/ Технологии

Плюсовете на Google+

Напоследък често споря с различни хора защо предпочитам Google+ пред twitter или Facebook, където дори затворих акаунта си преди известно време. Всъщност го правя за втори път, но се надявам да е за последен. Честно ще е да кажа, че никак (ама наистина никак) не харесвам Facebook, макар да имам акаунт там от времето преди големия му бум.

Когато преди около половин година приключих с Facebook, открих, че нито за миг не ми е липсвал. Нито общуването там. Вярно, че никога не съм бил особено активен, но въпреки това, затваряйки акаунта си единствено спечелих. Първо – спокойствие (отпадна едно осезаемо усещане за магистрална фонова шумотевица в online ежедневието ми, което хабеше от енергията ми) и второ – освободих си време, което можех да пренасоча към по-ценни за мен занимания. Преди да затворя акаунта си огледах стената си и се опитах да оценя каква част от екрана на браузъра ми представлява интерес или има някаква релация към мен и прецених, че вероятно повече от 80% от съдържанието изсипано там е просто фонов шум, който ни най-малко не ме интересува.

Имах няколкостотин „приятели“ – факт, който просто няма как да бъде верен, дори и да ми се иска. Бях се опитал да си създам списъци за да управлявам глъчката, но без особен успех, просто защото по замисъл Facebook няма за цел да позволява това. Иронично е, но дори имах рестриктивен списък, озаглавен Непознати, с които изрично не споделях почти нищо, освен публични линкове. Непознати приятели е вид интересна социопатия… А изискващата огледална двупосочност релация на приятелство във Facebook е възможно най-погрешната концепция. Не може да се подразбират огледални взаимоотношения между хората – дори в реалния живот не са такива. А успешните виртуални проекции или трябва максимално да следват установени реални модели или да успеят да наложат нови.

За щастие, и за разлика от Facebook, Google+ възприе „следването“ от twitter, вместо „приятелството“. Като приятна добавка е огранизирането на контактите в кръгове и най-страхотното – управлението на трафика (или шума, ако предпочитате) от всеки кръг. Така в ръцете на потребителя остава решението дали да вижда в потока си споделеното от даден кръг и количеството му (дефинирано с абстракциите повече, по-малко или обичайно), като разбира се относителността на тези настройки е според зависи от общото количество трафик, произтичащ от там, идея за която Google заслужават овации. Сходно е управлението и на шума от Communities, като тези с много членове по подразбиране са заглушени (mute).

Изообщо замисълът на Google+ е да бъде полезен (и) на потребителите. Или както сполучливо отбеляза наскоро един коментатор (по темата Android vs. iOS) Android-ът му приличал на неговия Android, докато iOS-ът му на iPhone-ът на Apple. Та – ако си позволя аналогия – моят G+ определено е моят поток, докато стената ми преди определено беше една от стените на Facebook.

Използвам G+ все по-активно от ден на ден. Превърна се в основният ми информационен канал, особено след като се наложи да свикна с идеята, че Google Reader след няколко дни ще бъде история (макар да продължавам да считам, че Google грешат с този си ход). Feedly/Flipboard са ми на второ място, а twitter на трето.

Мисля, че G+/Hangouts ще бъде и предпочитаната от мен instant messaging (IM) комуникационна платформа занапред, доколкото предоставя многоплатформена универсалност, включително в браузър. А G+/Hangouts е много повече от IM инструмент – наскоро го използвах доста активно за няколко телеконференции по работа. А той може да бъде прекрасна платформа и за бизнес – ако да кажем предоставяте отдалечено консултации или обучения. Например, можете да предложите виртуален клас по някаква тема (да и срещу заплащане) като записалите се сложите в един кръг, с който споделите Hangout-а. А ако искате, можете в същото време да го излъчвате и публично за останалия свят или за друг кръг (само за гледане и без интеракция) през YouTube. Или да запишете лекцията, така че да може да остане да се гледа в YouTube в последствие. Просто трябва да го заявите.

G+/Hangouts е прекрасна платформа и за вътрешнофирмени обучения, виртуални екипи, отдалечена работа, презентации между бизнес-партньори и други подобни. За всичко това е нужно само всеки да има браузър и Google акаунт.

Google+ не е просто социална мрежа, а по-скоро надстройка, слой – и разбира се, лепилото, около което Google напасват и сглобяват екосистемата си и все повече им се получава. Google/+/Gmail акаунта вече е със статут на ЕГН в света на Google/Chrome/Android, а и не само след появата на G+ Sign-In…

Всъщност няма да крия, че никак не харесвах първите дни на Google+ – стартираха сакато, веднъж ми се затриха кръговете, support-а на Google не винаги е за хвалене… Но платформата се разви светкавично и става все повече именно платформа – за много неща. Стига човек да се вгледа и оцени възможностите и. Това със сигурност е мрежата с най-сериозен потенциал към момента и занапред. Ориентирана около потебителя и интересите му, с гъвкав и относително семпъл инструментариум за управление, с прекрасни мобилни приложения за iOS и Android. Секциите за снимки, събития и места също са прекрасни – и като функционалност, и като презентационен вид.

Основната критика, която слушам напоследък е – „Да-де, ама то всички са във Facebook… А в G+ нищо не се случва.“. От една страна не виждам нищо лошо в това, понеже това спестява огромния процент шум от вид bg-mamma, но от друга това изобщо не е вярно.

Текущо към този момент от време имам 138 контакта, които следя в Google+, което е двойно повече от тези ми в twitter, където съм преценил, че не бива да надхвърлям с много границата от 60 поради сходната с Facebook липса на много възможности да регулирам удобно шума. Мен ме следват 685 (почти два пъти повече от едновремешните ми „приятели“ във Facebook, които тогава внимавах много да не надхвърлят 300). В кръга си Приятели, които могат да виждат почти всичко за мен, има едва 16 души, което е много близо до действителните ми най-близки приятели (липсват само няколко души, които още нямат G+), следвам 13 общности с около половин милион души сумарно в тях, но съм направил така, че в моя поток нещата са съвсем обозрими, кротки и тихи и успявам да прегледам най-важните за мен неща неща, които изгряват на Home-страницата ми с едно-две влизания дневно. Информацията от кръг Фотография съм задал да бъде повече от тази в кръг Музика, например. А си имам и кръг Silence, по навик от преди, който е заглушен и и приготвен за тънкообидни хора, които биха се разсърдили, ако не ги последвам и аз – така, ще ги следвам, без да виждам какво споделят. За щастие никой още няма в него 🙂

Мисля, че е излишно да казвам, че в G+ не е обичайно да получаваш нотификации, че този или онзи е харесал това или онова, или е репликирал някого в някаква нямаща нищо общо с мен дискусия.

Google+ в началото на месец май вече имаше 360 милиона активни потребителя (което е 33% ръст за последните 11 месеца) и отне второто място на twitter по потребители. И е най-бързо набъбващата подобна мрежа в историята на Интернет. Така че, ако на някой му е пусто в G+, това е защото обикновено в България така или иначе откриваме нещата 2-3 години след всички останали… И вместо да се вайкаш – вземи да поканиш дружките си да пробват или разгледай обществата по интереси или пък най-лесното – What’s Hot или Nearby от мобилния си телефон 🙂

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT и интернет експерт, предприемач и блогър. Понякога запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Повече
Етикети: Технологии
Плюсовете на Google+
Сподели

Абонамент за yovko in a nutshell