Вчера и днес имах редица от срещи с всевъзможни хора, които бяха показателни за усещането ми за дискомфорт сред българските IT среди. Разбира се, че няма да споменавам имена, но…

Втрещен съм как фундаментални български институции биват управлявани от червендалести типажи в стил средномащабно ТКЗС. Нямам наум кафявото сако с провиснали джобове и яркосиня ватманска риза отдолу му. Нито абсурдната червеникаво-зелена вратовръзка в комбинация със странно-сивия панталон, а пълното недоразумение, което представлява подобен човек като мениджър по отношение на технологиите, след като e спрял развитието си някъде около версия 3.10 на PC DOS. Директор по сигурността, който със зяпнала уста бива потресен от изненада, че може да съществува елементарна и стандартна PKI-архитектура за обмяна на други RSA-ключове. Всъщност самите думички дори някак им изглеждаха странни и нови. А това е институция, на която всички ние се доверяваме ежедневно. Подчинените им техничари, които правят впечатление на беземоционални роботи, които незаитересовани от нищо чакат да стане 17:30 за да се приберат в къщи. А единственият от тях, който мислеше читаво биде прокуден за да не се обажда прекалено. Въздигнала се до необичайни висоти в ИТ-управлението на една друга институция класическа патка (първото „а“ в предходната дума всъщност е само от уважение към стила на блога ми иначе гласната е съвсем друга), която решава, че може да разиграва цирк от позицията на силата, за да си умре на ината и да си върне нещо си…

Защо тогава се чудим, че IT-то ни е смешно, прозаично и аматьорско – защото дори да има стил в бизнеса и стремеж към истинско добро решение, то опира до някакви дребни хорица, нещастно попаднали там, където не им е мястото. И докато това не се промени и от бизнеса не излязат текезесарите, както сполучливо ги определя един приятел няма голям шанс и за останалите. Факт!

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

5 коментара

  1. По интересното идва след като ти се доплаче от тази картинка и се запиташ как ,аджеба, ще се оправи цялата тази ситуация, която за съжаление е плъзнала в почти всички среди и сфери от живота ни.
    Аз лично от доста време си задавам този въпрос и до сега мога единствено да се надявам на второ Възраждане.

    Отговор

  2. Моето усещане е друго… не "текезесарско", а "автомонтьорско". Може би защото наистина мениджърите ми разбират от… коли и от… коли… ;(
    Някой може да каже "е, все пак нали разбират от нещо"… Ама как да кажа – то и хората, дето ти си говоирл с тях, и те разбират от нещо, примерно от аграрно дело ;)) Въпросът не е в това да "разбираш от нещо", а да разбираш от работата си.
    Да знаеш как ме гложди да изляза на пазара на труда като свободна единица… Но малко ме е страх дали ще намеря нещо. А пък и с все сили стискам и чакам, на брега на силите си, малко отпуск, пък после – "Шашки вон" и кот' сабя покаже.
    Тънкият момент идва, когато си помислим дали и мениджърите ни ще се осмелят да направят така…

    Отговор

  3. незнам дали съм ти разказвал за ужаса си, когато миналата година по това време се срещнах с две лели, които бяха наети за администраторки на една база данни, която още не бяхме направили.

    та тия две жени идваха на работа всяка сутрин в 8 или 9, отиваха си в стаята, в която имаше само две бюра и два стола нито компютри, нито каквото и да е и „работеха“ така на цял ден. казаха ми че са ги били наели преди 2 месеца и има вероятност да им купят компютри чак след нова година и дотогава щяло да е така.

    тези същества прекарваха по 8 часа на ден в блеене, гримиране и не мога да си представя още какво и вероятно се връщаха уморени вкъщи.

    та за тях е това почти-хайку :
    дупенце припръцква в мрака
    една хлебарка чака

    Отговор

  4. Има един начин – да работиш съвсем извън тези хора, да измъкнеш клиентелата им или каквото се води, и те да си умрат от яд сами, да ги заобикаляш по всякакъв възможен начин.

    Не вярвах, че ще видя смисъл във фразата 'Закона е врата у поле, само гламавите минават от там', но и това се случи.

    Как беше – Помогни си сам, за да ти помогне и Господ :)

    Отговор

  5. Хаха,все пак живеем в България. Явно всичко се прави с цел. Сещам се за „системната администраторка“ в старата ми работа, която убеждаваше всички, че не може да имат достъп до интернет, защото оттам щели да влязат вируси и да съсипят мрежата. Същата тази персона, която ми беше „забранила“ да „пипам“ компютър, беше затрила една доста голяма порция данни, които трябваше да препрати в централата, но най-куриозното в случая беше, че всичко, което трябваше да направи й беше отпечатано на хартия.
    Мисля, че простотията ще цари още дълго време не само в IT сферата, но и във всички останали области.
    Първото нещо, с което ме сюрпризираха вчера беше, че трябвало да мина курс по антикорупционни практики и да държа поне три задължителни теста за това – нали се сещаш чие е начинанието? Да, Никито Василев, милия ни некорумпиран министър по всичко…

    Отговор

Ако искате да споделите нещо