Последните две седмици съвсем ме разминаха с плановете ми за лично самовглъбяване. Имах съвсем други идеи и „чернови“ в главата си, но ежедневието поиска друго. Така или иначе не съжалявам. За всяко нещо има време, а някои неща и теми не бива да се подминават. Имам усещането, че с този шум около блоговете всъщност изплува на яве един граничен процес – процес на съвсем реален преход от един модел в друг. Медиите в България в момента или не си вършат работата или го правят формално – с малки, известни всекиму, примери за изключения. Блоговете трябваше да поемат ролята на реална медия – и го направиха без колебания. Нямам никакви съмнения, че ще го направят отново и ще го правят редовно, макар и фокуса на всички блогове да не е публицистиката. Дали това не означава, че мейнстрийм ерата свърши. Дипломата може и да не се е обезсмислила като доказателство, че си Pro в някоя сфера, но определено това, че имаш диплома или си Pro не е равносилно на нотариален акт върху някаква територия. Всъщност това не се е случило вчера, разбира се – това е тенденция от години насам.

Това много силно личи в хуманитарните дисциплини и сферата на изкуството. И не само там. Познавам прекрасни програмисти, които са завършили философия или актьорско майсторство. Фотографи, с диплома по икономика или математика. Блогъри, които не са учили журналистика, но отразяват по-точно и прецизно от всяка професионална медия нещата в България в момента.

Знам, че това ми мнение ще подразни много хора, които считат някоя сфера за своя територия, но дипломата и това че си Pro – ще има все по-малко значение… Да – не съм съвсем прав за области на науката, в които посвещаваш живота си и това не е достатъчно, но в общия случай за нещата около нас това е вярно и всъщност е хубаво.

Ако се върна към блоговете – вчера Ясен използва много точно определение – пряка публицистика. Аз винаги съм твърдял, че безличния, неагажиран коментар, безпристрастното отразяване на факти е шаблон, изживял времето си. Блоговете всъщност предоставят множество гледни точки – с множество нюанси и допълнения – всичките лично ангажирани и естествено пристрастни. Гледани общо – те предоставят такова ниво на плурализъм, че безпристрастността е съвсем нормална функция на сечението им, при това зависима от призмата през която реши да я пречупи читателя. Май го казах твърде сложно, но всичко това всъщност се случва простичко – блог-публикация, коментари, препратки, реплики, общност, социална мрежа… Пряка публицистика наистина…

А интересните време тепърва предстоят… 🙂