взимаме отделяемия електронен подпис за този tar.gz архив:

    $ wget ftp://ftp.dkuug.dk/pub/sendmail/sendmail.8.13.8.tar.gz.sig

    5. Правим си проверка в web-of-trust за електронния подпис върху пакета:

    $ gpg –verify sendmail.8.13.8.tar.gz.sig sendmail.8.13.8.tar.gz
    gpg: Signature made Wed 09 Aug 2006 08:24:45 AM EEST using RSA key ID AF959625
    gpg: Good signature from „Sendmail Signing Key/2006 “
    Primary key fingerprint: E3 F4 97 BC 9F DF 3F 1D 9B 0D DF D5 77 9A C9 79

    Следователно Red Hat използват немодифициран код на пакета Sendmail. Такава проверка показва, че дистрибутора на src.prm пакета не лъже. Ако той трябва да излъже, следва да модифицира пакета на Sendmail консорциума, което би било истинска световна конспирация, при това ще да е доста некадърна, защото организации за анализ на сигурността като CAIDA, ще я хванат след 2 часа.

    Може да се проверят и кръпките, които Red Hat предлагат към src.rpm пакета – не са големи като изходен код и са лесни за четене от всеки C++ програмист (недеформиран от MS Visual Studion обаче).

    Както ти не си чел, Red Hat владат в Enterprise дистрибуцията си само пакети, автентичността на изходния код на които могат да проверят те и потребителите им. Нещо повече, пуска се само код, който е преминал през тестове на поне две организации по информационна сигурност (а изходния код на openssl преминава през цели 4 одита).

    Замисли се, че горните два начина на проверка са възможни само поради това, че е известен изходния им код. Тези начини на проверка нямат аналог в света на затворения код, където купуваш всичко на юнашко доверие и дори нямаш възможност да провериш какво купуваш.

    Съвет от мен. Когато се опитваш да спориш или да блеснеш по някакъв начин, си помисли дали достатъчно си чел, достатъчно си разбрал и си имал достатъчно опит в каквото и да е ИТ начинание. Излагацията, която правиш в този форум, се надявам да бъде индексирана от Google и да бъде сигнална лампа за всеки твой потенциален работодател.

    Отговор

  23. Колев, от уважение към домакина ни няма да ти тегля майната, която заслужаваш :) Доста е солена, вервай ми – и каруцар ще изчерви.

    Благодаря за отговора. Съжалявам за флейма, който предизвиках. Дано въпроса ми да е от полза при предварителната подготовка за евентуална дискусия с отговорните фактори в държавата. Успех! :)

    Отговор

  24. Йовко, остави го този човечец да тегли майни. Да покаже поне едно нещо, дето го умее и го знае, ако ще и да е теглене на майна.

    Отговор

  25. Печалната истина е, че ако ще 100 явни и обосновани технически аргумента против затворения софтуер да изтъкнем, тези аргументи няма да бъдат чути. Простата причина е, че тези, които трябва да ги чуят си нямат и на понятие какво говорим, за какво става дума и кое решение се нарича правилно, сигурно и мащабируемо. Първо, тези хора говорят само на езика на парите. Не капе ли комисионна, решението е лошо, тромаво, тежко и не знам си какво. Второ, тези хора презират всеки, който знае и умее повече от тях. Гаврата с можещите и знаещите е любим спорт за тях. Именно за това аз няма да им пиша, защото аз знам (дори поименно) с какви тъпунгери си имаме работа. Ако си мислете и че ще има някакъв ефект от цялата кампания, забравете. В държава, населена с 99% малоумни идиоти няма никаква почва за промяна отвътре. Всичко може да стане само с начукване на манерките на идиотите, което да дойде отвън. Погледнете пародиите на управленско ниво, прочетете и откровенията на министъра Василев за електронното правителство, направете един дистанционен поглед върху мрежата на ДА и ще повръщате и ревете.

    Много се кефя като малоумни каки-секретарки пишат отговори как преобучението на кадрите на ДА за работа с продукти с отворен код било скъпо и продължително. Стига лицемерие – работещите в ДА рядко извършват по-сложна операция от запис на файл на място различно от „My Documents“. На тях не им трябва изобщо да знаят например какво е ядро и пакетна система. Те и без това извършват набор еднообразни действия и нищо повече. Какви са тези али-бали за това как те трудно щели да се научат на 10 нови операции. Ако пък е истина, то значи в ДА работят некадърници и е основателно да се пита защо им плащаме с данъците си заплатите.

    По линия на ДА се пилеят луди пари за абсолютни глупости. Купуват се мега сървъри, които движат база данни с 10 транзакции дневно и база от 100 мегабайта, която цялата може да влезе в оперативната памет. Купуват се какви ли не хипер инфраструктури, които накрая изгниват неизползвани. Но когато трябва да се купи нещо наистина нужно, да се дадат пари да се направи нещо правилно, пари няма. Няма и да има. Защото парите се дават от некадърници. Изобщо никакво уважение не може да има към тези. Как да се обърнеш към такъв с „господин“? По-правилно е да се обърнеш със „селянино“ и вместо да му стиснеш ръка да го ритнеш в глезените. Има хора, които са ИТ мениджъри и не знаят каква е разликата между комутатор и маршрутизатор. Но обичат да взимат преминални.

    Има и мега агенция по „високи технологии“ ДАИТС. Вътре е събрана нещо като изложба на некадърни хора – човек, ако не намери пример за некадърност, просто влиза на сайта им, избира си някой от галерията и го посочва на обучаваните „ако не учите ще станете като този“. Там няма никакви технологии, за високи … е смешно дори да се мисли. Трети в Европа в IPv6 – смях и подигравка. От мазето до втория етаж IPv6 мрежа. Пълно с изявени деятели, които се изявяват популистки „да защитим децата от порнография“, докато в същия момент цялото държавно управление е едно порно, което всеки гледа задължително и дори няма надпис „18+“.

    Ако трябва да се разчита на т. нар. български ИТ сектор, забравете. Посмъртно подкрепа няма да получите. В нашата мила татковина 80% от персонала в ИТ фирмите са мениджъри, които не виждат по-далеч от носа си и единственото изсикано в тях е костюма им (по природа са селяндури, които паркират нагло върху местата за инвалиди, минават на червено, мятат фасове като свини където сварят и гледат да скатаят). Технически ангажираните лица хич ги няма или ако ги има са превърнати в роби – един човек, крепи фирма и изкарва парите на 20 мързела, които искали да имат последен модел кола, да имат апартамент в Лозенец и да ядат всяка вечер раци. От тези хора подкрепа не чакайте. Те са огледало на хората в ДА, само дето говорим за различни заплати. Пълно загниване!

    Да разчитате на учащите се да разберат идеята, забравете. Те стават за доносници и писачи на флаш сайтчета с никакво послание и мега грешен синтаксис. Студентите едвам свързват двата края и не им се и учи. На протест за идеята за налагане на софтуер с отворен код няма да излязат. Накрая и те си казват „искам и аз мениджър да стана, да не правя нищо, но да взимам пари, да мога да крада и да лежа“.

    На този фон, кой смятате, че ще ви е съюзник в борбата за налагане на решения със свободен софтуер или софтуер с отворен код? Аз не виждам такива. Ние сме една шепа хора, която е тръгнала да се бори срещу заливащата ни простотия. Не става просто. Навлезли сме в ера на изпростяване, лъжедейности, лъжепроекти и идиотия до шия. Стягайте си парцалите и заминавайте другаде. Оставете тук изродите да си играят на пасианси под Windows и това е. Стоейки тук, вие наливате пари в порочна държава, порочен бизнес и работите за благоденствието на нация от идиоти. Един живот имаме, не си струва да го губим точно тук.

