Приказка без край

Не съм сигурен, че „Малкият принц“ е приказка за деца – май е повече за възрастни, дали заради това или заради нещо друго, това е една от любимите ми настолни книги… Имам си, разбира се, и любими моменти… Един от тях е в началото на книжката, където става въпрос, че на малката планета на Малкият принц залезите и изгревите не са както на земята, където когато слънцето залязва над Франция, в Америка е едва обед. Малкият принц можел само да премести стола си малко и отново да се любува на залеза. Така можел да го гледа толкова пъти, колкото поискал. Един ден гледал как залязва слънцето четиридесет четири пъти. И след това промълвил:
– Знаеш ли… когато човек е много тъжен, обича залезите…

Преразказах този кратък откъс от любимата ми детска приказка като част от кампанията на SOS Детски селища – Приказка без край, в която се съгласихме да участваме и няколко блогъри.

Коледа отмина, а децата без родители се нуждаят от чудеса и подкрепа не само по Коледа. Идеята на кампанията е да подпомогне набирането на семейни спонсори за SOS Детските селища в България, които подсигуряват приемна грижа в семейна среда на деца, останали без родители. Спонтанните дарения (тези, които ги правят) или SMS-ите набиращи средства за такива деца или лечението им не са лоша идея, но са епизодични, а сигурен съм, че повечето хора, които могат да плащат месечната си сметка за Интернет, могат да отделят редовно и по още пет, десет или двадесет лева месечно и да станат спонсори на някое от детските семейства в SOS селищата в България. Може да стане лесно и удобно чрез online регистрация за частни лица, а за фирми тук. А ежемесечно това задължение да ви се появява заедно с периодичните ви сметки в epay.bg, по ведомост, с превод или както е най-удобно за вас.

Ако можете да си го позволите, призовавам ви да го направите и да спестите някой тъжен залез на дечицата. Аз съм семеен спонсор на SOS Детски селища от миналата година.

И подавам топката към Антония за следващата приказка… 😉