В някои самолети няма 13-ти ред с места – интересно, защо тези авиокомпании не затварят кепенци на дни като днешния. Всъщност летял съм на 13-ти ред в петък, но днес не можах да направя хеттрик – 13 ред на петък 13-ти. И на двата самолета нямаше 13-ти ред. От Виена до София хвърчах с нещо, което отново за първи път чувам – Fokker 100 – беше доста новичък, но не е нещо особено.

Летището на Варшава вярно е най-ужасното на света. В момента строят здраво, дано да направят нещо по-добро, защото това, което имат в момента е като селска автогара. Информационната система очевидно е някаква доработка, защото информацията на механичното табло, тази на CRT-мониторите и тази на два LCD-дисплея, забити на две фронтални колони се обновява по съвсем различно време. Имах усещането, че някой ръчно set-ва на кое от трите неща какво да се появява или по-скоро ръчно ги синхронизира. Иначе летището е уж голямо, но тъпо и скучно – като пристигаш е ОК, но да висиш там за да отлетиш не е шега работа. И едни опашки пред скенерите – съвсем като в България.

Всъщност определено твърдо стоя на мнението, че чешките авиолинии CSA остават компания номер едно в личната ми класация. A полската LOT определено в дъното. Полската бира също не е нищо особено – няма смисъл от тестове, но за успокоение на духовете най-сетне видях убийствено красива полякиня – точно преди да се кача на таксито за летището – перфектна фина брюнетка, с излъчване, хладно като киселото ми мляко в хладилника, което съм забравил преди да отлетя в неделя. Но има – спокойно… срещат се…

За първи път ми се случва да кацам над Виена в късния следобед преди залез слънце в чудесен ден като днешния. Видях познатите места от високо и някак едва сега осъзнах, че градът ми липсва някак. Прелетяхме и точно над Schönbrunn. Преди година бях там и си обещах да се върна за да разбера какво съм почувствал. Сега спомена се върна. И мисълта, с която го нарочих за важен. Още е важно и не съм го забравил. Поне веднъж месечно се сещам за това обещание, но не зная точно кога ще го изпълня. Всъщност знам, че когато трябва да се случи тогава ще знам, но сега поне му се усмихнах от небето.

Виена е красива и подредена от високото, с адски много басеинчета из дворовете на хората и на покривите на доста сгради. Които иначе трудно се забелязват, ходейки по улиците, но от горе синеят весело отвсякъде. Открих, че съм заобичал този град и ми липсва.

Кацнах преди около два часа. На паспортния контрол една девойка неволно се блъсна в мен и понеже каза Sorry, си разменихме няколко изречения на английски, докато не ни дойде реда и двамата не си извадихме паспортите и се оказа, че са български. Стана весело.

Самолетът беше пълен с японци. Тези дребосъци определено си падат по тукашния ландшафт. Всъщност и аз си падам. Мярнахме се с Бобсън на летището – чакаше майка си от Прага, а аз почти веднага намерих Здравко, който решил да ме посрещне. Взехме и Весо по път и момците ме стовариха точно пред колата ми на паркинга пред блока.

Вече съм в къщи. Като отключих вратата, квартирата ми се видя точно толкова пуста, колкото и всяка хотелска стая, която изоставям след всяка командировка. Има обаче една съществена разлика – тук се чувствам у дома, имам си мечти и… време за мечти и обещания към себе си.

Петък тринадесети. Петнадесет… И Луна в Рак… Хм…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

5 коментара

  1. Наистина е интересно докъде могат да стигнат хората в суеверията си. На летищито в Единбург например гейт 13 е заменен с 12А.
    Инче Фокер не са лоши самолети, като явно авиокомпаниите, които летят до Виена имат слабост към тях. Колкото и пъти да съм летял с прекачане във Виена, винаги един от полетите е бил с Фокер :)

    Отговор

  2. На мен за първи път ми се случва да попадна на Fokker. Досега все или е бил Airbus или MD. Между другото сега през юни всички McDonnell Douglas MD80 на австрийски авиолинии заминават в пенсия. Това е самолетът символ на промяната за тях преди сума ти години, още когато компанията се е казвала само Douglas (MD мисля, че вече са собственост на Boeing). И никога не имало никакъв проблем с тях. Сега ги сменят с Airbus.

    Между другото както и корабите самолетите също си имат имена. И не знам дали знаете, но един Airbus A319, който основно се грижи за трасето Виена-България се казва София ;-)

    Отговор

  3. Хмм… винаги, когато чуя Fokker, се сещам за един класически fortune… само че той е малко пикантен, та оставям на Йовко да прецени дали наистина иска да го пусне тук :)

    A grade school teacher, who was doing a unit on World War II heard that the father of one of her students had been a fighter pilot during the war with one of the Scandinavian Air Forces. She invited him to come in and speak to the class. The guy was more than happy to talk, and began with a story about a morning patrol where he had been nearly shot down.
    „We had been up for about 20 minutes flying over enemy held territory, when we noticed, just in time, 3 fokkers diving on us from above.“
    At the first mention of `fokkers’ the class giggled a little bit.
    „Our group broke formation, and began the dog-fighting. As we fought, we noticed 2 more fokkers coming at us from above and 2 more fokkers, fresh from the landing field, come to join the battle“.
    At this second and third mention of `fokkers’ the class was almost laughing openly, and the teacher interrupted the story to ask the pilot to explain to the class that a ‘fokker’ was a particular type of plane flown by the German Air Force.
    He replied, „Ya, dat is true, but these fokkers were Messerschmidts“.

    Отговор

  4. Пенчев, това си е направо за почти забравената ми категория wisdom and fables ;-)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо

Не знам фатален ли е денят или не, но е последният преди отпуската ми. Числото 13 ми харесва изключително много, а петък принципно е хубав ден.

Изчезвам от хоризонта за 9 дни – до по-следващата неделя. Смятам да поскитам из морето, Странджа, Пловдив и Родопите. Ще се постаря внимателно да отбягвам Интернет, мобилни телефони и работа дотогава! Чудя се колко груб да съм с тези, които няма да прочетат тази бележка и ще ми досаждат, но ще го измисля…

Разбира се, че ще мъкна със себе си лаптоп – що за въпроси, моля ви се… ;)

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Един коментар

  1. darkgirl: За какво ще ти е лаптоп през отпуската като нямаш цифрова камера?!

    yovko: Че аз без компютър съм половин човек ;-)

    darkgirl: Пробвай без лаптоп – ще видиш, че можеш да си човек и половина като преодолееш абстиненцията :-)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо