Психология на бизнеса

Две неща, които ми направиха впечатление в днешното блогоизчитане… И двете са свързани с Apple, но не с тях е свързан повода да реша да го акцентирам. Едното е за формулата на конференциите. Понеже и с организаторите на OpenFest миналата година се зачудихме доколко формулата му е актуална на времето – започваме все по-често да дискутираме неща, които вече всички знаят, прочели са, опитали са дори… Дали форматът „конференция“ губи значението си в наши дни и дали не трябва да бъде премислен и развит?…

Ето какво казват Apple във вчерашното си официално изявление, че няма да участват на Apple експото в Париж през септември:

Year after year, Apple reduces its participation in trade shows because there often exists better means of getting in contact with our clients. The growing popularity of the apple.com website permits us to directly touch over 100 million clients around the world in innovative ways.

Италианецът, познат повече с псевдонима си Zibri, благодарение на който всички потребители на iPhone по света, които Apple не е благословила с възможността да се сдобият с джаджата по нормален път, могат да ползват отключен и хакнат такъв. Безплатно! И тези още повече, които jailbreak-ват своя за да могат да инсталират допълнителни приложения (на телефона все пак работи Unix-like операционна система) – т.е. почти всички останали потребители… та той е написал в блога си, че само един от всеки хиляда, които са свалили неговия ZiPhone му е изпратил дарение…

Интересна потребителска психология (или човешка може би)… Плащаш сериозна сума пари за state-of-the-art играчка, а ти се свиди да дадеш съвсем малко кинти на човека, който ти е направил живота с нея възможен и по-лесен… или е достатъчно да считаш благодарността за нещо незначително…

А дали няма и психологическа връзка между двете неща, за които реших да пиша днес?…

14 мнения за “Психология на бизнеса”

  1. „… та той е написал в блога си, че само един от всеки хиляда, които са свалили неговия ZiPhone му е изпратил дарение…

    Интересна потребителска психология (или човешка може би)“

    Това е съвсем нормална човешка логика непрекъснато наблюдавана и потвърждавана от всеки който се занимава правене на пари свободен софтуер а и не само. При MySQL числото е същото – на хиляда „безплатни“ потребителя се пада един клиент.

    Познаването на това съотношение 1000/1 е в основата на успеха или неуспеха в бизнеса със свободен софтуер. „Традиционалистите“ залагат на съвсем друг порядък разчитайки примерно, че след като пробват 9 от 10 потребители ще се бръкнат в джоба … и остават неприятно изненадани. Често изненадата им възлиза на милиони и милиарди.

    Ако погледнем малко по-далеч това е и една от основните грешки на звукозаписните и филмовите компании които разчитат на 100% съотношение между потенциални и „плащащи“ потребители и се опитват да изнасилят обществото със закони изградени на тази презумпция. Четем, че еди-кой си сайт е нанесъл щети за XXX милиона на някой компания изчислени с идиотската презумпция, че ВСЕКИ който е свалил дадено парче безплатно е щял да си плати ако не е имал безплатния достъп. А всички нормални хора знаем, че повечето слушатели изобщо няма да се бръкнат в джоба и просто ще пуснат я някое радио я нещо друго. Ако подобни компании се научат да калкулират печалбата си на база 1000/1 това ще им се отрази много по-благоприятно от даването на рушвети … пардон лобирането за по-строги мерки срещу „пиратите“

  2. Много правилно заключение. Когато сам правех KeePass for Pocket PC бях оставил възможност за „дарение“. Системата имаше приблизително 50,000 сваляния. От тях получих максимум 30 дарения, т.е. близо до коефициентът 1:1000. Все пак, KeePass не е нито толкова популярен, нито толкова необходим като ZiPhone, а и има и други безплатни (и платени) алтернативи.

    Част от това, което се случи с този проект, ме накара да го делегирам на друг човек, който изяви желание да се занимава с него. Част от това, което се случи тогава, загуби принципно вярата ми в това един програмист да се издържа от писане на свободен софтуер (виж, за консултант е друга работа, но това е и друга тема).

    Хубавото в случая е, че проектът оцеля и се развива по-добре от преди, когато беше с мен, жестоко демотивиран. Лошото е, че и тогава, и сега, всеки с проблем искаше той да му се реши сега и веднага, но не се сещаше, че „сега“ и „веднага“ за свободен софтуер имат едни други измерения. Аз самият ползвам все още KeePass for PocketPC, и сигурно ще продължа да го ползвам, докато съм на тази платформа.

    Чисто програмистко и икономически погледнато излиза, че по-добре да напишеш shareware продукт, който да продадеш 1000 пъти от 10,000 сваляния, отколкото да напишеш свободен софтуер, за който да те „дарят“ 40 пъти за 50,000 сваляния. Вярно, идеологически свободното може да е по-„изчистено“, но програмистите, за жалост, трябва да ядат.

    Не искам дискусията да мигрира в моята посока, просто си казвам болката. Не съм писал никъде другаде за нея, извинявай Йовко, че ти си първия „форум“ за нея :-P.

  3. Аз бях наблюдавал нещо подобно преди години, въпреки че може би още го има този „феномен“ – разни пичове си купуват скъпи телефони, които после ползват на предплатени карти, че да им е по-тънко 😉 То вярно че телефона е като колата, и някои мъже си компенсират самочуствието с тях, ама все пак е егати жалката скапаняшина.

  4. Скоро в един iPhone-форум някой беше написал нещо подобно на… „Абе хора не мога да ви разбера – дали сте толкова пари за iPhone, а пък не сте похарчили още 60-70 лв за домашно Wi-Fi… че то iPhone без Wi-Fi е като целувка без мустак“… 😉

  5. Навремето имаше един лаф: „Безплатното си е чиста аванта!“ (поправете ме ако греша). За мен човекът по природа не е доброволец, така че тези 1/1000 по-скоро са някакви пичове, които са били в правилното настроение на момента :).
    Не може според мен да се поставят така нещата за платен продукт спрямо доброволно платим такъв. Ако да речем зибри взимаше по долар или три, дори 10, сигурно пак щеше да има маса потребители, макар и по-малко разбира се.
    Нека не се пропуска и факта, че онлайн разплащането си е и досада, трябва да попълваш формуляри, да си преписваш цифрите от кредитната карта и пр.
    Пък и много софтуер се пуска безплатен няколко версии и после след зарибявката – бам – дай кинти за следващата по-добра версия. И това си е в реда на нещата и е приемливо.

  6. Дискусията тръгва около едната „част“ от публикацията, като гледам.
    Кхъм … аз такова … да запитам – това дето юнака е направил законно ли е? Във всякакъв смисъл?

  7. Не – не е законно… Но всъщност не е и точно незаконно. Или поне аз не се сещам за закон, който да ми забранява да правя с нещото, което съм си купил каквото си искам, още повече в посоката на нормалната му употреба. Примерно да си изхвърля Windows-а на лаптопа, който са ми продали насила…

    Незаконно е Apple да си дефинират различни типове потребители на географски принцип. Незаконно е според писаните и неписаните правила на ЕС. Дори и да не е незаконно – неморално е… Или несправедливо. Съответно няма несправедливост за този, който я е пожелал. Принцип в римското право, доколкото ми е известно… И Apple си заслужават ответната реакция.

    За съществуването на ZiPhone са си виновни Apple и никой друг. И той се явява инструмент за възстановяване на справедливостта. И добре, че в мафиотска Италия демокрацията има по-стабилни основи от подлизурска България – ако Zibri беше българин отдавна ГДБОП да са му направили… серенада… И да са го разнесли по вестниците…

  8. не съм съвсем съгласен. От една страна нищо не пречи да се използва апаратчето (в нормалната му употреба) в страните, в които съответният мобилен оператор имо роуминг.

    От друга страна, ако говорим за справедливост защо никой не признава правото на създателя да реши къде и на кого да продава? Правото на Фирма X да работи с Фирма Y, но не и със Z защото „така“? Няма ли далечна аналогия с това, да забраниш на работещите в ИК „Труд“ примерно да … посещават даден уеб адрес?

    Питам си просто, да се намирам на приказка. 🙂

  9. А ти пробвал ли си да станеш абонат на AT&T тук в БГ или да си платиш за iTunes акаунт? Или за по-лесно може би си абонат на мобилен оператор в Австралия?

    Това за Труд също беше реакция – и до днес не си купувам нищо тяхно и няма да се откажа да ги бойкотирам с позволени и непозволени средства – защо – виж предния ми коментар… Освен това някой ден на този URL ще бъде разкрит истинския замисъл зад този web-бойкот. Stay tuned… дори и да съм започнал да филтрирам коментарите ти… няма да затворя достъпа за четене – обещавам 😉

    Иначе питането само за да се намираш на приказка се нарича SPAM. Особено когато отклонява темата. И аз имам две опции – да те обявя за трол и да спра да обръщам внимание или… другото не е възпитано 😉

  10. Ами според мен нещата не са много сложни: бизнес модела на Apple получава съответната реакция. А и да не говорим, че Apple направиха телефона си поначало за американския пазар, който е доста по-назад от европейския. А тук отключването на телефоните е почти неизвестно за масовия потребител. Тоест, както винаги, свободния пазар си се саморегулира. По-малко свободния такъв в САЩ претърпява по-слаба саморегулация.

