Пловдив в началото на лятото

Родният ми град е най-хубав и жив през почивните дни, в късните следобеди преди залез слънце и кратките летни нощи. Не може да се разкаже, нито да се заснеме. Трябва да се почувства. Но понеже е престъпление от изключително тежък характер да имаш обектив, който никога не си използвал, най-накрая “завинтих” новия си “портретчик” и реших да го използвам нетрадиционно – щракайки непретенциозни, откраднати моменти от улицата на съботния, късноследобеден и много летен Пловдив – първият ден от годината, в който термометрите преминаха 30 градуса.

Обективът се справи по-добре от мен. Аз още малко трябва да му свикна, но предишният любимец Nikkor AF 85/1.4D няма да ми липсва много. Даже никак. Особено теглото и обема му. Anyway – това са глупости…

Докато вървях сред хората (и те почти не ме забелязваха) се замислих, че за първи път след 11 години този град и точно тази атмосфера много ми е залипсвала. Толкова много, че ако измисля как да се препитавам с това, което обичам, или да движа бизнеса си от тук, бих се върнал моментално.

15 коментара за “Пловдив в началото на лятото”

  1. Не съм живял в Пловдив, но от малък свързвам града с празници, приятни съботно-неделни разходки и срещи с близки любими хора. Наистина е трудно да се предаде атмосферата, но тези снимки веднага ме изпращат там, с подходящото настроение. 🙂

  2. Подозирам, че освен манипулатори, някои хора са и добри изкусители – как да не му се прище на човек да си поснима из Филибето, особено като гледа такива кадри…
    Йовко, признай си, че го правиш нарочно, за да ни дразниш 😉

  3. Неотдавна осъзнах, че е тотално безполезно да убеждавам когото и да е, в каквото и да е. И в живота, и иначе… Така че, не убеждавам никого, а просто си снимам. Ако някой възрази, му се извинявам с усмивка и подминавам. Не споря, не дискутирам, и не гледам враждебно, дори когато отсреща се опитват. Иначе моята позиция е, че това е улицата, ако някой не иска да го виждат или снимат, да си е стоял вкъщи.

    Между другото, с далеч по-компактните и уникално тихи камери, с които снимам напоследък (Fujifilm X) е далеч по-лесно. От една страна си позволявам да съм много по-близо до хората, а те много повече не ме забелязват, а и дори когато осъзнаят, че снимам, досега поне не е имало никакъв проблем. Камерите са малки и ретро и всички те мислят за любител (какъвто съм) или за някой нещастник дето е взел апарата на дядо си и щрака безцелно наоколо. Докато преди с DSLR и огромните тела и обективи почти всички се стряскат и мръщят – и е нормално – приличаш на профи и си натрапник.

  4. Еееех, Пловдив… Щом се запролети и на мен започва да ми липсва , нищо че никога не съм живяла там 🙂

  5. Между другото, с далеч по-компактните и уникално тихи камери, с които снимам напоследък (Fujifilm X) е далеч по-лесно. От една страна си позволявам да съм много по-близо до хората, а те много повече не ме забелязват, а и дори когато осъзнаят, че снимам, досега поне не е имало никакъв проблем. Камерите са малки и ретро и всички те мислят за любител (какъвто съм) или за някой нещастник дето е взел апарата на дядо си и щрака безцелно наоколо. Докато преди с DSLR и огромните тела и обективи почти всички се стряскат и мръщят – и е нормално – приличаш на профи и си натрапник.

    – никога не съм се замислял за тази гледна точка… 🙂

  6. И на мен ми липсва. Хубави снимки. Жалко, че няма и някоя снимка със смокинови дръвчета в дворовете 😉

  7. Чудесни снимки на хората около центъра, видях си градчето от една по-добра светлина, поздрав за снимките!

Вашият коментар