Новината е повече от хубава. И няма как да бъде другояче – долетя още вчера с един SMS от Хриси, че Баровски е оправдан от съда в Солун. После емоциите заваляха отвсякъде – блогове, jabber, ICQ… Много от тези хора никога не са виждали Николай Баровски – аз също – не го познавам изобщо – освен от музиката и текстовете на „Балканджи“. И въпреки това, истината беше всеизвестна и никога никой от тези хора, които вчера полудяха от щастие, не се е съмнявал, че Баровски е невинен, попаднал в капан, заради добротата си и доверието към хората.

За мен лично точно това бе най-страшното – колкото и наивно-романтично да звуча. Един добър човек преживя почти година и половина в гръцки затвор без присъда, заради това, че е вярвал в доброто начало у хората. Много хора му се присмяха и го обвиниха за това и за… наивната му глупост… Много бяха наистина – тъжно много… Някои, от които и тъжно незаслужено известни, с влияние да променят нещата… Но не го направиха…

Дано медиите разкажат на хората добрата вест на фона на поредните мелодрами с птичия грип, новия главпрокурор или винетките за околните на София квартали. Обикновено не го правят. Няма сензации в справедливостта и истината…

Така или иначе те няма да разкажат най-важното – че след вчера има две предизвикателства – едното е лично за Баровски – и доколкото имам някаква идея за неговия дух и характер, то е смешна летва за прескачане. А именно да продължи да е „глупав“ и да вярва в доброто у хората. Той трябва да е и много щастлив човек, заради всичките му приятели около него. Всеки би трябвало да му завиди…

Другото предизвикателство е за обикновените простосмъртни недоверчиви мизантропи, с които се срещаме ежедневно по улиците, в офисите, на пътя. Тези, които не вярват в никаква истина и справедливост, тези които са бетонирали кухата си прагматичност на пиедестала на личното спокойствие и я бранят, озъртайки се за атаки от всички посоки. Тези тъжни Мистър Бийновци имат едно-единствено спасение – да намерят сърцето си, докато все още е възможно да съхранят топлината му… Едва тогава ще осъзнаят, че не е толкова страшно да си „наивно глупав“, когато си малко повече Човек.

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Прав си, Йовко – новината е чудесна!
    Но не очаквай медиите да я разкажат – именно поради това, че е чудесна. Виж, ако го бяха осъдили, щяха с удоволствие да я разкажат.
    Браво на всички, които са допринесли за справедливата развръзка.

    Върнал ли се е у дома?

    Отговор

  2. Ами доколкото разбрах надеждите са да си го доведат още днес – всички тези, които са пътували до Солун за делото.

    Иначе според мен пълната справедливост ще дойде тогава, когато тези, които са му пробутали фалшивите пари бъдат наказани. Засега е възтържествувала истината, че той е невинен, но справедливостта е частична – фактът, че той без вина излежа година и половина в затвора си остава.

    Отговор

  3. Йовко, много хубаво си го написал, особено накрая ми хареса много.
    В интерес на истината медиите много бързо разбраха и го съобщиха, но доста сухичко беше като новина.

    Отговор

  4. Нещо странно се случи… И най-вече: събрахме се, ядосахме се, отчаяхме се и… победихме!!! Истинско чудо е това. За пръв път съм пълна с бликащ оптимизъм, щастие и вяра в хората, в доброто и всички смешни забравени достойнства човешки. Пет години се трепя в училище и уча разни малчугани на друг вид мислене. През цялото време се питам права ли съм. Та те живеят в друго време: гладно, бедно, лишено от дълбочина. Правилно ли би било да възпитавам децата си един ден да четат книги да бъдат рицари и дами? Жените да са женствени, мъжете – борбени. Не мога да трая мамини синчета. Оглеждам се и какво да видя, няма около мен мамини синчета, а достойни хора, деца български. Ние сме държавата, а не тази … /10 минути коментар/ на „върха“. Радвам се на живота както отдавна не съм, чувствам се свободна и щастлива, щастлива, щастлива!!! Честито!

    Отговор

  5. Много си прав затова, че справедливостта не е възтържествувала докрай. Отнета е близо година и половина от живота му – отнета! Страдал е той и близките му, всеки може да си представи колко… Затова е необходимо да получи възмездие. Не за отмъщение говоря, а за възмездяване. Пътят е един – съдът в Хага. Държавата Гърция трябва да си плати за всичко, което е нанесла на един млад човек и близките му. А пътьом нека гръцките и българските власти се оправят помежду си кой колко е покровителствал истинските престъпници – фамилията Ригатос.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *