Напоследък често споря с различни хора защо предпочитам Google+ пред twitter или Facebook, където дори затворих акаунта си преди известно време. Всъщност го правя за втори път, но се надявам да е за последен. Честно ще е да кажа, че никак (ама наистина никак) не харесвам Facebook, макар да имам акаунт там от времето преди големия му бум.

Когато преди около половин година приключих с Facebook, открих, че нито за миг не ми е липсвал. Нито общуването там. Вярно, че никога не съм бил особено активен, но въпреки това, затваряйки акаунта си единствено спечелих. Първо – спокойствие (отпадна едно осезаемо усещане за магистрална фонова шумотевица в online ежедневието ми, което хабеше от енергията ми) и второ – освободих си време, което можех да пренасоча към по-ценни за мен занимания. Преди да затворя акаунта си огледах стената си и се опитах да оценя каква част от екрана на браузъра ми представлява интерес или има някаква релация към мен и прецених, че вероятно повече от 80% от съдържанието изсипано там е просто фонов шум, който ни най-малко не ме интересува.

Имах няколкостотин „приятели“ – факт, който просто няма как да бъде верен, дори и да ми се иска. Бях се опитал да си създам списъци за да управлявам глъчката, но без особен успех, просто защото по замисъл Facebook няма за цел да позволява това. Иронично е, но дори имах рестриктивен списък, озаглавен Непознати, с които изрично не споделях почти нищо, освен публични линкове. Непознати приятели е вид интересна социопатия… А изискващата огледална двупосочност релация на приятелство във Facebook е възможно най-погрешната концепция. Не може да се подразбират огледални взаимоотношения между хората – дори в реалния живот не са такива. А успешните виртуални проекции или трябва максимално да следват установени реални модели или да успеят да наложат нови.

За щастие, и за разлика от Facebook, Google+ възприе „следването“ от twitter, вместо „приятелството“. Като приятна добавка е огранизирането на контактите в кръгове и най-страхотното – управлението на трафика (или шума, ако предпочитате) от всеки кръг. Така в ръцете на потребителя остава решението дали да вижда в потока си споделеното от даден кръг и количеството му (дефинирано с абстракциите повече, по-малко или обичайно), като разбира се относителността на тези настройки е според зависи от общото количество трафик, произтичащ от там, идея за която Google заслужават овации. Сходно е управлението и на шума от Communities, като тези с много членове по подразбиране са заглушени (mute).

Изообщо замисълът на Google+ е да бъде полезен (и) на потребителите. Или както сполучливо отбеляза наскоро един коментатор (по темата Android vs. iOS) Android-ът му приличал на неговия Android, докато iOS-ът му на iPhone-ът на Apple. Та – ако си позволя аналогия – моят G+ определено е моят поток, докато стената ми преди определено беше една от стените на Facebook.

Използвам G+ все по-активно от ден на ден. Превърна се в основният ми информационен канал, особено след като се наложи да свикна с идеята, че Google Reader след няколко дни ще бъде история (макар да продължавам да считам, че Google грешат с този си ход). Feedly/Flipboard са ми на второ място, а twitter на трето.

Мисля, че G+/Hangouts ще бъде и предпочитаната от мен instant messaging (IM) комуникационна платформа занапред, доколкото предоставя многоплатформена универсалност, включително в браузър. А G+/Hangouts е много повече от IM инструмент – наскоро го използвах доста активно за няколко телеконференции по работа. А той може да бъде прекрасна платформа и за бизнес – ако да кажем предоставяте отдалечено консултации или обучения. Например, можете да предложите виртуален клас по някаква тема (да и срещу заплащане) като записалите се сложите в един кръг, с който споделите Hangout-а. А ако искате, можете в същото време да го излъчвате и публично за останалия свят или за друг кръг (само за гледане и без интеракция) през YouTube. Или да запишете лекцията, така че да може да остане да се гледа в YouTube в последствие. Просто трябва да го заявите.

G+/Hangouts е прекрасна платформа и за вътрешнофирмени обучения, виртуални екипи, отдалечена работа, презентации между бизнес-партньори и други подобни. За всичко това е нужно само всеки да има браузър и Google акаунт.

Google+ не е просто социална мрежа, а по-скоро надстройка, слой – и разбира се, лепилото, около което Google напасват и сглобяват екосистемата си и все повече им се получава. Google/+/Gmail акаунта вече е със статут на ЕГН в света на Google/Chrome/Android, а и не само след появата на G+ Sign-In…

Всъщност няма да крия, че никак не харесвах първите дни на Google+ – стартираха сакато, веднъж ми се затриха кръговете, support-а на Google не винаги е за хвалене… Но платформата се разви светкавично и става все повече именно платформа – за много неща. Стига човек да се вгледа и оцени възможностите и. Това със сигурност е мрежата с най-сериозен потенциал към момента и занапред. Ориентирана около потебителя и интересите му, с гъвкав и относително семпъл инструментариум за управление, с прекрасни мобилни приложения за iOS и Android. Секциите за снимки, събития и места също са прекрасни – и като функционалност, и като презентационен вид.

Основната критика, която слушам напоследък е – „Да-де, ама то всички са във Facebook… А в G+ нищо не се случва.“. От една страна не виждам нищо лошо в това, понеже това спестява огромния процент шум от вид bg-mamma, но от друга това изобщо не е вярно.

Текущо към този момент от време имам 138 контакта, които следя в Google+, което е двойно повече от тези ми в twitter, където съм преценил, че не бива да надхвърлям с много границата от 60 поради сходната с Facebook липса на много възможности да регулирам удобно шума. Мен ме следват 685 (почти два пъти повече от едновремешните ми „приятели“ във Facebook, които тогава внимавах много да не надхвърлят 300). В кръга си Приятели, които могат да виждат почти всичко за мен, има едва 16 души, което е много близо до действителните ми най-близки приятели (липсват само няколко души, които още нямат G+), следвам 13 общности с около половин милион души сумарно в тях, но съм направил така, че в моя поток нещата са съвсем обозрими, кротки и тихи и успявам да прегледам най-важните за мен неща неща, които изгряват на Home-страницата ми с едно-две влизания дневно. Информацията от кръг Фотография съм задал да бъде повече от тази в кръг Музика, например. А си имам и кръг Silence, по навик от преди, който е заглушен и и приготвен за тънкообидни хора, които биха се разсърдили, ако не ги последвам и аз – така, ще ги следвам, без да виждам какво споделят. За щастие никой още няма в него :)

Мисля, че е излишно да казвам, че в G+ не е обичайно да получаваш нотификации, че този или онзи е харесал това или онова, или е репликирал някого в някаква нямаща нищо общо с мен дискусия.

Google+ в началото на месец май вече имаше 360 милиона активни потребителя (което е 33% ръст за последните 11 месеца) и отне второто място на twitter по потребители. И е най-бързо набъбващата подобна мрежа в историята на Интернет. Така че, ако на някой му е пусто в G+, това е защото обикновено в България така или иначе откриваме нещата 2-3 години след всички останали… И вместо да се вайкаш – вземи да поканиш дружките си да пробват или разгледай обществата по интереси или пък най-лесното – What’s Hot или Nearby от мобилния си телефон :)

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

17 коментара

  1. –Все още нямам (или не ползвам?) Google+. След тази силна (и подробна) препоръка от твоя страна… …освен да взема да го пробвам този + някой от тия дни? :-)

    –Twitter ми харесва. Ако не следиш твърде много хора, е лесно да хвърляш по едно око на „потока“ и да не се чувстваш удавен в шум. Особено ако следваш хора, които по-често казват смислени неща (или споделят смислени линкове, или снимки), отколкото споделят как изглежда закуската им, снимана с 2-пикселов телефон. ;-) (В Twitter съм от сто години сигурно, и все още ми допада концепцията за мини-споделяне. Почти минимализъм!)

    –За FB мога да кажа само лошо, или нищо. Опитах се да ползвам Facebook преди година или три, тъй като един човек, който много уважавам (@zeldman) ме покани да се присъединя. Направих си акаунт, само за да осъзная, че всъщност искам да ползвам друг e-mail с него (не личния ми). Отидох да си променя настройките на профила, само за да се срещна с някакъв идиотски бъг – „вие се опитвате да използвате невалиден нов e-mail“. Мейлът хич не беше невалиден, беше от рода на „abc@моятдомейн.com“. Опитах, нищо не ставаше. Писах на съпорта на FB, получих роботски отговор. Писах пак, не получих никакъв отговор. След това (все още имах FB само няколко дни и имах само един (!) човек за приятел там) започнаха да пристигат поканите от непознати хора „да станем приятели“. Първата покана беше от някакъв арабин или индиец, който със сигурност не познавах (и нямах и намерение да познавам). И тъй, вместо да се впусна в „приключението FB“, да се обзаведа с милиони „приятели“ и да почна да играя на Farmville, предпочетох да си затрия акаунта. Оттогава нямам акаунт и не ми и липсва… :)

    10 G+ коментара, 1 WP коментар? Бре! I start to feel old-fashioned. ;-)

    Отговор

  2. P.S. Хм, приемаш ли предложения и препоръки? ;-)

    Ако да: В момента с табчетата горе, коментарите са разделени на „G+ коментари“ и „WP коментари“. Така някак липсва възможността с WP коментар да се отговори на G+ коментар, и обратното.

    Щеше да е много по-добре, ако можеше коментарите да се обединят в един stream… или в краен случай да се появяват на една страничка (в един таб), та ако ще и едни под други, а не на отделни под-странички, както е сега…

    Just a thought! :)

    Отговор

  3. Ами… обърни се към автора на плъгина ;)

    http://wordpress.org/plugins/gplus-comments/

    Отговор

  4. Или пък да вземем ние да го „хакнем“ сами. :-)))

    Отговор

  5. Ами май не искам… И без това може скоро да оставя G+ comments only ;-P

    Отговор

  6. …и да ми забраниш да коментирам? Гррр! :-PPP (това не значи, че няма да пробвам и може би да харесам и G+ тия дни… ама не всеки човек има G+ но всеки може да пише във WP формичка за коментар…)

    Отговор

  7. „Край на демокрацията! Уведомете пресата!“ (Алф)

    Иначе като гледам ти се стараеш да докажеш, че коментарите извън G+ са повече? Ама нещо си самичък в този tab… ;)

    Отговор

  8. Ето, и аз ще коментирам тук, за да не е Мишел сам. :) Въпреки че имам G+, който поддържам чат-пат.

    Безспорно е, че G+ е:
    – по-красив
    – по-подреден
    – по-логичен и уважаващ потребителя
    – снимките се показват по-големи и качествени
    – и изобщо е по-секси

    Макар FB да ме дразни адски много и да го псувам поне по 3 пъти на ден, само за протокола да кажа, че и там можеш да намалиш шума. Вярно, сякаш нарочно е направено да ти е трудно и да го мразиш, но аз си махнах 70% от хората във feed-a си (mute-нах ги демек), разкарах всички възможни видове съобщения и нотификации, разделих хората по групи. Излиза, че единственото, което G+ дава в повече (освен че го правят по-лесно, разбираемо и елегантно) е определянето на количеството на показаните постове от човек, когото следвам. Ама аз ако искам да следвам някого, искам да чета всичките му неща, ни повече и ни по-малко. Не всичко ще ми е интересно (вероятно пак само 20%), но което не ми е – искам аз да решавам да не го чета.

