Принципна безпринципност

Ако даваха Оскари в категория „тъп и упорит“, безспорният победител щеше да бъде МВР заради нееднократните опити да вкара промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), с които да си осигури почти безконтролен достъп до данни за това кой и кога с кого си общува чрез Интернет. Поредният опит се случва в момента – Коледа е, хората мислят за подаръци и празници, но МВР вече успя да подложи на дискусия в две парламентарни комисии поредният опит за промяна на ЗЕС – в комисията по транспорт и съобщения и в тази за вътрешна сигурност и обществен ред. Всеки момент текстовете следва да се появят за обсъждане и гласуване в пленарна зала.

Аргументите на МВР са класически:
– Евтино – интерфейс и сега има – няма да харчим други пари (съвсем не е така за доставчиците, които трябва да го осигуряват)
– Удобно – то интерфейс има, но не можем да го ползваме лесно (мъчат се хората да искат позволение, видите ли)…
– Вулгарно (по милиционерски) – по-добре да жертваме малко човешки права, за да получим малко (илюзорна) сигурност… (като последното съвсем не е сигурно)…

Ако си мислите, че МВР трябва да защитава правата ви, очевидно нещо сте се объркали – те явно имат само проблеми със съобразяването с шибаните ви права… Съвсем друга тема е, има ли точно МВР моралното основание да иска доверие на кредит, при положение, че почти за всички емблематични престъпления напоследък се подозират топли връзки изотвътре с бандюгите… МВР не работи добре – това е очевидно за всички – само, че защо това трябва да се превръща в проблем на всички хора, които и без това не се чувстват достатъчно пазени от същото това МВР. Заниженият контрол (защото МВР иска това – да действа по-лесно на своя глава) на една разнебитена силова структура със сигурност няма да подобри работата им – по-скоро напротив…

В България, противно на всички мечти и очаквания, МВР предпочита да следва принципа, че всички са виновни до доказване на противното. И новото ръководство на МВР се оказва не по-различно от предишните две по отношение на някои свои амбициозни цели.

Най-грозно от всичко обаче е принципната политическа безпринципност… ГЕРБ и лично новият МВР министър преди да стане такъв не подкрепяше първите опити за тези промени, когато министерството и промените бяха инициирани от тройната коалиция. Сега, макар и леко фризирани, същите текстове са инициатива на неговото министерство. Тогава БСП и ДПС се опитаха да заобиколят обсъждането в комисии и да плъзнат тихо и бързо промените в пленарна зала – но не им мина номера. Сега пък само те се въздържаха от гласуване в Комисията по транспорт и съобщения. Дълбоко разочароващо за мен бе да науча, че Синята коалиция по инерция е подкрепила принципно текстовете, макар и със забележки за директния интерфейс. За щастие, макар и постфактум, те се поправиха и позицията се повтвърди в последните часове в обратната посока след някои реакции от петък насам.

По-ярък пример, че за политическите сили у нас е по-важно кой държи ножа и хляба, отколкото дали да има нож и хляб, едва ли можем да искаме. Честито! Политиците у нас продължават да напасват позициите си спрямо силните на деня. Хора, бдете! В някои отношения нищо не се е променило!! На този фон вече е крайно време да емигрираме в Румъния, където още мислят с главите си…