Понеделника си беше напрегнат според очакванията. И хубав – много хубав – по много други причини. Честно казано не се сещам за по-пълен и смислен ден напоследък.

Единственото, което пропуснах бе протестът срещу софтуерните патенти. Направих го с умисъл. Първо, защото си мисля, че съм направил достатъчно по темата (и видно и невидимо), така че можех да позволя на съвестта си неучастие. Но исках да проверя нещо друго…

През последните няколко години всеки проект на ССС минаваше през мен в голяма и значима степен. В много от случаите нещата зависеха от мен до степен на неслучване, ако лично не изтикам нещо ключово. В определени моменти се израждаха до толкова, че се чувствах сам. Достатъчно много пъти, за да ми бъде крайно неприятно. Но аз съм си аз, а сдружението си е сдружение. Дори с оставка излязох от Управителния съвет, на който бях член, по релевантни причини.

ССС продължава да се развива – със сигурност по-бавно от моите лични очаквания. Със сигурност нееднозначно приемано дори от самата free/open source общност. Но прави своите стъпки – в своята посока. Въпреки трудностите и пречките, понякога въпреки части от себе си. (Забравих с кого дискутирахме скоро, че България е държава на опортюнисти.)

За толкова евангелистка организация като ССС, нещата със сигурност се случват трудно. Винаги са на косъм, винаги е нужна нечия саможертва. Вчера ССС направи първата си по-голяма проява без мен. Тотално без мен – от самото начало, до края. Което е едно от нещата, направили деня ми чудесен. Очевидно може и така – може и без мен. Да – били са малко, някои детайли били пропуснати, но са го направили. Случило се е! И това е важното! И си заслужават овациите.

Истината е, че тайничко и епизодично наблюдавах процеса по подготовката на протеста. Разбира се, за жалост, и този път не мина без саможертви! Винаги нещата се случват от ядро от хора, което някой трябва да задвижи. Този път двигателят се казваше Григор, който дори не е член на ССС официално и това е още по-хубавото. Поклон, Григи! Благодарностите не са достатъчни!

Аз твърдо съм решил да редуцирам своите саможертви – не като симптом – това е тенденция. Отдавна минах границата си на поносимост. Вчерашното ми отсъствие не беше протест – беше проверка. Имах своето право да я направя – ако някой се пита защо, нека се запита отново – първо себе си. ССС има своето бъдеще и смисъл само ако всеки път саможертвите са от различен ъгъл, защото иначе вкусът на победите е твърде блудкав и болезнен. ССС има смисъл само ако е нещо повече от списък фенове.

Поклон към всички от вчера!

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Истината е, че почти всичката работа беше свършена от други хора. Пейо Попов се съдра от тичане, както преди и около шествието, така и по време на него. Илия Базилянков ни даде контактите с FFII, и беше готов във всеки момент да помогне с каквото е нужно. Маниакс… Хриси… Бобсън… Давидов, от „Давидов електрик“… Митко Кавлаков… Тери Няголов… по дяволите, как не можах да запомня имената на всички! Не остана човек, който да не е направил доста повече от това просто да присъства телом там!

    Това са хората, които заслужават истинските благодарности – не аз. На мой гръб е по-скоро издънката с твърде късното организиране, и недостатъчно добре уведомените поддръжници, медии и т.н. Да, знам, че набедят ли някого за основен създател, творител, благодетел и прочее, колкото повече той се опитва да го оспорва, толкова по-скромен решават, че е – и толкова повече го хвалят. (Мисля, че му викаха „ефект на Лари Уол“.) Но нямам намерение да си мълча – и всеки път и навсякъде, където и когато чуя възхвали за себе си заради това шествие, ще казвам истината. За всички, които заедно сътвориха нещото, и заслужават истинската похвала.

    Отговор

  2. Хайде стига с тезите за издънките – понякога нещата е по-важно да станат отколкото да бъдат перфектни! Каквото такова! По-добре от нищо, нали?

    Отговор

  3. Григоре, не си прав – ако не беше ти, изобщо нямаше да има демонстрация…

    Отговор

  4. Ето, почна се… :-)

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *