Не съм специалист по ядрена енергетика. За жалост или щастие обаче живеем в свят, в който почти не остана пространство за експертни спорове – поне не и докато всяка тема на деня се принизява до хроникьорски спринт на популярен език от сутрешен новинарски блок. С нищо по-долу не смятам да се отърквам до поредната злободневна тема за или против рестартирането на спрените блокове на АЕЦ Козлодуй. Просто защото личната ми позиция е, че това трябва да бъде експертен спор. Но съм и наясно как това не може да не бъде 200% политика. Затова и решенията не могат да бъдат правилни или неправилни, изгодни или не, а само политически.

Днес за втори път в рамките на около година имах възможност да посетя АЕЦ Козлодуй и този път със специално разрешение за снимане. Имах съвсем други планове за уикенда, но не се колебах нито секунда да ги отменя в полза на възможността да снимам в сърцето на единствената ни атомна електроцентрала.

Ето и моят фоторепортаж…

В машинната зала на пети блок на атомната електроцентрала в Козлодуй е шумно и горещо. Тук са турбините, задвижени от парата, която се е образувала в парогенераторите от топлината на водата, сгорещена от ядрената реакция в реактора. Въртейки се, турбините задвижват генератор, след който към енергопреносната система се подава новопроизведената електрическа енергия. Целият процес е свързан с няколкостъпково преобразуване на енергия. Ядрената реакция произвежда топлинна енергия, която се превръща в кинетична и накрая в електрическа. Тук се случват последните две преобразувания.

Командната зала на 5-ти блок (която служителите наричат ЩИТ) се намира между реактора и машинната зала и усещането да бъдеш в нея е сходно с началото на Петата симфония. Нормално тук е тихо, а дежурните оператори следят приборите, за които отговарят. Виртуално залата е разделена на две – в едната половина са информационните и контролни уреди на реактора и парогенераторите, а в другата половина на турбините и генератора.

Kozloduy Nuclear Power Plant

На едно от таблата в контролния център динамично се изписва текущо произвежданата енергия. В момента 1000-мегаватовия 5-ти блок работи на 100% натоварване, както се вижда на снимката и е работил така през целия зимен сезон (с едно малко изключение от 6 часа).

Kozloduy Nuclear Power Plant

Общият радиационен фон се изписва на информационни табла навсякъде из територията на Първа атомна. Най-горното табло е снимано на входа на 5-ти блок, средното табло снимах в контролната зала на спрените 1-ви и 2-ри блок, а третото в контролната зала на спрените, но все още пълни с гориво 3-ти и 4-ти блок. През целият ден на всички табла, които видях стойностите бяха 0,12-0,13µSv/h. За територията на Република България естественият радиационен гама-фон е в границите от 0,06 до 0,60µSv/h. Само за справка според Агенцията за ядрено регулиране радиационният фон днес за София и Пловдив е бил 0,11µSv/h.

Контролната зала на 1-ви и 2-ри блок изглежда малко по-ретро, но друго е нещото, което прави впечатление веднага. Таблата са почти напълно тъмни, а екипите ги гледат унило. Двата най-стари реактора на АЕЦ Козлодуй са напълно „мъртви“. Дори горивото е извадено. Залата е уникална и с още нещо. Само тя и на още едно-две места в света има коридор със стъкло за наблюдение на реакторите. Те са буквално на около 10 метра зад стъклото. За съжаление хората от сигурността не разрешават да се снимат самите реактори.

Настроението на хората от екипа на „пенсионираните“ реактори е наистина минорно. Говорят с тъга за нещата около себе си, които сега просто безполезно наблюдават.

Залата за наблюдение и управление на 3-ти и 4-ти блок на пръв поглед изглежда по-жива. Само заради уредите, хората ми се сториха точно толкова унили, колкото и в предната. Илюзията за повече живец си има причина. В двата реактора все още има гориво. Не е изминало необходимото технологично време то да бъде извадено. Реакторите обаче не произвеждат енергия. Забележете червените нули най-горе около средата на залата.

