Когато медиите в една държава са далеч от ролята си на обществена трибуна е добре, че има Интернет. Както беше добре, че има Интернет, за да може един филм да бъде видян от публиката си, което накрая доведе и до това да се появи в национален ефир, макар и след неприлично дълго време. И всичко това в демократична европейска държава през 21 век! Добре, че е 21-ви век и има Интернет…

Преди малко получих писмо от Малина Петрова – режисьор на филма „Приключено по давност“, за който писах още през 2009-та година и наскоро пак – в началото на 2011. Писмо с молба за право на глас, на самозащита от анонимна клевета. Правя го моментално, с благодарност за доверието!

Г-н Ламбрев, в интернет се тиражира клевета по мой адрес, чиято единствена цел е да всее смут и объркаване сред зрителите на „Приключено по давност“.
Обръщам се към всички активни граждани с молба да разпространят моето писмо.
Моля Ви да направите каквото Ви е възможно, за да стигне до повече хора.
Благодаря Ви!

Малина Петрова

Ето и писмото:

Драги господин Х., нарекъл се „Пламен“,

Не знам на каква възраст сте, не ще да сте съвсем млад, щом претендирате да ме познавате отдавна. Да не се познаваме от ученическите години, когато ме наричаха „Малинка“ или сте ми чели кръщелното? И другарят Георги Йорданов ме наричаше „Малинка“, когато ме привикваше в кабинета си в Държавния съвет по нареждане на ПБ. Така го бяха осведомили от ДС, вероятно.
Толкова убедено твърдите, че съм доносник на VI управление на ДС преди 1989, че очаквам да посочите датата на вербовката, псевдонима ми и водещият офицер. Да не би да сте Вие?
И защо „докато бе председател на Клуба на младите филмови дейци“? Както сте я подкарали в интернет пространството, славата ми на „доносник“ тепърва ще се развива и ще добива главозамайващи измерения.

Под публикацията Филмът на М.Петрова „Приключено по давност“ най-сетне ще бъде пуснат по БНТ във връзка с годишнината от 10 ноември 1989 г. в блога на г-н Ангел Грънчаров – „HUMANUS“ един Ваш колега по клевети, нарекъл се „Пеци“, беше написал :

„През 80-те години Малина Петрова е била председател на Кабинета на младите кинематографисти, което говори, че най-вероятно е от менте-комунистите и по-скоро е обикновенна лакейка.“

Не исках да се заяждам с грамотността на автора и съм благодарна на г-н Грънчаров, че го направи, вместо мен:

„Така го е написал: „обикновенна“. Обикновено доносниците не се славят с висока грамотност, да не говорим пък за морал.“

Ето и моят отговор до бдителния гражданин „Пеци“:

Уважаеми господин Пеци,

Вярно е, че бях председател на младите филмови дейци през 1987-1988 година. Избраха ме колегите ми, против волята на ЦК на БКП. Това беше прецедент. Този Кабинет е в основата на създаване на Комитета за защита на град Русе. За наказание беше наредено да ме свалят от „поста“.

Има издадена книга с протоколите от заседанията на Политбюро по повод на създаването на Комитета за Русе. Четете и може би следващия път, когато решите да наречете някого „менте-комунист“ или „обикновена лакейка“, ще бъдете по-внимателен.

За сведение, независимо от професията, никога не съм била член на Комунистическата партия, въпреки поканите. А защо – можете да си отговорите сам, стига да гледате поне един от филмите ми.“

