Пак за справедливостта и истината

Новината е повече от хубава. И няма как да бъде другояче – долетя още вчера с един SMS от Хриси, че Баровски е оправдан от съда в Солун. После емоциите заваляха отвсякъде – блогове, jabber, ICQ… Много от тези хора никога не са виждали Николай Баровски – аз също – не го познавам изобщо – освен от музиката и текстовете на „Балканджи“. И въпреки това, истината беше всеизвестна и никога никой от тези хора, които вчера полудяха от щастие, не се е съмнявал, че Баровски е невинен, попаднал в капан, заради добротата си и доверието към хората.

За мен лично точно това бе най-страшното – колкото и наивно-романтично да звуча. Един добър човек преживя почти година и половина в гръцки затвор без присъда, заради това, че е вярвал в доброто начало у хората. Много хора му се присмяха и го обвиниха за това и за… наивната му глупост… Много бяха наистина – тъжно много… Някои, от които и тъжно незаслужено известни, с влияние да променят нещата… Но не го направиха…

Дано медиите разкажат на хората добрата вест на фона на поредните мелодрами с птичия грип, новия главпрокурор или винетките за околните на София квартали. Обикновено не го правят. Няма сензации в справедливостта и истината…

Така или иначе те няма да разкажат най-важното – че след вчера има две предизвикателства – едното е лично за Баровски – и доколкото имам някаква идея за неговия дух и характер, то е смешна летва за прескачане. А именно да продължи да е „глупав“ и да вярва в доброто у хората. Той трябва да е и много щастлив човек, заради всичките му приятели около него. Всеки би трябвало да му завиди…

Другото предизвикателство е за обикновените простосмъртни недоверчиви мизантропи, с които се срещаме ежедневно по улиците, в офисите, на пътя. Тези, които не вярват в никаква истина и справедливост, тези които са бетонирали кухата си прагматичност на пиедестала на личното спокойствие и я бранят, озъртайки се за атаки от всички посоки. Тези тъжни Мистър Бийновци имат едно-единствено спасение – да намерят сърцето си, докато все още е възможно да съхранят топлината му… Едва тогава ще осъзнаят, че не е толкова страшно да си „наивно глупав“, когато си малко повече Човек.