Машинната зала на 3-ти и 4-ти блок и на 1-ви и 2-ри блок е пустинно-тиха. Всичко е спряло и неподвижно. Хладно е. Няма пара, турбините не се въртят. Всичко обаче е перфектно подредено и чисто както в залите на живите реактори.

Всъщност за случайния посетител в АЕЦ Козлодуй едно нещо прави разнебитващо впечатление. Редът, чистотата, спазването на правилата. АЕЦ Козлодуй сякаш не е част от тази държава, в която никой не се съобразява с другия, нито с правилата. Тук е различно. Залите на мъртвите и на живите реактори изглеждат толкова еднакво поддържани, сякаш всеки един момент всичко може да бъде възобновено. Сякаш нищо не е спирало. Поне за окото на неспециалист. Всичко е надписано, номерирано, подредено. Процедурите са разписани и подредени в папчици, дори в залите на мъртвите реактори… Професионализмът лъха отвсякъде. Това може би беше най-стресиращото нещо за мен днес. Значи нещо става и от нашата нация. Значи, когато искаме и се налага – можем…

Но ни е по-лесно да се предаваме, отчайваме, оплакваме и да тъпчем на място… година след година… поколение след поколение…

Благодаря на Димитър Стефанов от photo-cult.com за съдействието, организацията и възможността за снимки на територията на АЕЦ Козлодуй.

Ето с малко закъснение и фоторазказите на Пейо и Кольо, които бяха с мен.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

28 коментара

  1. Нещо не съм толкова настроен с респект към този (и който и да е друг) АЕЦ, въпреки че някога дядо ми е участвал във вдигането му.

    АЕЦ Козлодуй сякаш не е част от тази държава, в която никой не се съобразява с другия, нито с правилата. Тук е различно.

    Дова до каква степен се прави когато няма външни за АЕЦ-а хора? Защото до моите уши достигат малко по-различни неща от хора, които са свързание с централата. Все пак вълка козината си мени, а нравна не :-)

    Отговор

  2. Това е моята гледна точка. Всеки има право на своя – дори и погрешна такава.

    Отговор

  3. Мерси за репортажа, Йовко! В първия момент се учудих, че изобщо си влизал в АЕЦ-а. Толкова много съм слушал за там от баща ми, че всичко, което казваш и описваш със снимките ми стои близко и разбираемо.
    Между другото, във всяка по-голяма централа е така — редът е на първо място. АЕЦ е легендарен в това отношение, разбира се, но пък е и най-важното за системата предприятие.
    За съжаление в енергетиката има и друга, тъмна страна. Страната на политика, сделки под масата, присвоявани милиони и подарявани за без пари предприятия. Не е чудно, защото най-много пари у нас има в тоя бранш.
    @krassyo: АЕЦ-ът евинаги така, достъпът и подредеността може да се сравнят с тези във военните бази във филмите ;) А пък достъпът до командните зали и после до реакторите — направо със секретни бази. Поне така съм чувал, де, и то от хора, имали достъп и до залите, и до реакторите. Иначе може и да има неуредици — то къде няма. Но проблемът на АЕЦ е политиката, не технологията.

    Отговор

  4. А-а-а, снимки от АЕЦ Козлодуй под Creative Commons! Някои моментално ще бъдат качени в Wikimedia Commons. Много благодаря!

    Отговор

  5. И до голяма степен проблемът може да е безумието на „човека зад пулта“ (пример неспазване на изискването за контролните пръти в процеса на работа на РБМК [тук не говоря за ВВЕР] по време на извършвания тест на 26-ти април в ЧАЕЦ). За това много ми пука колко качествено работят операторите. Донякъде от техническа гледна точка имам доверие на този вид технология :) но все пак хора я управляват и е човешко да се греши.

    Апропо обстановката на чудесните снимки изглежда стерилна, което гали окото и малко предизвиква медицински настроения в мен (в положителния аспект на думата).

    Отговор

  6. Мерси за репортажа! Разгледах и прочетох с голям интерес! :-)

    (А понякога много ми се иска всичко у нас да е повече подредено, да се усеща грижа и порядък навсякъде… но май не е възможно. Добре, че поне на някои места се среща;-)

    Отговор

  7. Браво, много интересна статия!

    Отговор

  8. Готово: http://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Kozloduy_Nuclear_Power_Plant

    Сега остава само да се сложат в различните статии, но това ще стане по-късно.

    Отговор

  9. @krassyo: Вчера се замислих за аналогията между АЕЦ-овете и самолетите. Принципно самолетът е най-безопасният транспорт, вярно че за съжаление като стане нещо малцина оцеляват, но все пак жертвите са много малко в сравнение със загиващите непрекъснато с влакове и автомобили, но хората продължават да се страхуват преди да се качат на самолета, и почти не се страхуват да се качат на кола или влак.

    Същото е и с АЕЦ – има риск, проблем е контролът над процеса, проблем е погребването на отпадъчното гориво, но като теглим чертата производството на електроенергия с АЕЦ е екологично-чисто, високотехнологично и много евтино.

    В същия момент ТЕЦ-овете изгарят милиони тонове въглища годишно, пренасяни с хиляди вагони (композиции хабящи електричество или дизел), в резултат на изгарянето, изхвърлят в атмосферата тонове пепел (годишно!), кошмарни обеми въглероден двуокис (годишно!) и какво ли още не, замърсявайки не само въздуха, но и почвата, тровейки ни непрекъснато.

    Но ние с по-голяма лекота приемаме тези факти и продължава да ни е страх от премерения риск в управлявания ядрен процес в АЕЦ.

    Няма безрискова технология – ето нашето МВР даже от Skype го е страх… При стотици АЕЦ по целия свят не е изключено въпреки всички мерки да стане издънка. Навсякъде. Shit happens… Да – последствията са страшни… И това е вярно…

    Те са страшни и иначе – но някак успешно се правим, че не ги забелязваме… Има риск да ползваш АЕЦ, премерено малък, но съществуващ. Има риск да хванеш СПИН дори и с презерватив – май е в пъти по-голям отколкото да се гътнем от радиация, но не сме спрели да правим секс. Риск означава, че нищо не се е случило докато не се случи. Нула. При ТЕЦ риск няма – там терорът над нас и природата е в пълен ход – непрекъснато…

    Това ли е по-приемливо?…

    Отговор

  10. @yovko съвсем добра аналогия със самолетите, като изключим само, че АЕЦ не може да полети към мирно-летящ самолет, но това последното е съвсем различен въпрос.

    Рисковете иначе дебнат отвсякъде. Имам само една малка корекцийка:

    Има риск да хванеш СПИН дори и с презерватив

    Грешиш. Има риск да хванеш ХИВ, който почти със сигурност ще се развие до синдром някой ден, но и там рискът е според зависи типа рисково поведение. Има и хора с деформирани по рождение T-хелпъри, при които ХИВ не минава лесно… вярно – малък процент са (ето отново се отплеснах, но така сме ние – раците родени в първа декада :P ). При все това точно масовостта на последствията е това, от което се плашат много хора. Като приемем, че минимална част от горивото на ЧАЕЦ е изригнала след експлозиите на 26-ти… а можеше и цяла Европа да е отровена. И това зависи от оператори броящи се на пръстите на едната шепа. Миг невнимание – с потенциал един континент или повече да бъдат замърсени за десетки хиляди години :-) Нормално ми се струва някак да се страхувам. Страхувам се по същия начин и от АЕЦ Чернавода и канадското CANDU, което ползват двата им реактора и което е с неизвестна издръжливост при трус в близната Вранчка; и от така „безопасните“ френски АЕЦ ;-)

    Забравих да кажа за ТЕЦ-а. Ами против ТЕЦ-а съм, защото също така замърсява околната среда. Виж – против енергията на вятъра обаче нямам нищо против.

    Отговор

  11. И аз нямам нищо против енергията на вятъра и слънцето – но малко е рано да стигне за всички и всичко…

    Отговор

  12. Ами при достатъчно капацитети и зелени хостинги като нашите, зелени крушки, зелени компютри и по-малко плззмени монитори (последното малко на шега) може да вържем двата края.

    Самата разхищителна консумация никога не е носила никому добро, освен на продавача.

    Отговор

  13. Страхотен репортаж, материал и снимки.
    Напълно споделям мнението на Йовко за безопасността на атомните електроцентрали. Броят на ТЕЦ в България е около 30, леко несериозно е да се обръща внимание и укор към един АЕЦ. :-)

    Отговор

  14. Нали… Винаги съм си знаел, че съм връх на леката несериозност ;-)

    Отговор

  15. Изкуших да се вмъкна и аз: Всяка технология за добив на енергия оставя отпечатък в/у природата. Уранът за АЕЦ се добива в рудници или с инжектиране на кеслини в почвата и изпомпването им. За отпадъците – мисля че засега има достъчно дъблоки дупки в които да ги заровим. Един малък ВЕЦ е чист, но имайки нужда от повече „чиста“ енергия, големият ВЕЦ изкривява силно екосистемата около него. Вятърът е чист, разгледан като самотна вятърна мелница. Но един голям парк от генератори е заплаха за птиците и генерира инфразвук. АЕЦ е добро решение от гледна точка на намаляване на CO2 емисиите. Приоритет трябва да са умните устройства. И не само като краен продукт, а като технология от производство, през употреба до рециклиране.

    Отговор

  16. Прекрасен репортаж без политическа нотка. Благодаря!
    Всеки да си вади сам политическите мения от него.

    Отговор

  17. Аз също нямам нищо против алтернативите на добиване на енергия от слънцето и/или вятъра, но лошото е че ресурсите са много зависещи от природата, а човека няма голям избор ако те не са на лице.

    А другата лоша черта на това е, че произведената енергия няма да е със същото количество на база използвани ресурси.

    Отговор

  18. Браво за репортажа, Йовко! Това беше една съвсем неочаквана и но тип тема за твоя блог. Браво, браво!

    Виждам че дискусията тук тръгна в две познати посоки:

    1. Достатъчно компетентни ли сме в България?
    2. Какво е бъдещето на ядрената енергия?

    По първата тема::

    Да, не сме страната светило и връх на високите технологии. Но не се съмнявам, че в България може – при наличието на воля и визия – да се работи супер точно, подредено и организирано – дори над нивото на нашия АЕЦ в Козлодуй. У нас също има не малко хора на интелекта, технологиите и резона свободен от политически страсти, за да може да се работи по този начин. Познавам такива хора, също виждам и такива зад коментарите, не на последно място и автора, разбира се :)

    По втората тема:

    Според мен ЕС можеше да подходи с по-голям ангажимент и разбиране относно нашата ядрена централа и с тяхна помощ – финансова, ноухау и по-строг одит над сигурността, да ни помогнат да изстискаме по-ефективно оставащия ресурс на реакторите, докато същевременно се мигрира към нещо по-ново.

    Но това не се случи. Може би заради това, че с нас се работи трудно и липсва взаимно доверие; може би защото един такова участие би било по-сложно за тях. Във всеки случай това решение не допринесе за чувството, че сме станали истинска европейска общност, нито че пък резонът винаги владее над страстите.

    Но има и добри новини. Макар ЕС да изглежда муден и не съвсем лидерски в някои отношения, проектът ITER [http://www.iter.org] за създаване на нов експериментален термоядрен реактор беше подкаран със сериозни стъпки миналата година. Беше направаена първата копка на площадката във Франция, започна и наемането на първите специалисти.

    Засега разбира се още не може да се каже дали към края на проекта – през 2040г – ще имаме комерсиално решение за чиста водородна енергия. Но това е стъпка в правилната посока, а именно да си създадем достатъчно работещи опции за чиста и евтина енергия.

    Някои страни се оттеглиха заради високата цена на проекта. В крайна сметка изглежда като че ли проектът ще се бута само от ЕС и Япония. Но прогнозната цена от 5 млрд. евро не е и чак толкова много – тя е съвсем съпоставима с цената на нашия АЕЦ Белене, при това тук се прави качествено нова стъпка, която може да е от полза за всички тук на планетата. Така че аз не съжалявам за моите 10 евро принос :)

    Отговор

  19. Явор Атанасов 11 февруари 2009 в 12:29

    Не забравяйте, че този порядък се получи принудително. Да бяхте видяли същата тази централа в края на 80-те. Бяхме принудени да я направим такава, каквато е сега. Просто там европейските правила влязоха доста преди да заговорим сериозно за членство в ЕС.

    Лошото е че със спирането на малките блокове започна разпиляване на специалистите. А втората централа не е толкова далече във времето. И за нея са нужни кадри, но не от студентската скамейка, въпреки, че май и за тази скамейка още не се мисли.

    Що се отнася до уранодобива, у нас той никога не е бил от типа описан по-горе. Да не говорим, че в момента изобщо не съществува.

    Що се отнася до снимките през „смотровое стекло“, н ми е ясно защо не са ти разрешили. Първо това което си видял оттам са шапките на 1-ви и 2-ри блок, които никога няма да бъдат пуснати отново. И второ има толкова много снимки правени там, така че твоите не знам с какво беха навредили на сигурността.

    Ядрената енергия няма алтернатива в момента от гледна точка на екологията. Поне докато не се създаде работеща установка за термоядрен синтез, ако се създаде такава.

    Отговор

  20. Нямам представа защо, но това беше единственото място, където бяхме помолени да не снимаме.

    Отговор

  21. Иван Генчев 14 февруари 2009 в 13:06

    С този репортаж си направил повече от всички Р.Овч.-овци за създаване на човешко лице на атомната енергия. Браво! Като студент във Физическия факултет на СУ все не се наканих да отида на ежегодните посещения в Козлодуй и затова благодаря за тази виртуална разходка.

    Отговор

  22. Ето и репортажите на Пейо и Кольо от същата фоторазходка в АЕЦ.

    Отговор

  23. И при Пейо четох и разгледах репортажа вече, сега да проверя nixonixo :)

    Отговор

  24. Поздрави и благодаря за фоторепортажа, интересно ми беше да надникна в АЕЦ за първи път. Изглежда доста подредено, макар че техниката е като по филмите от 90те :) Има някакво напрежение въпреки това, определено с малко повече съзнателно отношение към пестенето на енергия една малка страна като България може в обозримото бъдеще да премине към алтернативни източници на енергия..

    Отговор

  25. Много интересно! Блогорепортажа кефи оптимално. Интересна е и една друга, доста по-техническа и доста по-мрачна страна от работата на АЕЦ. Погледни ей тоя блог на един вече бивш работещ в АЕЦ, който в момента е във Виена и не иска да се връща заради „разкритията си“:

    http://www.eurochicago.com/modules/weblog/index.php?user_id=0&cat_id=74

    Има доста вътрешна информация, макар че всичко трябва да се приема с доза… пипер…

    Отговор

  26. Това е стара история от миналото лято, която обаче не разбирам каква връзка има с моята разходка в АЕЦ?…

    Отговор

  27. Интересно е как снимките си живеят свой живот… Сега попаднах на едната снимка от тази статия във Фейсбуук групата „Electrical & Electronics Engineering“: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=542522622434836&set=a.303422913011476.75293.302689803084787&type=1&theater

    Бях убедена, че е нашият АЕЦ Козлодуй и след проверка на няколко галерии по темата, които помня, че съм гледала, намерих снимката тук!

    Отговор

  28. Да, на много места ги има снимките, защото са и под свободен лиценз, а навярно по принцип не е особено лесно на много места по света да се получи разрешение да се снима в АЕЦ. Е, никой не се грижи да посочва оригиналния източник, особено в „социалките“…

    Отговор

Ако искате да споделите нещо