    Що се отнася до Зибри, евала на човека, ама за съжаление все още има разлика между творци и потребители. А той е именно творец, в услуга на потребителите, които естествено търсят най-добрата „далавера“.

  11. Смятам, че когато за софтуер се допуска да направиш дарение, съществува и възможност и да не си платиш. Оттам и идеята да не се плаща, ако искаш. Не виждам къде е проблема в това. Ако не му харесва това – да направи софтуера платен. Малко по-нагоре си писал, че ще публикуваш коментари, само които смяташ за редни? Това за мен е вид забрана по начина, по който Apple са въвели своите ограничения. И ако някой намери начин да заобиколи твоите ограничения ти как ще се почустваш? Ами ако този някой даже „плачи“ зашо не са му платили за този труд?
    А за политиката на компаниите – аз си мисля, че те се саморегулират. Ако те се спрат на политика, която не се харесва на потребителя като качество, цена или ограничения в продукта им стоката ще започне да се задържа. Ако пък е хубава, веднага ще се появят и клонинги. За съжаление в етап, където външния вид продава, а не качеството и съдържанието – ще има и такива истерии и печалбарство.

  12. Хайде и аз малко да поспамя, пък дано мине 🙂
    Коментарът ми е относно фирмите X, Y и Z малко по-горе. Тук ми изниква следната аналогия: Отивам на пазара, купувам си кило череши и продавача ми казва – Виж кво, мой човек, тия череши сега ще трябва да ги ядеш само ти. Няма да даваш от тях на никой друг, даже и на децата си. Няма и да ходиш с тях в друга държава. Пък я по-добре направо ги изяш тука, пред мене. Мисля, че желанието за печелене на пари вече се изражда в какви ли не форми на уродлива търговия. Щом съм платил за един продукт се очаква той вече да е мой. И да правя с него каквото си искам. Дори и да го продам, че и печалба от това да получа. Като съм намерил балък да го купи по-скъпо от мен, евала ми. Да го е намерил тоя балък създателя.

  13. Чета дискусията тук и се сещам за любимия ми IBM Thinkpad R31 с неговия whitelist of approved hardware, записан в биоса му, който образно казано забраняваше използването на произволни miniPCI карти за Wi-Fi, съобщавайки – Error 1802: Unauthorized network card is plugged in. Изборът от разрешени такива не беше особено богат, а ценово – излизаше горе долу 1/5 от цената на лаптопа. Е, в крайна сметка с повече ровене в нета и четене, стана ясно, че има лек и за това.

    Та по темата – Дали IBM имат право да си сложат подобни „защити“ срещу чужд хардуер и да накарат потребителя да отдели не малка сума пари? ДА! (дали е етично – не искам да коментирам) Дали аз като потребител имам право да модифицирам биоса и да ползвам продукта за собствените си нужди, както намеря за добре, спестявайки си въпросната сума? Пак ДА! (дали е етично към IBM – Hell Yeah !) Дали китаецът, написал пача за биоса, заслужава да получи „нещо“ за труда си? По мое скромно мнение – ДА. Но пак подчертавам – това всеки сам за себе си го решава. Вярвам обаче, че проблемът не е само във финансовите възможности на хората, а има много общо и с народопсихология, особено по нашите земи, където авантата си е чиста печалба.

  14. Лудория, хайде и ти като Георги Фурнаджиев да ми вадите сравнения извън дефиниционната област на елементарни заяждания. Аз нито ти плащам, нито ти искам пари за да коментираш тук за да съм длъжен да ти пускам коментарите. Не ти продавам и съдържанието на сайта си. Ние нямаме бизнес-отношения… А с iPhone не е така. То е продукт. Продава се. Искам да си го купя по нормален начин на цената, която Apple посочи, но те ми казват – не можеш да си го купиш, понеже живееш в България… Е, тогава да го духат…

    Всъщност напоследък се чудя имат ли смисъл коментарите в блоговете въобще… На около 80% си мисля, че не… След като обикновено нямат нищо общо с темата…

Коментарите са изключени.