Пловдив в началото на лятото

Родният ми град е най-хубав и жив през почивните дни, в късните следобеди преди залез слънце и кратките летни нощи. Не може да се разкаже, нито да се заснеме. Трябва да се почувства. Но понеже е престъпление от изключително тежък характер да имаш обектив, който никога не си използвал, най-накрая “завинтих” новия си “портретчик” и реших да го използвам нетрадиционно – щракайки непретенциозни, откраднати моменти от улицата на съботния, късноследобеден и много летен Пловдив – първият ден от годината, в който термометрите преминаха 30 градуса.

Обективът се справи по-добре от мен. Аз още малко трябва да му свикна, но предишният любимец Nikkor AF 85/1.4D няма да ми липсва много. Даже никак. Особено теглото и обема му. Anyway – това са глупости…

Докато вървях сред хората (и те почти не ме забелязваха) се замислих, че за първи път след 11 години този град и точно тази атмосфера много ми е залипсвала. Толкова много, че ако измисля как да се препитавам с това, което обичам, или да движа бизнеса си от тук, бих се върнал моментално.