    Twitter пък не можа да ме спечели изобщо. Харесва ми визуализирането на линковете, които хората споделят, за да знам дали има смисъл да ги последвам, а Twitter ме кара да ги цъкам един по един. Заради ограниченията в знаците хората стават съвсем лаконични и нищо не им се разбира, или пък пишат по 3-4 туита наведнъж, за да успеят да се изразят. А пък когато двама души, които следвам, решат да си чатят публично, настава една неконтролируема говорилня, и единственият начин да я спра е временно да unfollow-на хората.

    Във всички социалки полезната информация е 20%. Въпросът е 20% върху колко. Всички, които следвам в G+ имат акаунт във FB (изключая тебе :)). И почти всички са по-активни във FB (включая мене). Да не кажа, че почти всички са пасивни в G+. Колкото и да не ми се ще да го кажа – интересните статии и новини се появяват първо във FB, а после (евентуално може би) и на другите две места.

    Социалките не са за да чета само какво моите лични приятели в реалния живот споделят – няма лошо и да случа на някой непознат, който може да сподели нещо интересно. Пък знае ли се, може да имам късмета той да излезе от FB некоректния термин „приятел“ и да стане реален такъв.

    (Впрочем, и във FB има бутон follow, просто хората нямат навика да го ползват, а по инерция искат приятелство.)

    Аз харесвам G+, разбирам всичките ти тези и се съгласявам с тях. Само дето към момента там ми е твърде тихо. Възможно е да не съм се вгледала достатъчно кои са там и да следвам твърде малко хора. Но дори тези, които G+ ми предлага, последно в най-добрия случай са писали през март, а повечето нямат дори един пост. Същите във FB са активни всеки ден. Към настоящите, които следвам в G+, едва 20% изобщо пишат нещо. Останалите мълчат като риби. :) И да, ще е хубаво това да се промени в полза на G+, но към момента аргумента „е, да, ама всички са във FB“ остава факт.

    Интересно за статистиката – от изброените от теб хора, които следваш и които следват теб, в какво съотношение са българи и небългари? (мен ме брой за българче :))

    Отговор

  9. Впрочем, това разделяне на wp и g+ коментари е доста объркващо. Нямаше изобщо да видя коментарите от wp, ако не беше feedly да рапортува.

    Отговор

  10. Явно нищо важно не имало във FB, което да не се е появило и в G+, че да съм го пропуснал ;) А иначе, че хората обичат да се самоизмъчват, включително със сакати и недоизмислени сайтове и софтуер като FB – спор няма – щом им се харесва…

    Само 19 от контактите, които следвам в G+ са чужденци – броих ги един по един. Като може би 5-6 от тях не познавам лично. Иначе имам поне още 20-тина страници (с чужд произход), които следя – примерно Guardian, BBC, Red Hat, Fujifilm, няколко Google-ски… Всичко друго е с български произход :)

    Отговор

  11. Големият проблем на G+ e, че напоследък все повече настояват да се превърнат във Facebook.

    Няма да се впускам в подробности, може да ги знаеш повечето, но само ще спомена, че (новият) Hangouts е едно от най-лошите неща – заради изоставянето на XMPP-федерирането. Изписаха се тонове напоследък, едва ли можем да добавим много… освен че е гадна постъпка, пък и глупава.

    Че е удобно за работа – както корпоративна, така и в общности – съгласен съм. В сегашната ми фирма се ползва всекидневно – да, много е удобно, удобно е чак до втръсване. Но колкото и да е удобно, скъсването с XMPP ще им изяде главата. Или ще ги направи новия Фейсбук – което поне за мен е същото.

    Отговор

  12. И на мен не ми харесва историята с XMPP, нито тази с Reader-а, но… в крайна сметка Google е комерсиално начинание със собствен дневен ред и интереси, които не винаги съвпадат с общото благо. That’s life!

    Само времето ще покаже дали в крайна сметка не са пожертвали повече, отколкото са се опитвали да спечелят.

    Отговор

  13. Peter Lalovsky 14 юни 2013 в 3:57

    Забелязваш ли в последно време една тенденция: изпращаме към сървърите си твоя ценна информация, а не те уведомяваме?

    Песимист съм и за Google точно защото знам какво значение има думата „бизнес“… Всичко започва с една прекрасна идея, а после става „бизнес“ :-(

    Отговор

  14. Темата PRISM/NSA е друга. Никак не е маловажна и съзнавах напълно, че да пиша точно сега нещо за Google+ в този контекст може би не е най-добрата идея. Но това все пак е друга тема и предмет на друг разговор.

    Иначе бизнесът по принцип не е лошо нещо. Много идеи са се случили защото има бизнес зад тях – иначе нямаше да видят бял свят. Затова нека да не прекаляваме с илюзиите за добрите идеи, които са си добри сами по себе си. Google не е идея. Google е бизнес! И на фона на много други поне се стараят да не губят баланс… И аз им симпатизирам за това!

    Отговор

  15. “Край на демокрацията! Уведомете пресата!” (Алф)

    Иначе като гледам ти се стараеш да докажеш, че коментарите извън G+ са повече? Ама нещо си самичък в този tab… ;)

    Всъщност, не се опитвах да докажа това… G+ коментарите бяха доста повече, а тук реално само аз коментирах…

    Мисълта ми беше съвсем друга. Всеки е свободен да прави каквото си поиска със собствения си сайт – включително да изключи коментарите, или пък да активира G+ коментарите (но да изключи WP коментарите в същото време)…

    Но както знаеш, модата идва и си отива. Утре ако G+ вече не е толкова cool или изчезне (think: myspace!) коментарите в блога ти, който аз (но и мнозина други негови читатели), смятам за изключително ценен, могат да изчезнат… Докато, ако използваш WP формата за коментар, всички коментари ще останат, докато блогът ти съществува…

    А и защо да забраняваш коментирането на хора, които не ползват поради една или друга причина, G+?… Ние не сме по-лоши хора от останалите… :-P

    * * *

    RE: скандала с NSA/PRISM: Светът определено не върви на добре и думата „демокрация“ и „всеобщото благо“ и „сигурност“ взеха нещо да се изкривяват, и то ужасно… Бъдещето ще покаже, докъде ще стигнем. Иначе е ясно, че доверим ли на някакви компании ценна наша информация, шансът тя да попадне в ръцете на някакви (недобронамерени) правителствени служби или просто алчни хора, хич не е малък. Добре е да го осъзнаваме, всеки ден, нищо че ни се иска да махнем с ръка и да си кажем „е какво толкова…“… (но това е извън темата на постинга ти, така че спирам тук)

    @Ан:

    RE: Facebook: Не само Йовко няма Facebook, аз също нямам. Станахме двама! :-P Нещо не харесвам Facebook. И може би Google+ ще се опитат да станат нещо като Googlebook (или facegoogle?;-)… и не знам, дали точно това ще ме спечели, за да се втурна и аз натам… За момента обаче чувам, че е спокойно място, та може и да го пробвам.

    RE: Twitter: аз следвам немалко хора от целия свят, поради професионални причини; също и неколцина приятели и познати от България. Като система, е нещо доста хаотично. Трудно се „навлиза“ в Twitter. Има доста „шум“. Има доста хаос. Всичко е твърде кратко. Обаче… някак ми допада. Twitter за момента е *единствената* социална мрежа, която ползвам чат-пат (личния блог и личните ми e-mail адреси не ги броя) – ползвам Twitter и за комуникация, и за новини, и за „да съм в течение какво става“. Ето днес, например, когато #ДАНСwithme стана локален тренд за България (неслучайно!)… въпреки че следвам твърде малко хора (особено от България), пак съм в течение на всичко.

    И да не станат коментарите много сериозни, ето и един виц за NSA/PRISM. :-D

    Отговор

  16. @Мишел, обикновено хората ми се сърдят като пиша/казвам такива неща, но… не считам, че коментарите са част от блога ми и нямам притеснения да ги загубя :)

    Хайде, стига по тази тема – дискусията се разводни! Ако някой иска да продължи полемиката – има Google+ ;)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо