Пази боже, сляпо да прогледа
Вчера и днес имах редица от срещи с всевъзможни хора, които бяха показателни за усещането ми за дискомфорт сред българските IT среди. Разбира се, че няма да споменавам имена, но…
Втрещен съм как фундаментални български институции биват управлявани от червендалести типажи в стил средномащабно ТКЗС. Нямам наум кафявото сако с провиснали джобове и яркосиня ватманска риза отдолу му. Нито абсурдната червеникаво-зелена вратовръзка в комбинация със странно-сивия панталон, а пълното недоразумение, което представлява подобен човек като мениджър по отношение на технологиите, след като e спрял развитието си някъде около версия 3.10 на PC DOS. Директор по сигурността, който със зяпнала уста бива потресен от изненада, че може да съществува елементарна и стандартна PKI-архитектура за обмяна на други RSA-ключове. Всъщност самите думички дори някак им изглеждаха странни и нови. А това е институция, на която всички ние се доверяваме ежедневно. Подчинените им техничари, които правят впечатление на беземоционални роботи, които незаитересовани от нищо чакат да стане 17:30 за да се приберат в къщи. А единственият от тях, който мислеше читаво биде прокуден за да не се обажда прекалено. Въздигнала се до необичайни висоти в ИТ-управлението на една друга институция класическа патка (първото „а“ в предходната дума всъщност е само от уважение към стила на блога ми иначе гласната е съвсем друга), която решава, че може да разиграва цирк от позицията на силата, за да си умре на ината и да си върне нещо си…
Защо тогава се чудим, че IT-то ни е смешно, прозаично и аматьорско – защото дори да има стил в бизнеса и стремеж към истинско добро решение, то опира до някакви дребни хорица, нещастно попаднали там, където не им е мястото. И докато това не се промени и от бизнеса не излязат текезесарите, както сполучливо ги определя един приятел няма голям шанс и за останалите. Факт!
