Pixelmator - бърз, удобен и страхотен

Когато кажа някъде, че Photoshop не е точно фотографски софтуер и вманиачените му фенове ми налитат на бой. А всъщност самите Adobe го дефинират като digital imaging инструмент и фотографията е едва само част от голямата тема. И това е нормално. Photoshop беше лидер в своя сегмент още преди големия взрив на цифровата фотография и започна да се учи как да помага на новото дигитално поколение фотографи по същото време, по което те се учеха да прохождат в неговите концепции за слоеве, маски или четки – и почти нищо от това нямаше пресечни точки с терминологията на класическата фотография. Сега нещата са по-добре, но Photoshop продължава да бъде най-могъщият пакет инструменти за растерна графика и съответно като такъв е логично да е на въоръжение при днешните фотографи като част от ежедневния им инструментариум.

Само като част, защото те все повече доверяват работния си процес на други решения, които са създавани специално за тях и решават допълнителни, но важни въпроси като управление на множество файлове и архиви, управление на резервни копия, каталогизиране, бързо създаване на web-галерии, фотокниги или интерактивни презентации, както и редакция на изображенията с инструменти, далеч по-близки до мисленето на фотографите, отколкото на графичните дизайнери и художници. Все повече фотографи използват Photoshop много по-рядко от преди – само където той наистина е силен – редакцията на растерни изображения. Apple Aperture, Adobe Lightroom или CaptureOne са сред най-популярните цялостни системи, създадени специално за да облекчат ежедневието на цифровия фотограф. Те обикновено имат богат набор от приставки, които могат да разширяват стандартната им функционалност, но могат и да повикат произволен външен редактор, Photoshop или някакъв друг, когато е нужно.

Всъщност Lightroom е именно дело на Adobe, създаден да запълни празнината, която на Photoshop не му е работа да запълва. Друго такова е Photoshop Elements, което като по-малкото братче може да върши доста по-малко неща от големия Photoshop, но пък селекцията от инструменти беше направена именно с мисълта да отговори на нуждите на средния фотолюбител.

Ползвам Elements от години. Първата версия, която си купих беше 4.0, актуалната днес е 9.0. Предпочетох го пред голямата версия, защото напълно задоволяваше около 90% от нуждите ми от pixel editor и цената му е няколко пъти по-ниска от неприлично скъпия Photoshop. Горе-долу, с темпо от една година обаче, Adobe вадят на пазара нова версия на Elements, която струва същата сума пари като предишната, а отстъпката за upgrade не е кой знае колко чувствителна. По-лошото е, че ако си сложа ръката на сърцето трябва да призная, че от версия 6.0 насам не се е появило нещо кой знае какво ново, което да си струва парите, а в същия момент няколко месеца след нова версия Camera Raw спира да поддържа старата, съответно се губи и поддръжката на новите камери. Нищо ново под слънцето. До болка познатия гаден подход, с който компаниите разработващи proprietary software принуждават клиентите си да купуват новите им версии.

Някъде малко след версия 4.0 на Елементите се отказах да ползвам Linux или Windows за фотография. Тогава за първи път попаднах и на Pixelmator. Беше съвсем новороден продукт и за такъв предлагаше изненадващо много неща. Затова и продължих да го държа под око, и рядко ми се случва с таково задоволство да се наслаждавам на растежа на един софтуер и на амбицията и работата на неговите автори по развитието му. Зад него стои една малка британска компания, основана от двама братя – единият прекрасен програмист, а другият – талантлив дизайнер и концептуалист.

И какво се случва, когато екип от вманиачени по красивите неща хора, възпитани от естетиката на Mac-културата и амбицирани да създадът прекрасен, лесен, забавен и мощен софтуер за растерна графика, който да използва до дупка възможностите на хардуера, върху който върви, са създали заедно нещо и то с огромен мерак? Обикновено нещото си струва вниманието. И още как…

Pixelmator в сърцевината си е стъпил на един от най-успешните проекти в open source света ImageMagick, чийто лиценз не забранява и вграждането му в proprietary приложения, каквото все пак се явява и Pixelmator. В същия момент приложението се опитва да извлече максималното от Apple платформата, върху която работи. Двамата братя са луди фенове на Mac OS X и освен, че Pixelmator ползва всичко най-секси от операционната система и обкръжението и, 64-битовото приложение наистина лети, изцеждайки всичко от графичния контролер, вместо както повечето такива да разчита на математическите способности на централния процесор.

Pixelmator поддържа всички фотоапарати, за които операционната система е наясно със съществуването им. В панела за инструменти е побрал на практика всички, които са стандарт за всеки pixel editor с претенции. Дори и най-вманиачените Photoshop-аджии трудно ще намерят липси в базовото оборудване на Pixelmator. Повечето инструменти имат собствен почерк и не са точни копия на тези от Photoshop. Диалозите, плъзгачите и целият интерфейс са направени семпло, всичко е олекотено, очевидно, пъргаво и ненатрапчиво. В нито един момент няма да се окажете в ситуация, с която да не е ясно какво трябва да направите, дори и да не сте прочели един ред от ръководството.

Работата с Pixelmator наистина може да бъде удоволствие и забавление. Документацията е прекрасна. Авторите му поддържат блог и форум, а специалната секция за самообучение е повече от впечатляваща.

Програмата поддържа работа с маски и слоеве. Да, благодаря, че попитахте – Pixelmator ще отвори и файлове от Photoshop със слоеве, но не бива да се разчита на 100% съвместимост все още – маските например няма да бъдат разпознати. За сметка на това като типично приложение от екосистемата на Apple, се разбира чудесно с изображенията от библиотеките на iPhoto или Aperture.

Инструментът Curves, който във Photoshop Elements така и никога не бе реализиран съвсем пълноценно, тук е напълно истински. Color management-а на Pixelmator също схрусква Елементите за закуска – поддържат се цяла купчина цветни пространства, включително ProPhoto RGB и цветните профили на хартиите, които ползвате с принтера си. Поддържат се и купчина файлови формати на изображения. И това за половината цена на Elements – само 59 долара, която включва и всички обновления в рамките на текущата 1.x версия – т.е. няма да ви ги искат наново за всеки ъпдейт. И за разлика от шибаната ценова политика на американските компании като Adobe, които ще ви оферират специалната си двойна цена за европейци, Pixelmator струва толкова за всички – независимо къде живеят. Ако се поразровите из мрежата ще намерите и купончета за 15-20% отстъпка. Ако ви мързи да търсите, пробвайте със SMOKINGAPPLES, но не обещавам, че във времето в което четете това ще сработи.

Изобщо ако сте фотограф, ползвате Mac и още не сте си купили Pixelmator за има няма 70-80лв, което е по-малко от батерия за DSLR, изобщо не искам да си играя с вас. Поне не и преди да сте си изтеглили 30-дневната пробна версия и да сте направили един test drive…

P.S. Едно прекрасно ревю от ArsTechnica.