Фотоминимализъм

Default featured image
ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Вашият коментар

Коментирате като гост.

  1. Йовко, опитвам се да си спомня кога за последно съм бил напълно и безрезервно съгласен с теб и не мога. Дори е малко разочароващо. Обикновено оставяш място за едно мъничко „Е да де ама нали …“.

  2. @Salle: :)

    @Дончо: Няма да свършат, но продължавам да търся верния формат. И не мисля, че съм го намерил. Така или иначе преди да пукне пролет няма да организирам семинари.

  3. Дано фотографската техника остави празнина само в гардероба. И дано емоциите, които запечатваш в кадри от тук нататък да са по-красиви и по-силни от тези, които ти носи планирането на снимки :-)

  4. Понякога най-хубавите снимки стават със сапунерки :) Поздравления за смелото (но несъмнено освобождаващо) решение.

  5. Поздравления за постъпката (продаването на ненужната ти техника), Йовко. Това не е достатъчно условие за снимане, но е до голяма степен необходимо. Казва ти го човек дето в шкафовете има повече техника от снимки…

    И аз като теб съм разочарован от големите в бранша. Никон, Канон и Сони са ясни: на час по лъжичка и печалбите не спират. Самсунг и Панасоник са по-скоро фирми за електроника, а не фотографски и от тях човек не може да очаква чудеса. Само не разбирам Пентакс и Олимпус. Новият Пенчо е като кюфте излязло от моите ръце: изглежда като издялан от дърво мокъп. Много лошо начало за работата с Рико. Последните винаги са играли в един отбор с Пентакс още от М42 та до 90-те години. Добра продуктова гама: за любителите на солидното: XR1S/XR2S; за любителите на електрониката XR-P/XR-S; за хора с ограничени бюджети KR-10 Super. Сякаш на Рико се дължи оживяването на К-байонета прев 80-те години. Определено очаквах и сега да се хванат с Пентакс и да излязат от тресавището, но те май там са добре…

    Няма да се съглася с теб и ще кажа, че новия Оли Д ми се струва безвкусица. Просто го погледни до старите ОМ и ще видиш, че няма нищо общо. Или казано по-различно: опитва се да копира формата, но не и съдържанието. Врътките са някак не защото трябва да са там, а защото на старите СЛР са там. И както при всяко самоцелно копиране се е получило бледо копие. Казвам и го като човек снимал с ОМ1 и ОМ2 и обичаш да си ги съзерцава. Малко ми беше терсене с контролите, защото съм свикнал с организацията на Пентакс/Минолта, но поне камерата е изпипана. Направо си е бижу да я държиш, гледаш и снимаш с нея. Напълно обаче споделям одобрението ти за Фуджи: камера мислена до последния детайл. Това е компанията с най-едекватна политика към потребителите си, не поддаваща се на модни течения, а опитваща се да създава уникални продукти на достъпни цени. Дано Фуджи повлекат крак и други да ги последват.

    Long live Fuji! И да ни радваш със снимки!

  6. А какво мислиш за Panasonic Lumix GH2/G3?… като размер на тялото/удобство/обективи/качество на снимки/видео? :-)

    Аз с професионален DSLR не съм снимал почти, но когато снимах за малко, ми харесваше: усещането за „стабилност“, и че снимките стават много качествени! Също и ми харесваше, че имам контрол над почти всичко: бленда, експозиция, фокус (ръчен/автоматичен), ISO и т.н. Недостатъци: Тежки. Бавно се сменят обективи. Много настройки, пръснати из различни менюта.

    При сапунерките ми харесва: компактност! Не ми харесва: липса на важни контроли, и лошо качество на снимките.

    При новите „средни“ фотоапарати – като споменатия Lumix GH2 – ми харесва: компактни, но с доста голяма матрица. Може да се сменят обективите. Леки! Много настройки. RAW. Страхотно видео! Не ми харесва: „пластмасово“ излъчване. И пак, много менюта… И адски висока цена. (GH2 + 3 или 4 основни обектива, като „обикновен“, super-zoom, макро, потретен и wide-angle ще струва колкото едно професионално тяло на Nikon, като D700 или дори по-висок клас – което е малко тъпо.)

    А наскоро снимах и малко на филм (6-8 ленти може би…) с Pentax SP1000 (бившия твой Pentax, хехе), и усещането беше страхотно! Този фотоапарат с един 50 mm 1.8 обектив правеше чудеса, и даваше несравнимо усещане! Но и тук си имаме недостатъци – бавно ръчно фокусиране, скъпо снимане (на лента), лошо сканиране после, възможност да изпуснеш много хубави моменти. Но пък може да хванеш и някои други.

    Така или иначе – осъзнавам, че съм любител, и също и че няма как да намеря идеалния фотоапарат – но търсенето ще продължава…

    Благодаря да страхотния текст! Да продължаваш да пишеш, за фотография и всичко, което те вълнува! :)))

  7. Не харесвам Panasonic – както е коментирал и Иван Генчев по-горе – те са добри с електрониката, но с фотографията ги няма. Аз не искам непрекъснато да се боря с компютъра в апарата като снимам, а с Panasonic това е обичайно. Имах два Lumix-а дотук, не успях да ги харесам напълно. Ама тогава нямаше и много по-добри опции. Сега, ако ще се заиграваш с micro4/3 система, PEN-човците за мен са по-добрият избор.

  8. Иване, ясно е, че OM-D е стремеж към копие, но в сравнение с PEN крачката е в правилна посока, дано да продължат да крачат.

  9. Прав си, за Lumix-а, обаче видеото им е много по-добро от PEN… а предвид, че днес може да правим и снимки, и видео, с една качествена машина (4/3, m4/3 или dSLR), то си имат и предимства… но не са идеални. :)

  10. И аз съм любител-фотограф. И на мен фотографията е в сърцето ми. Мисля си, че има техника, която колкото и съвършена да е, някак си прави прекалено сложна връзката между теб и това, което снимаш. И има техника, колкото и проста да е, която ви прави едно цяло – теб и това, което снимаш. И тогава всеки кадър отеква вътре в теб, прави те щастлив, замираш от удоволствието от уловения миг. Нямам финансовите възможности за нова техника, снимам с един пентакс и два обектива. Но ги обичам. Все повече забравям за тях, когато снимам, някак си съм се сраснал с тях, остава само удоволствието от рисуването със светлината.

    Разбира се, че бизнесът с всичките тия модели, оборудване, „нови“ неща и т.н. разваля нещата. Ходя на лекциите на Николай Трейман във Фотосинтезис, посветени на големи имена от миналия век. И всеки път си мисля – колко съвършена техника има сега, но колко малко Дух в снимките. Това пресищане с техника е пагубно – не само във фотографията, а въобще.
    Не съм участвал в нито един семинар на Simple Studio, но ако имам възможност, бих опитал. Ще е чест за мен.

    Благодарен съм за знанията и емоциите, споделяни в този блог.

  11. Именно. Семинарите на SimpleStudio също ми са сухи. На мен самия, който ги организира. Затова мисля, какво още мога да направя за да са повече fun, кеф и удоволствие… и някой ден ще го измисля :)

  12. Хората, винаги се изненадват, когато срещнат нещо извън релсите и рутината. Вместо да се опитат да разберат новото и да помислят върху него. Аз благодаря, за споделеното мнение, защото ме накара да се замисля и да погледна от друг ъгъл на бъдещото ми развите на фотографското хоби.
    Хубав ден!

  13. Този текст го бях бях пропуснала. Разплака ме. Извинявам се! Приех го лирично.

  14. Йовко, имаш ли възможност и желание за организиране на курс по фотография или семинар в Пловдив?
    В градът ни има една огромна ниша по темата и за съжаление все още няма компетентни и способни хора с желание да я запълнят.

Read Next

Sliding Sidebar

Архиви

Бюлетин

Получавайте новите публикации всяка събота сутрин по електронна поща: