Ърбънтемпо

Никога не знаеш колко скоро ще стане твърде късно. (Мърфи)

Да, знам! Напоследък пиша малко и рядко… Но когато ми е трудно да се наспя, трудно намирам и муза (и време) за писане.

Освен това тези дни си спомних защо точно се отказах да си вадя хляба с програмиране и да заплувам в други области на IT-то. Когато започна да пиша код се вживявам повече от нужното – вманиачавам се… започвам да сънувам код, програмирам заспивайки, събуждам се за да записвам измисленото насън и всякакви подобни откачени неща. Затова в края на първи курс, след като с един приятел изписахме тонове код за една софтуерна система за агенции за недвижими имоти и предадохме проекта, аз си разглобих машината и я продадох. Оттогава пиша код само в краен случай и то обикновено customiz-ирайки съществуващ такъв. Тогава цели две-три години нямах собствен компютър. Реших да се занимавам с жени – беше по-забавно, по-социално и… по-болезнено на моменти, но повече пасваше на студентските ми години.

През последните две седмици пак прекалих… за съжаление не с жените – а с програмирането и ровенето в мой и чужд код в свободното си време. Пробвах много неща, разни плъгини, даже успях най-накрая да си харесам фотоблог скрипт след почти две години търсене и умуване.

Напънах се да си харесам folderblog. И след малко ръчкане по неговия код и шаблоните на Elwing, четене на спецификации за EXIF например, плюс още няколко нестандартни добавки, нещото направо взе, че ми хареса. EXIF и IPTC метаданните се екстрактват и интерпретират коректно. Copyright-а на снимката (дори и да е CC) се екстрактва също от tag-натия jpg-файл. Вмъкването на random картинка или последната такава от folderblog в sidebar-а на WordPress се оказа детска играчка. Още малко трябва да изчистя разни остатъци от flash-залитанията на Elwing, които не ползвам, но има частици от тях из кода… но когато тогава… Предпочитам JavaScript DHTML елементите…

Най-накрая усещането за комфорт от софтуера, който съм избрал е реално, което означава, че този фотоблог има шансове да просъществува. Преименувах го на Simple Visions (RSS feed), да си пасва със Simple Studio.

Ако някой иска да си ползва WordPress-блога и като фотоблог, за това попаднах на доста интересен плъгин, който имаше всички шансове да ме спечели. В крайна сметка предпочетох folderblog, но Yet Another PhotoBlog (YAPB) за WordPress си струва вниманието.

Сега ми се иска да има как отново да прекаля… не бе… не с жените, нито с програмиране – със снимане ми се иска да прекаля… Започва Фотокината, ей – ще е весело тези дни…

Ровенето в код ме прави асоциален и затворен в себе си хуманоид, както казва Владо от OpenIntegra. Лошото е, че наближава OpenFest и ще изисква доста сили и внимание. Обещах да помогна на Джъмбо за Club-Nikon, а с UrbanStyle сме също доникъде – пак на софтуерни мъки ми мирише. В кофти темпо, особено на фона на новите ми ангажименти от следващата седмица…

Май трябва да забогатея, да зарежа всичко, да си купя къща на морето и да си снимам за кеф до края на живота си. Ако някой има идеи как да го направя може да подхвърли някоя creative (commons) идея. Засега ми е ясно едно… С много бачкане и с IT май не се получава.

P.S. Цитатът от началото на този пост всъщност бе на днешното ми късметче с кафето Lavazza. Там по ръбчето на листчето със ситен шрифт пише:

Кирил Керин – Всички права запазени

Хм, права… интересно върху какво – върху цитирането на чужди мисли?!…