/ Позиция

Понеделнишкия протест

Понеделника си беше напрегнат според очакванията. И хубав – много хубав – по много други причини. Честно казано не се сещам за по-пълен и смислен ден напоследък.

Единственото, което пропуснах бе протестът срещу софтуерните патенти. Направих го с умисъл. Първо, защото си мисля, че съм направил достатъчно по темата (и видно и невидимо), така че можех да позволя на съвестта си неучастие. Но исках да проверя нещо друго…

През последните няколко години всеки проект на ССС минаваше през мен в голяма и значима степен. В много от случаите нещата зависеха от мен до степен на неслучване, ако лично не изтикам нещо ключово. В определени моменти се израждаха до толкова, че се чувствах сам. Достатъчно много пъти, за да ми бъде крайно неприятно. Но аз съм си аз, а сдружението си е сдружение. Дори с оставка излязох от Управителния съвет, на който бях член, по релевантни причини.

ССС продължава да се развива – със сигурност по-бавно от моите лични очаквания. Със сигурност нееднозначно приемано дори от самата free/open source общност. Но прави своите стъпки – в своята посока. Въпреки трудностите и пречките, понякога въпреки части от себе си. (Забравих с кого дискутирахме скоро, че България е държава на опортюнисти.)

За толкова евангелистка организация като ССС, нещата със сигурност се случват трудно. Винаги са на косъм, винаги е нужна нечия саможертва. Вчера ССС направи първата си по-голяма проява без мен. Тотално без мен – от самото начало, до края. Което е едно от нещата, направили деня ми чудесен. Очевидно може и така – може и без мен. Да – били са малко, някои детайли били пропуснати, но са го направили. Случило се е! И това е важното! И си заслужават овациите.

Истината е, че тайничко и епизодично наблюдавах процеса по подготовката на протеста. Разбира се, за жалост, и този път не мина без саможертви! Винаги нещата се случват от ядро от хора, което някой трябва да задвижи. Този път двигателят се казваше Григор, който дори не е член на ССС официално и това е още по-хубавото. Поклон, Григи! Благодарностите не са достатъчни!

Аз твърдо съм решил да редуцирам своите саможертви – не като симптом – това е тенденция. Отдавна минах границата си на поносимост. Вчерашното ми отсъствие не беше протест – беше проверка. Имах своето право да я направя – ако някой се пита защо, нека се запита отново – първо себе си. ССС има своето бъдеще и смисъл само ако всеки път саможертвите са от различен ъгъл, защото иначе вкусът на победите е твърде блудкав и болезнен. ССС има смисъл само ако е нещо повече от списък фенове.

Поклон към всички от вчера!

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT експерт, предприемач и блогър. От време на време - запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Повече
Етикети: Позиция
Понеделнишкия протест
Сподели

Абонамент за yovko in a nutshell