Но да продължим с Вас, г-н „Пламен“,

Както сам твърдите: „Тя през 80-те години правеше „правилни“ филми.“ Сложили сте правилни в кавички. От кога е критерият Ви за правилност и неправилност? От преди 10 ноември 1989 или след това? И с какво сте се занимавали тогава, че знаете какви филми съм правила? Да не сте и Вие от ДС или от отдел „идеологически“ на ЦК на БКП, та сте толкова добре осведомен за „правилните“ филми, някои от които не са известни на широката публика?
Не сте и от киното, защото едва ли щяхте да направите тази елементарна грешка да наречете Кабинета на младите филмови дейци „Клуб“. След създаването на Клуба за гласност и преустройство думата „клуб“ се беше превърнала в страшилище. Дали подмяната не е свързана с предишната Ви дейност?
Как иначе ще знаете: „Както вече е известно – ДС е знаела за събирането в Дома на киното, един от съобщилите за това е М.П.“
Откъде Ви е известно всичко това, г-н „Пламен“? Няма да можете да посочите, защото сте жалък и страхлив клеветник, който няма доблест да излезе с името си.
За Ваше сведение, събранието в Дома на киното не беше нелегално. Да, лично аз се обадих на служителката, която отговаряше за младите, в Дома на киното и продиктувах текста на поканата. Имаше официални покани, изпратени по пощата, покани по телефона, цяла София беше облепена със съобщение за събранието на Кабинета на младите филмовите дейци с прожекция на филм. По него време този Кабинет си беше създал авторитет и всичките му прояви се следяха не само от симпатизантите ни, но и от партията, и службите.
Вярно е, че съм била свързана с ДС до 1990 година, както сочи справката, но не като доносник, а като обект, който е бил следен, в чиято къща е имало постоянно подслушване, при когото са изпращали близки хора да провокират разговори на определени теми, разговорите са били записвани и по-късно уж унищожени, или накратко съм била обект на оперативна разработка с кодово име „Пеперуда“. Който се съмнява, нека да се обърне към Комисията и да поиска информация.
А сега нещо много интересно: „Правеше се на демократ, но така и не се появи да помогне в предизборното студио на СДС през 1990 г. – доносникът си е доносник.“
Значи Вие, господине, сте били в СДС и сте имали отношение към предизборното му студио? Как тогава не знаете,че почти всички предавания на предизборното студио са направени от мен, че заради него си отложих филма за процеса Трайчо Костов, че осъмвах в продължение на месеци в телевизията и че прочутото предаване с „танковата касета“ е направено от мен? Следователно, правилно е заключението, което, обаче, се отнася до Вас : „доносникът си е доносник.“

Вие, господине, не се посвенихте да нападнете и г-н Паница и Ивайла Александрова.
Какво знаете за тях? Дали можете да се похвалите с една десета от това, което са направили? С Вашето глупаво и вулгарно нападение сте се издали.
Погледнете се в огледалото. След толкова клевети не може да имате лице на честен човек.

От монолога Ви за робството, злобата и доносничеството избиват собствените Ви комплекси? И за какво е всичко това?
Ето го и отговорът:

„Не случайно филма за подпалването го направи преди година-две – вече помни ли някой какво се случи и има ли смисъл и т.н. Защо точно М.П. – получила е знак за действие. Не я правете насила героиня – не е… “

А-а, ето защо било всичко! Заради един филм.
Ами аз, господине, за разлика от Вас, помня, защото тогава рискувах живота си да пазя исторически документи и защото бях и продължавам да бъда неудобен свидетел, на когото не му е нужен друг смисъл освен този, който е вдъхновявал много забележителни хора преди нас: „Писахме, за да се знае.“

Вярно е, че направих този филм след като получих знак – знак от „онзи“ свят.

Вие сте от тези, които не могат да преглътнат филма „Приключено по давност“.
Какво толкова Ви е засегнал, господин „Пламен-Пеци“?
Дали пък не сте някой от идеолозите или изпълнителите на пожара на Партийния дом?

Само че и доносник да ме изкарате, и в самия дявол да ме въплатите, филмът съществува, той е размножен на десетки места и не може да бъде изтрит.
Може да бъде премълчаван, но не може да бъде унищожена истината и автопортретът, който са си направили подпалвачите и унищожителите на всичко свястно в тази страна, ще се рее в пространството като техен вечен позор.

Без уважение,
Малина Петрова

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.