Последните две седмици съвсем ме разминаха с плановете ми за лично самовглъбяване. Имах съвсем други идеи и „чернови“ в главата си, но ежедневието поиска друго. Така или иначе не съжалявам. За всяко нещо има време, а някои неща и теми не бива да се подминават. Имам усещането, че с този шум около блоговете всъщност изплува на яве един граничен процес – процес на съвсем реален преход от един модел в друг. Медиите в България в момента или не си вършат работата или го правят формално – с малки, известни всекиму, примери за изключения. Блоговете трябваше да поемат ролята на реална медия – и го направиха без колебания. Нямам никакви съмнения, че ще го направят отново и ще го правят редовно, макар и фокуса на всички блогове да не е публицистиката. Дали това не означава, че мейнстрийм ерата свърши. Дипломата може и да не се е обезсмислила като доказателство, че си Pro в някоя сфера, но определено това, че имаш диплома или си Pro не е равносилно на нотариален акт върху някаква територия. Всъщност това не се е случило вчера, разбира се – това е тенденция от години насам.

Това много силно личи в хуманитарните дисциплини и сферата на изкуството. И не само там. Познавам прекрасни програмисти, които са завършили философия или актьорско майсторство. Фотографи, с диплома по икономика или математика. Блогъри, които не са учили журналистика, но отразяват по-точно и прецизно от всяка професионална медия нещата в България в момента.

Знам, че това ми мнение ще подразни много хора, които считат някоя сфера за своя територия, но дипломата и това че си Pro – ще има все по-малко значение… Да – не съм съвсем прав за области на науката, в които посвещаваш живота си и това не е достатъчно, но в общия случай за нещата около нас това е вярно и всъщност е хубаво.

Ако се върна към блоговете – вчера Ясен използва много точно определение – пряка публицистика. Аз винаги съм твърдял, че безличния, неагажиран коментар, безпристрастното отразяване на факти е шаблон, изживял времето си. Блоговете всъщност предоставят множество гледни точки – с множество нюанси и допълнения – всичките лично ангажирани и естествено пристрастни. Гледани общо – те предоставят такова ниво на плурализъм, че безпристрастността е съвсем нормална функция на сечението им, при това зависима от призмата през която реши да я пречупи читателя. Май го казах твърде сложно, но всичко това всъщност се случва простичко – блог-публикация, коментари, препратки, реплики, общност, социална мрежа… Пряка публицистика наистина…

А интересните време тепърва предстоят… :-)

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

6 коментара

  1. много хора имат претенции за професионализъм базирани единствено на парче хартия (не казвам, че всички дипломи са единствено хартийки, но в бг повечето са такива). добавям и непрекъснато развиващото се знание – тук няма как да се насмогне с хартийки, защото се налага да учиш в движение – защото трябва да си вадиш хляба, или защото си влюбен или и двете.

    а претенциите базирани на това, че изпълняваш някаква длъжност :))))))

    Отговор

  2. Когато започнаха протестите за Странджа, първите няколко дни имаше само един достоверен източник на информация – блоговете :) После и „големите“ медии се включиха, но със закъснение… Често новината първа стигаше до хората през нечий блог (заедно със снимки и коментари), и чак на другия ден – официалните медии… В края нещата се попромениха, „Дневник“ и „За Града“ бяха сред първите, конкурираха се с блогърите, но в началото беше обратното и това беше интересно, хубаво, ново :)

    Има много професионални журналисти. Има и много непрофесионални. Защо да няма и професионални блогъри? ;-)

    В смисъл, блоговете да са надежден източник на информация (понякога), а и личната гледна точка на автора да е онова (според мен, а и според теб), което ще „оцветява“ новината и ще дава онзи привкус, който да кара много хора да се връщат към страниците на точно определен блог и автор, а не към някоя медия („статична“ и често и псевдо-невзимаща страна, „неутрална“… често скучна)…

    Може би звуча малко объркано, но се надявам, се разбира :) Хубав пост е този твой пост… Аз не бих го казал по-добре :)

    Отговор

  3. Ivan Genchev 30 юли 2007 в 1:04

    От как започнаха перипетиите на блогерите с МВР се каня да драсна по темата, но все не намирах достатъчно желание. Като на неблогер, но следящ тази среда/медиа.

    В интервюто по БНТ доц. Нели Огнянова каза че това е посегателство не само срещу свободата на блогерите (голяма част от тях точно така и го представиха), а срещу свободата като цяло. Тя не се дели на свобода за хора с китап и такава за хората от село. Изживяването на блогерите като нещо по-специално води до излишно разделение на обществото. Така останалите хора ще си кажат че това не ги засяга. Но това засяга всички. Набега на властта срещу свободата не е от вчера. Емблематични са атаките на Филчев срещу медиите/политиците или на бившият кмет на Плевен и сегашен вътрешен министър срещу настоящите му подчинени. Разбирам че тези неща не са интересни/атрактивни и вече изтъркани. Разбирам че разочарованието и излъганите надежди отблъскват младите и те не искат да бъде яхнато тяхното недоволство. Но от там се започва и свободата трябва да се отстоява всеки път, а не само когато са засегнати личните ни права. Няма как държавата да е несвободна, а интернет да е свободен.

    Блогерите хем не искате да се смесвате с обикновенната журналистика, хем правите протестите си така че да търсите отзвук по същата тази „казионна“ журналистика. „Решението“ на казуса Странджа за мен е половинчато и създаване на прецедент. Тактиката за отпускането на парата по-малко и в различни посоки, така че нищо да не се случи като цяло е много добре овлядяна от управницете ни. Не ефектни, а ефективни трябва да са решенията.

    Доста хаотично се получи. Пак съм сложил тъмните очила, но не обичам розовите…

    Отговор

  4. Иване, не мисля, че блогърите имат зъб на журналистите – напротив, поне аз винаги съм казвал, че двете неща се допълват. Блог-явлението променя съвременната журналистика и това е факт, видим дори през няколко ND филтъра върху черните очила ;-) Проблемът е, че повечето журналисти за момента експлоатират блогърите като екзотична новина, като поредния си материал. Нормално е това пренебрежително отношение да дразни, защото непрецизността на определена специфика, която блогърите познават далеч по-добре, понеже работят примерно с нея ежедневно, си е дразнеща. Не виждам нищо лошо в това блогърите да експлоатират реципрочно мейнстрийм медиите. Това също е форма на партньорство, ако решим да не използваме страшната дума експлоатация. Освен това НИКОГА – ама НИКОГА не сме търсили отзвук по мейнстрийм медиите. Даже насила почти се появяваме там. Искаме просто обективно отразяване!

    Иначе блогърите реагират на всяко нещо, което ги засяга – естествено, че е така. Дори повече отколкото трябва според мен – именно от чувство за ангажираност. Съжалявам ама ако в село Хикс, не смеят да се възпротивят на кмета, че не им оправя улицата – блогърите ли трябва да ходят да спасяват населението на село Хикс?

    Не мисля, че някой блогър се изживява като нещо по-специално – няма такова нещо. Но определено имаме оръжия под ръка и ги използваме моментално ако се наложи.

    Съгласен съм, че няма как да опазим свободата в Интернет, без свобода offline. Но това е сложено на погрешна плоскост. Няма online и offline свобода – няма – животът е един – и всеки от нас се бори за всичко, в което вярва във всички проекции на своя живот. Блоговете са online – нормално е там да се вижда online проекцията. Което не означава, че offline проекцията липсва. Напротив…

    Отговор

  5. Направо НД8 и ИР съм сложил един върху друг, Йовко…

    Никъде не съм казал че блогерите имат зъб на конвенционалните медии. Аз съм последният който ще защитава Журналисти. Просто такова нещо няма в България. Отделно няма такова професия журналист. Истински добрите журналисти имат специализирано образувание. Само дето у нас всеки журналист разбира от всичко. Почти като мен….

    Заиграването при протестите за Странджа с медиите ми е на базата на погледа върху ФФ. Само че както бързо имат интерес към новини тези медии така бързо им минава и желанието да отразяват след втория-третия ден. Тяхният интерес е за сензацията, жълтото. Не случайно последният протест остана извън тяхното полезрение (с посочените по-горе изключения). Грубо казано: прелъстени и изоставени.

    Приемам критиката за свободата в интернет. Така е свободата е една има много проекции. Ако тя е нула няма как проекцията и да е различна от нула в каквото и друго пространство да я гледаме.

    Горната критика към блог-пространството не е персонална към теб, Йовко. Хубавото на това пространство е че няма лидер (това беше и най-големия коз и медиите бяха поставени в шах). Колкото и парадоксално да звучи, по този начин опасността от криване от правия път е по-малка.

    Отговор

  6. Всъщност Йовко, темата ми хареса по една причина – как ценностите в крайна сметка са едни и същи. Предполагам би те зарадвала новината, че ти цитираш почти дословно основни идеи на изключителния човек акад. Дм. Лихачов. Освен като човек, който изключително много е обичал България, е известен и със своя хуманизъм. „Талантът е всестранен“ – казва той, талантът не е тясно специализиран и не е равнодушен към което и да било интелектуално предизвикателство. Като пример дава чистачките, които са измислени от цигулар.

    Любопитният ум винаги е бил очарователен, независимо дали е Лихачовият цигулар, Реймъндовият хакер или някой блогър. Нищо по-удачно няма от това математик да демонстрира аналитична мисъл на „журналистическото“ поприще, каквато е публицистиката.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо