Някой ден кошмарът, в който всички живеем, ще свърши. По един или друг начин. Все си мисля, че ще е скоро и изходът ще е позитивен за всички ни. Дори за тези, които сега се правят на неразбрали или незаинтересовани. Поне ще има нова порция надежда. Нов шанс да поправим това, което пропуснахме преди години. Но за да е реален този шанс за национален поправителен изпит е важно да не допускаме старите грешки и да не се подвеждаме по наклона на кривоизтълкуваната демокрация и плурализъм. Защото те – дървоядите на българската демокрация шумно претендират именно за демократичност и плурализъм. Бият ни умело със собствените камъни, извъртайки се непрекъснато в тезите си и мимикрирайки в различни роли на невинността. И много от тях са достатъчно умни за да го правят добре. А средностатистическият българин е достатъчно наивен…

Затова, когато тази битка бъде спечелена е двойно по-важно да не забравяме да воюваме всеки ден срещу това, което не бива да се случва, което е в противовес на основните принципи на житейския и политически морал. Да не забравяме да казваме „Не“, когато трябва. Твърдо и категорично. Въпреки правото на отсрещната страна на мнение. По-умният не трябва да отстъпва!

Затова помнете! Помнете лицата и имената на тези, които днес воюват с всички средства срещу нас – политици, журналисти, ректори, държавни служители, марионетките им. Помнете поведението им, помнете ролите им. Помнете всичко! Всеки детайл!

Защото те не са ни равни – те не заслужават коректно отношение и равнопоставеност на мненията, тъй като не говорят от свое име, а от името на кукловодите си. Те са паразити, които трябва да бъдат игнорирани и изолирани от обществения живот, точно така, както живият организъм се бори с вируси и зарази за оцеляването си. За да не се окаже, че печелим битката, а отново да загубим войната е важно да не забравяме, че те са враг. Те няма утре да се събудят различни. Няма утре да бъдат приятели. Затова е важно да ги запомним.

Помнете ги! За да не станат част от познатите ви, за да избягвате да правите бизнес с тях и да купувате стоки и услуги, които техният нечистоплътен бизнес продава. За да не ги избирате за кметове, съветници и депутати, да не ставате техни служители. За да не четете статиите и да не гледате предаванията им, които ще продължават да бъдат манипулативни.

Дори да няма закон за лустрацията, ако успеем да направим гражданска, национална лустрация, мафията ще бъде ако не победена напълно, то много по-слаба.

А можем, можем да ги накараме да ги срам от децата им, да се срамуват да влязат в кварталната бакалия заради това, което сториха на държавата и продължават безсрамно. Можем, само ако помним недостойните им дела, имена и физиономии. И ако узреем, че трябва да сме обединени срещу това…

Помнете!

ДАНСwithme #оставка #occupySU

Тази публикация беше употребена! От утайката на помийната медийна среда у нас – кампания в жълтеещи и безпринципни сайтове я използва за да ми припише авторство върху някакъв списък, с който нямам нищо общо, нито имам представа кой стои зад него. Но омаскаряването на всички и всичко е в пълен ход и не е от вчера, затова не съм особено впечатлен. Те толкова могат! И реакцията им не е неочаквана, понеже двете оръжия, с които беше победена демокрацията в България бяха късата историческа памет на българина и пропуснатият шанс за категорична лустрация – за което всъщност е текстът по-горе и теза, зад която продължавам да стоя!

Никога анонимен,
Йовко Ламбрев