Поляризационни филтри

Поляризационните филтри са едни от най-масово използваните и от любителите и от професионалистите. Те са еднакво полезни и при черно-бялата и при цветната фотография и съвсем не е вярно, че се използват предимно за потъмняване на бледосиньо небе за да изпъкнат облаците по него – това е само вторичен ефект.

Всъщност поляризациония филтър е и UV-филтър и спокойно можете да завинтите такъв на обектива си вместо протектор (значително по-скъп, обаче), стига да се научите да боравите добре с него и да имате винаги едно наум, че имате още нещо за регулиране преди да натиснете спусъка на затвора. Имайте наум обаче, че за разлика от UV-протектор филтрите, пола-филтрите променят експозицията на снимката, тъй като са тъмни. Непросветлените обикновени пола-филтри могат да я променят от 2 до 4 пъти, а просветлените 1,5-3 пъти. Техният фактор не може да е единица. Добра идея е меренето да става през обектива или да се отчита фактора на филтъра при мерене с външен светломер.

Поляризационните филтри са с регулатор, който при различните производители може да бъде набразден въртящ се пръстен, а при други да има малко стърчащо лостче. С въртенето всъщност се променя равнината/ъгъла на поляризация.

Когато е завъртян под подходящия ъгъл, филтърът спира случайно поляризираната светлина и пропуска само тази, която е поляризирана под ъгъла на филтъра. По този начин можете да избегнете отблясъците от отразяващи повърхности, да направите снимка през стъкло на магазин, ресторант или автомобил, да засилите наситеността на цветовете, особено на небе с хубави бели облаци, което без такъв филтър все излиза бледо и с безлично размити облаци. Този филтър намалява блясъка от отразяващи повърхности като стъкло, металик цветове, вода, но също така и от влажни листа или шума в гората или пък прясно боядисани предмети. Всъщност ефекта на засилване на наситеността на цветовете се дължи на това, че се филтрират отблясъците като се спира произволно поляризираната светлина, която отскача от дребни водни капчици или частички във въздуха.

Поляризационните филтри биват два вида – линейни и кръгови. Често в България се наричат линеарни и циркулярни като фонетично отражение на английските им названия linear и circular, но всъщност това не са правилните им наименования. Линейните филтри са исторически по-стари и до два пъти по-евтини от кръговите. Те са и по-ефективни в основната си роля да изрязват случайно поляризираната светлина, но след появата на съвременните апарати с автофокус и измерване през обектива се оказва, че са проблемни. Кръговите поляризационни филтри решават този проблем с допълнителен елемент, което ги прави и по-скъпи, но правилото гласи, че ако имате автофокусен апарат и/или такъв с измерване през обектива (т.е. повечето, да не кажа почти всички съвременни апарати) трябва да ползвате кръгов поляризатор.

Истината е малко по-друга – напоследък точно най-съвременните апарати започват да се справят добре и с линейните поляризационни филтри, но няма как да разберете докато не пробвате. Ако производителят на вашето оборудване някъде изрично се е произнесъл по темата това би било чудесно, но в противен случай май е по-добре да си купите кръгов.

И още нещо, което е важно за поляризационните филтри – добавят дълбочина в снимките ви. Както вече беше отбелязано повечето поляризационни филтри са и UV-филтри като филтрират UV-спектъра до около 400nm, т.е. са в категорията на Haze-филтрите, като дори леко ги превъзхождат и са значително по-категорични от Sky-филтрите. Поляризационен филтър в черно-бялата фотография, освен за намаляване на мъгливостите (където по-добре се справя червен филтър), се ползва и за увеличаване на контраста.

Снимки без поляризационен филтър и с него можете да видите в рекламната страница на новия поляризационнен филтър на Tiffen. Също и физично обяснение на принципа на действие на тези филтри от Hoya.

Статията е написана за urbanstyle.org и за първи път бе публикувана там.