    Отговор

  26. Чак днес попаднах тук. От доста време чета блогосферата и се въздържам от коментари (а по принцип ми кипи кръФта), но сега не мога да съм по-съгласен с горния пост на Веселин Колев, който от доста време показва тази и онази некадърност на тези и онези, присмива им се публично, но ония продължават. Подкрепям с пълна сила казаното от него, от първата буква до точката накрая. Четох някъде, че общата сума която ще платят нашите държавници е $100 милиона ! Това са много пари за един не дотам добър софтуер / договор, който има абсолютна безплатна алтернатива.
    Малък опит за анализ : аз съм служител на ДА, и днес ми се налага да работя с компютъра си: имам операционна система Ред хат или Федора инсталирана. Имам браузър : Мозила, Опера, Конкърър, дори и симулация (ако се наложи) на Интернет Експлорър. Имам мейл клиент – kmail, evolution, thunderbird. Имаме офис пакет – Open Office, Koffice. Имаме чат клиент : gaim, licq, kopete, sip-comminucator, и др. Имаме повече от 10 софтуера за визуална връзка към база данни (каквато и да е, евентуално). Имаме приятелски настроен мениджър на файлове, менюта на български, разбираеми заглавия, икони, и каквото си пожелаеш. Какво искаш повече ?! Пасианси за $100 милиона ?
    Има достатъчно кадърни хора (като Веселин и много други) които могат да споделят знанията си, и да помогнат на ония хора. Или ония хора да наемат кадърни хора, които да ги измъкнат от тресавището на глупостта. Но те ще изберат да не ни чуят, мен и останалите, които ще подкрепят тази идея. Аз подписах петицията, подпишете я и вие.

    Отговор

  27. Здравейте,

    Във фирмите в които участвам, за повечето бизнес функции (без предпечата) използвамe свободен софтуер. Според мен, ефективността на СС е доста по-голяма от тази на затворения, но не искам да натрапвам мнението си, защото конкурентите ми може да се усетят ;)

    Проблемът ни обаче напоследък са файловите формати, които някои държавни служби и монополисти изискват при комуникация с тях. Това според мен е гавра с данъкоплатците. Няма техническа причина държавните ведомства/монополисти да работят с данни записани във TXT, XML, CSV и други популярни, отворени и добре поддържани формати. Тези файлове се обработват/генерират, както с комерсиални продукти, така и с СС приложения, а също и с приложения, написани по поръчка.

    Правя едно проучване по въпроса и много биха ми помогнали примери, за затворени файлови формати използвани от публичния сектор. Ако се сещате за нещо – моля изпратете ми ги на адрес: milen at download.bg
    Ето мои примери:
    БНБ, курсовите за валутите в XLS файл

    Според мен има два проблема:

    1. Публичния и частния сектор се обвързват с продукти на определени фирми. Винаги обвързването води до проблеми. Тук по-нагоре има разни мнения, че всичко трябва да купуваш от един производител за да ти е лесен сервиза и обучението. Да, ама не и когато ставаш зависим от него. Аз предпочитам да да имам машини от различни производители (разбира се от някои повече). Но отделът ми по поддръжка може да поддържа машините, дори и след като фирмите производителки са изчезнали. Един колега например си купи машина от Италиански производител, славещ се с много добър маркетинг. Да обаче след няколко месеца един лагер задрал. Свалили го и що да видят: номерът на лагера и производителят – старателно изтрити. Оказало се, че могат да закупят този лагер само от фирмата производител на машината, при това на няколко пъти по-висока цена от обичайната за този размер лагери. Добре, че тази фирма не държи 80% от пазара…

    2. Проблеми за разработките на софтуер в България. Поради тези затворени формати се налага фирмите разработчици на софтуер да използват компоненти и развойни среди от същите компании, които предлагат затворените файлови формати. Като пишеш програма е много по-хубаво да я направиш да експортва данните си в XML например, отколкото в XLS. Дори и в момента има много повече софтуер, който работи с XML отколкото с XLS. Да пишеш програма, която експортва данни в екселски формат, просто не е готино.

    Правя едно проучване и биха ми били от полза примери за подобни затворени формати за обмен на данни използвани в публичния сектор. Ако имате такива, моля изпратете ми информация за тях на адрес: milen at download.bg

    Отговор

  28. Милене, много се радвам на мнения като твоето изказани от реални хора от индустрията!! Поздрави на теб и Търново!

    Отговор

Ако искате да споделите нещо